Монотеизъм

Съвременните християни завършват своите молитви с „амин”. Те използват тази може би най-древна дума в нашия речник, за да помолят за одобрението на единствения истински Бог. „Амин” е термин, използван от египтяните, първите монотеисти, още през IV хилядолетие преди Хр., за да обозначат с него единствения Бог. Думата и религията са заимствани от евреите по време на тяхното пребиваване в Египет. Египтяните не са искрени, когато казват, че не знаят истинското име на Бог. По време на богослуженията те го крият зад много други и различни имена.

„Той превзема всички сърца и ги отнася надалече.
Любовта към тебе прави ръцете да се отпуснат,
твоите хубави дела правят ръцете ти да треперят.
Всички сърца се разтапят, когато те видят. O, човешка фигура!
Един, създател на всички неща. O, един-единствен,
Творец на всичко, кой си?”

Това са думи от един монотеистичен химн, създаден от около второто хилядолетие пр. Хр. Други не толкова добре запазени документи ясно показват, че вярата в единствения и върховен бог е била постигната още през четвъртото хилядолетие пр. Хр. Множеството младши богове и богини са тачени от тези вярващи само като създадени от върховното божество творения с делегирана сила.

Атеизъм

Първият философ, в чиито теории е включено категоричното отхвърляне на божествата, е грък – Диагорас от Мелос. Той е ученик на великия Демокрит от Абдера. Теорията за атомния строеж и научното разбиране за съдбата, създадени от Демокрит, окуражават Диагорас да разработи атеизма. Той преподава своята теория в Атина. Обвинен в безбожие, Диагорас е принуден да напусне града, но продължава делото си в Коринт.

Агностицизъм

„Относно боговете аз не мога да кажа дали те съществуват или не, или на какво приличат. Към това има много пречки за познанието. Неяснота на самите въпроси и ограничеността на човешкия живот.”

Това е съждение на гръцкия философ Протагор от Абдера (485 – 415 г. пр. Хр.), повече известен с догмата „Човек е мярката за всички неща”. Протагор е първият „софист” – един от групата учители, които искат да се плаща такса и по тази причина си навличат презрението на Сократ и последователите му. Това е единствената причина Протагор да не е толкова известен.

Сикхи

През XV век Индия е разкъсвана между настъпващото, проповядващо равенство и единствен бог мюсюлманство и хинду религията, защитаваща кастовото разделение на обществото. Това окуражава някои учители да се опитат да разчупят религиозните бариери. Един от тях е Нанак (1469 – 1539) – по рождение от общността на Хунду. Той обикаля из Индия и проповядва, че всички церемонии и книги на различните религии не са от значение за същината/силата на отделния човек. Той отрича обосноваността на кастовата система и провъзгласява единствено върховния Бог, достоен за обожаване от вярващите от всички религии. Неговите поеми са пълни с пренебрежение към частните особености на исляма, хинду и будизма, но преклонението пред Бог е винаги в тях.
Ако всички хора живели някога в миналото, бяха живи сега, за да опишат целия Му път, той пак няма да бъде описан пълно.
Поемите на Нанак сочат на всички вярващи един хуманен и приложим път за преодоляване на блатото на религиозните различия. Но историята си прави шега с неговото дело. Вместо да бъдат заличени религиозните различия, се ражда нова религия, която влиза в остър конфликт с хинду.

Гуру

Сикхите се възприемат като отделна и ясно обособена общност с един водач – „гуру” (учител), и разпознават Нанак като свой първи гуру.

Общ произход на живота

Друга изключително важна идея, която може да се намери в сборника „Хуан Нан Дзъ” (II в. пр. Хр.), е, че всички съществуващи на Земята живи същества имат един общ праотец. Това е виждането на един от авторите, който сравнява сътворението с дърво – ствол, от който излизат безброй клони. В тази концепция се подразбира, че разликите между животинските видове прогресивно се увеличават с поколенията, които ни отделят от общия прародител на всички форми на живот.

Манихейство

Подобно на зороастрийците манихейците вярват, че светът е в ръцете на конкуриращите се сили на светлината и мрака и борбата между тях няма начало и край. Те настояват да сме милостиви и да пазим растенията, огъня, водата и особено животните. Тази религия е основана от Мани (роден в Персия през 240 г.). Мани описва себе си като следващия вестител на Бог – след Буда, Заратустра и Исус. Неговата вяра съчетава персийски, средиземноморски и индийски религиозни концепции.

Джайна

Тази религия е създадена през VI в. пр. Хр. от съвременника и сънародника на Буда Вардхамана Махавира Тиртанхара от Магада в Североизточна Индия. Тя проповядва, че всеки човек, животно, растение и дори камък са надарени със своя индивидуална душа. Джайна отрича съществуването на върховно божество или творец. Най-забележителната догма на Махавира е, че Бог е само последна и висша проява на силата, присъща на човешкия дух.

Будизъм: https://www.chitatel.net/buddhism/

Християнство: https://www.chitatel.net/istoriya-na-hristiyanstvoto/

Ислям: https://www.chitatel.net/istoriya-na-islyama/

Шинтоизъм: https://www.chitatel.net/shinto/