През II в. пр. Хр. гръкоговорещите техници започнали да създават много автоматизирани играчки за развлечения: сложни механизми, в които малки роботи играят под акомпанимента на синхронизирани пламъци и дим, звукови ефекти, пръскащи течности и движещи се сцени. Най-известните от тях били Фило от Византия (днешен Истанбул) и Ктезибий и Херон от Александрия, Египет. Вероятно първият от тях бил Фило, за когото се предполага, че е работил малко след 200 г. пр. Хр. Херон, изобретателят на първата парна машина [Виж Парната машина в сайта], може да е живял един век по-късно от другите. Неговата книга на тази тема „Автомати” все още съществува. Използвайки като илюстрации две роботни изпълнения, той обяснява комплекса от механизми, които карат роботите да работят синхронно един с друг и със сценичните ефекти. Движещата сила била осигурена с бавно падаща тежест, свързана механично със система от зъбни колела, цилиндри, корди, лампи, макари, ръчки, резервоари и контейнери с оловни топки. Операторът трябвало да пусне системата в движение и да стои настрана, докато скритите механизми движели малките фигури през всичките епизоди на сложното сценично действие.

History of of Robotics

Откликващи автомати

Тези и други автомати били настроени да работят по точно определен начин. Способността на такива механизми да реагират на външни въздействия дошла от времето на династията Тан, около 700 г. Те много помагали по време на градинските увеселения в двореца. Пет робота, високи по 60 см, пътували в лодка-играчка по канал. Един карал, двама гребели, един наливал вино и един сервирал. Тяхната лодка спирала до мястото на всеки гост и сервитьорът му подавал пълна чаша. Когато гостът връщал чашата, малкият робот автоматично я пълнел отново. Подводен механизъм в канала пускал автомата, който вероятно имал хидравлично захранване. Вече не знаем името на изобретателя, нито как е карал механизма да реагира на външен фактор. Един междинен етап е достигнат по-рано (през II в.) с диференциалното зъбно предаване на китайската „сочещата юг колесница”. Сочещата фигура реагира на непредсказуемото движение на колелата, за да постигне „пасивен отклик” и да сочи юг, накъдето и да се обърне.