post-2642-032212200 1320565524.jpg (890×704)Автопортрет, 1953 г.

Стоян Венев (Стоян Венев Илиев) е роден на 21 септември 1904 г. в с. Скриняно, Кюстендилско. Завършва Държавната художествена академия в София през 1931 г. Учи живопис при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов.

След 9 септември 1944 г. Венев става член на Българската комунистическа партия. Носител е на всички възможни отличия, които е можел да получи един художник по социалистическо време: „Заслужил художник” (1951), „Народен художник” (1954), „Герой на социалистическия труд” (1964 и 1984). Два пъти е лауреат на Димитровска награда (1950 и 1953).

От 1921 г. Стоят Венев сътрудничи активно с карикатури в политически ангажираните с пролетарска тематика български вестници и списания: „Червен смях”, „Звънар”, „Див дядо”, „Ехо”, „Жупел”, „Кормило” и др. Подписва се с псевдонима Пролетарче, който подсказва неговия произход и творчески позиции. През 1931 г. става един от членовете-основатели на Дружеството на новите художници. Заедно с другите членове работи в набелязването на тематичните насоки в развитието на българското изкуство по пътя на социалистическия реализъм. Оригинален художник, още от тогава Венев се нарежда сред водещите творци в развитието на българското изобразително изкуство.

Дарованието на художника личи с еднаква сила и в двата основни жанра, в които работи: живописта и графиката (карикатурата). Важна черта на творческия му почерк, отличаващ го от останалите художници, е удивителното чувство за хумор и доброжелателна ирония, които присъстват не само в карикатурите му, но и в многото негови фолклорни, жанрови, социални и исторически живописни картини. Другият отлик на твореца е подчертано българският типаж на образите му, независимо дали те са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи.

Напоследък се заговори за „социалистическо изкуство”, но обяснения за неговата същност не се дават. Има определение за направлението в изкуството, наречено „социалистически реализъм”, което се счита за основен творчески метод на социалистическото изкуство. Според изискванията на социалистическия реализъм „в центъра на вниманието на художника трябва да стоят обикновения трудещ се човек, колектива, народа като основна движеща роля на историята, революционната борба на пролетариата и на всички трудещи се за социализъм и комунизъм, за мир, братство и сътрудничество между народите”. Всички тези „елементи” присъстват в творчеството на Стоян Венев, затова той с основание може да бъде определен като един от най-ярките български социалистически художници.

Втората особеност на стила на Венев веднага влиза в спор с първата. Колкото и парадоксално да изглежда, но ако темите на картините на този художник са социалистически по съдържание, то художествената им реализация не почива на принципите на академичния реализъм, а на противоположното течение от модернизма, наречено „наивизъм”. Последният е съчетан с широко прилагане на колоритни народни мотиви, което дава като резултат типичната за творбите на Венев неподражаема народностна живописна трактовка. Едновременно с това в картините си художникът успява да съчетае по удивителен начин битовите и етнографските сцени с елементи на социална тематика.

Основни мотиви в живописното творчество на Стоян Венев са нравите на село, които художникът ни представя с намигване. От картините със селска тематика блика жизнерадост. Жените пращят от здраве и къпейки се в реката със свенливо безпокойство показват голите си бедра. Сватбите са многолюдни и пищни, сватбарите весело скачат на хорото. В повечето от тези празненства като музикален инструмент присъства единствено тъпанът, удрян яко от юнаци с калпаци и закривени токмаци. Има и кушии, веят се знамена, гърмят пищови. Особено очарование в картината на народното веселие предизвикват майките, хванали се на хорото с „цедилки” на гърба, от които се показват деца-пеленачета – и те друсани в такт с музиката.

След 9 септември 1944 г. в творчеството на Венев се появяват нови теми, сред които любими му стават: колективизацията на село, Септемврийското въстание през 1923 г., посрещането на Съветската армия в България през 1944 г. Не е пропуснат и образът на вожда на международното комунистическо движение, но като че ли (поне в картините) политически ангажираният художник не е рисувал местни такива величия.

Прекарал по-голямата част от живота си в София, Стоян Венев почива в столицата на 20 март 1989 г. няколко месеца преди да започне залеза на социализма в България. Поне така се приема засега. Творчеството на художника, обаче, е живо и дава най-ясна представа за мислите, чувствата и вижданията на един човек, живял в България по времето, когато тя бе Трето царство и Народна република.

post-2642-012059100 1320565532.jpg (532×678)
Сватбари, 1933 г.
post-2642-093019000 1320565541.jpg (791×665)Аргати, 1942 г.
post-2642-003527800 1320565550.jpg (514×718)
Човекът с трите ордена, 1945 г.
post-2642-015842400 1320565557.jpg (904×641)Посрещане на Съветската армия, 1945 г.
post-2642-071282800 1320565566.jpg (492×686)След победата.
post-2642-097165200 1320565577.jpg (913×640)Среща, 1958 г.
post-2642-024740500 1320565587.jpg (922×626)Сватба зиме, 1961 г.
post-2642-004564000 1320565594.jpg (923×631)
Лято, 9.ІХ.1962 г.
post-2642-035494100 1320565601.jpg (496×707)Септемврийски нощи, 1962 г.
post-2642-030973900 1320565609.jpg (555×720)Поп Андрей, 1963 г.
post-2642-075779900 1320565617.jpg (965×637)Хайдути, 1965 г.
post-2642-041755100 1320565626.jpg (959×384)
Сватба (хоро), 1966 г.
post-2642-019845600 1320565641.jpg (908×636)Песен за юнака, 1967 г.
post-2642-004860200 1320565655.jpg (824×643)Крадене на мома, 1973 г.
post-2642-092576600 1320565667.jpg (499×715)Септемвриец, 1973 г.
post-2642-035537600 1320565682.jpg (895×636)Нашето знаме
post-2642-058113600 1320565693.jpg (496×716)Посрещане на съветски войник

Автор: К. Гербов

предишна статияХоландската Венеция
Следваща статияЯпонският кът в Южния парк в София