kartografia

Още от съществуването си човек е почувствал необходимостта от картата. Той имал нужда от ориентация в обкръжаващия го свят, от това да знае къде има места за ловуване, богати пасища,съседни племена и т.н. Дори и първобитния човек е използвал някакъв примитивен вид карти. С разширяване на географските познания се усъвършенствали и картите. Така през вековете се създала и развила картографията.Човека на новото време използва картата в много от своите дейности. Ориентира се в непозната местност, определя разстояния между обектите,характеризира природния и стопанския облик на интересуваща го част от земната повърхност. Всичко това той постига бързо и точно от изобилието на информация, която може да ти даде географската карта. План на град,изработен на глинена плочка, Мосопотамия, XV в. прд. н.е

КАРТОГРАФИЯ (лат.-грц.) — наука за създаване, изучаване и разработване на общо географските и специалните карти. Обект на картографията могат да бъдат цялата земна повърхност, материците, отделните държави,местностите, творенията на човешката ръка върху земята, гъстотата на населението, народностите, температурите, подземните богатства и т. н.Подразделя се на: 1) математическа картография, която си служи с математически методи за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, чрез т. нар. картографски проекции и се занимава с тяхното изчисляване, с построяване на картографската мрежа от меридиани и паралели и др. условни линии, служещи за съставяне скелета на картите; 2) п р а к-т и ч е с к а картография, която се занимава със съставяне,редактиране и оформяне на картите и разработване методите и техническите начини за попълване на мрежата от паралели, меридиани идр. условни линии с елементите от съдържанието на картите; 3)отпечатване, издаване на картата и възпроизвеждане на картния оригинал.К. е тясно свързана с редица научно технически дисциплини, като геодезия, фотограметрия, география и др.

КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ — начини за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, върху равнина, употребявани в картографията. Земната сфера или земният елипсоид не може да се изобрази напълно подобно върху картната равнина; налага се съобразно с условията да се приеме подходящ начин на изобразяване или, все едно, да се подбере подходяща К. п. Както върху елемента от сферата или елипсоида, тъй и върху съответния елемент от картата се явяват две взаимно перпендикулярни посоки, наречени главни посоки, в които мащабът приема екстремни стойности (максимум или минимум), наречени главни мащаби.Класификацията на К. п. може да се извърши по различни белези: а) по положението на нормалната мрежа. (Географската мрежа от паралели и меридиани се нарича основна мрежа, а завъртяната географска мрежа, която се изобразява по възможно най-прост начин, се нарича нормална мрежа.) Ако нормалната мрежа съвпада с основната мрежа, К. п. са директни (нормални); ако полюсите на нормалната мрежа лежат в екватора, проекциите сатрансверсални (напречни), а ако нормалната мрежа е в общо положение, теса наклонени, б) По характера на деформацията. При запазване на ъглите мащабът не зависи от посоката и К- п. се наричат конформни. Призапазване на площите К. п. се наричат еквивалентни. Ако липсва иконформност, и еквивалентност К – п. Се наричат афилактични. Най-важна е класификацията по вида на образите на нормалната мрежа. Тук се различават следните класове проекции: азимут алти — меридианите са лъчи, а паралелите са концентрични окръжности; цилиндрични – меридианите са еквидистантни прави, а паралелите са успоредни прави,перпендикулярни на меридианите; конични — меридианите са лъчи, а паралели концентрични кръгови дъги, и др. Тук се имат предвид изображенията на общите меридиани и паралели от нормалната мрежа.

Нормална азимутална конформна проекцияНапречна азимутална еквивалентна проекция
Наклонена азимутална равно-промеждутъчна проекция
Нормална цилиндрична конформна (меркаторна) проекция
Нормална конична конформна проекция
Нормална цилиндрична еквивалентна прогресия
Нормална конична еквивалентна проекция (на Алберс)
Нормална цилиндрична равно промеждутъчна проекция

Нормална конична равно промеждутъчна проекция

Източник: nauka.bg