agro_zemedelie

Земеделието, най-важната технологична революция в света, започнала значително по-късно, вероятно около 8000 г. пр. Хр., някъде между средиземноморския бряг и Южен Иран. Следи от култивирано жито и ечемик, датиращи към 7500 – 6500 пр. Хр., са открити в днешна Турция, Палестина и Иран. Тяхното широко разпространение показва, че култивирането на посевите е започнало значително по-рано.

Наръчник по земеделие

Около XVIII в. пр. Хр. в Месопотамия било съчинено стихотворение на шумерски с указания как да се гледа ферма. Стихотворението е достигнало до наши дни, написано с клиновидно писмо върху осем глинени плочки от град Нипур. То започва с инструкции за напояване и стига до инструментите, почвата, оранта и сеитбата, грижите за посевите, жътвата и вършитбата.

Анализ на почвата

Най-старата китайска книга в проза „Шу Джин” или „Документална класика” включва описание на типични почви от деветте провинции, на които бил разделен Северен Китай. Първият документ в раздела на книгата, отнасящ се до династията Хсия (около 2100 -1700 г. пр. Хр.) описва стопанските особености на Китай, провинция по провинция, включително състава на почвата и често цвета и хранителността. Това е много кратък стар документ, съдържанието на който може да се е предавало устно около 2000 г. пр. Хр. и след това да е било записано

Земеделски пестициди

Опушване за унищожаване на насекоми е използвано за пръв път в Северен Китай в началото на династията Джо преди 1000 г. пр. Хр. Спрейове, аерозоли, химикали за ветеринарството и други продукти се появяват по-късно. Официалните отговорници по дезинфекцията във времето на династията Джо имали между другите си задължения да контролират жабите, водните вредители и насекомите.

Веялка

Веялката за механично отделяне на зърната от плявата е изобретена в Китай около III в. пр. Хр. (най-ранните останки, включително макети, са от първия период на династията Хан). Веялката се състои от въртяща се в калъф перка, която тегли въздух през отвори около оста си и го издухва по хоризонтална тръба. Зърната се подават във вертикална шахта, пресичаща тръбата, и когато попаднат във въздушната струя, люспите се отвяват. Зърната падат през отвор до веялката, а люспите се отвяват в края на тръбата.

Подвижни плугове

Робърт Бойър Смит имал малка ферма на полуостров Йорк, Южна Австралия. Земята била камениста и орането било кошмар. Заедно с брат си Клерънс (ковач) той изобретил подвижния плуг и демонстрирал първия модел през 1876 г. Три рала, свързани едно с друго, дълбаят паралелни бразди. Всяко е конструирано така, че да се вдига и обхожда препятствието, което срещне, след което от тласъка на тежестта заема отново позиция за оран. Когато парламентът на Южна Австралия решил да награди изобретателя на плуга с пари и земя, възникнал спор кой от братята заслужава да бъде възнаграден. Накрая през 1882 г. бил предпочетен Смит.

Плуг

Преди да бъде създаден тракторът, най-големият прогрес в увеличаването на ефективността на земеделския инструментариум бил постигнат с плуга. Чрез ограничаване на триенето значително се намалява силата, необходима за теглене на ралото, така че едно животно може да върши работата на дузина. Писателите и художниците не намират вдъхновение в земеделието, така че живописта и литературата не откриват нищо в революцията на орането. Но в Китай са намерени много железни плугове от периода на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 9 г. след Хр.). Тъй като тяхната форма е твърде усложнена, ясно е, че плоските дървени плугове (които не са оцелели през вековете) са от по-раншния Период на непримиримите държави (481 – 221 г. пр. Хр.). Те вероятно са използвани през 300 г. пр. Хр.

Редосеялка

Редосеялката е създадена от шумерските земеделци през III хилядолетие пр. Хр. в Южна Месопотамия. Ралото се състои от един, а може би понякога от два или три зъбеца и резервоар за семената на височината на гърдите, откъдето през тръбички семената се отвеждат към отворите, които се нагласяват така, че семената да могат да бъдат засаждани на оптимална дълбочина в почвата. Редосеялките се теглят от волове. Работата се извършва от четири човека. Един от тях има задачата да поддържа необходимото количество семена по време на работата с редосеялката. Според първия учебник по земеделие (по-горе) за земеделеца било важно да контролира този процес, както и да коригира дълбочината, на която се оре.

Наука за почвата

Научният анализ на почвата започва да се прави през IV в. пр. Хр., когато се появява в глави от „Гуан Дзъ” – книга, съставена главно в източнокитайската провинция Чи. Една глава от „Гуан Дзъ” представлява анализ на почвата област по област, основан на дълбочината на горната и долната граница на подпочвените води, топографията, състава, цвета, ботаниката, преминаването на звука през суха почва, ефекта върху човешкото здраве и солеността. Плодородните почви са класифицирани с помощта на обективна скала от едно до десет.

Пестициди за семената

Най-ранното регистрирано третиране на семената с пестициди било в Гърция през V в. пр. Хр. Говори се, че философът Демокрит е препоръчвал семената от зеле да се накисват в сок от дебелец (ушно биле). Пестициди за обработка на житни семена трябва да са се появили не много по-късно и на Запад, и в Китай. Те се споменават в китайска книга по земеделие от I в. пр. Хр. (където като токсично вещество е посочен аконит – самакитка) и в „Естествената история” на Плиний, публикувана в Рим през I век. И в двете книги вероятно става дума за препарати, които вече се се използвали много преди появяването на самите книги.

Биологичен контрол на вредители

Биологичният контрол на вредители нормално означава използването на един вид, за да се намали друг, Обаче най-ранният регистриран пример за биологичен контрол е използването на видовете за собственото им ограничаване. В Юдея (днешен Израел) по римско време, около 100 г., хората започнали да събират мравки от мравуняците им и да ги слагат в други мравуняци, При това различните групи мравки, разпознавайки се като чужди, започвали да се избиват помежду си. Това е доста трудоемък и не особено практичен начин за ликвидиране на мравките. Биологичният контрол с използване на един вид срещу друг бил въведен през III в., за да се запазят мандариновите насаждения в Южек Китай. На пазарите в Джао Джи се продавали гнезда на цитрусови мравки в торби от рогозка. Земеделците ги прикрепяли към дърветата, за да държат настрани другите насекоми, които са опасни за реколтата, не представляват храна за лимоновите мравки.

предишна статияКоординатна система
Следваща статияИстория на животновъдството