Най-старият известен компютър е изработен през 87 г. пр. Хр., вероятно на гръцкия остров Родос. Той е намерен в останките на малък кораб, който потънал недалеч от Гърция малко след 80 г. пр. Хр. Макар че неговите възможности не са били големи в сравнение с днешните стандарти, малкият ръчно управляван механизъм е доста сложен и прецизно конструиран. Той служел да замени изискващите много време астрономически и календарни изчисления. В кутия с размери около 30 х 15 х 2,5 см имало три циферблата, всеки с вграден по-малък циферблат, подобно на секундния циферблат в часовниците. Някои циферблати имали регулируеми калибрирани пръстени, от които можели да се използват за пренастройване на механизма от гръцкия на египетския календар. Механизмът е повреден и затова е невъзможно да се каже как точно е работел, а инструкциите на капака са нечетливи. Вижда се обаче, че е имал трийсет и едно зъбни колела и теглич. Най-сложната част на механизма е обръщателен кръг, задвижван от първото в света диференциално зъбно предаване. Родос, където по онова време Посидоний имал своя школа, бил център на астрономически изследвания и компютри, подобни на намерения в останките на кораба. Там те са били създадени около 100 г. пр. Хр.

island of Rhodes

Софтуер

Преди да са създадени компютрите, софтуерът е използван в индустрията за програмиране на машините. Най-напред той се появява в жакардовия стан в Северен Китай, вероятно през III в. пр. Хр. Такива станове можели да тъкат платове с безкраен ред от сложни повтарящи се шарки. Първата стъпка била да се програмира стан с шарка, която се състои от много голям брой копринени нишки в рамка – задача, изпълнявана от „най-прости занаятчии“, следвайки модели, рисувани от моделиерите.

Електронен цифров компютър

Z2, завършен през 1938 или 1939 г., бил един от серията компютри, конструирани през трийсетте години на XX век и по време на Втората световна война от изобретателя на електрическите компютри, талантливия германски статистик Конрад Цузе (роден през 1910). Z2 е първият компютър в света, който е напълно цифров и се основава на електромагнитни релета, вместо на механични връзки и клапи. Цузе въвел в новия компютър двоичната система, изпреварвайки метод, приложен в следващите десетилетия в други страни.

Компютърни програми

През трийсетте години на XIX век английският математик и инженер Чарлс Бабидж (1792 – 1871) конструирал компютри, един от които нарекъл „аналитичен мотор“. Макар че вложил много средства в проекта, така и не успял да създаде успешно работещ модел. Обаче на него и на неговия сътрудник, лейди Ада Лъвлейс, дъщеря на поета Байрон, се дължи решаването на този проблем. „Аналитичният мотор няма претенциите да измисля нищо“, писала тя през 1843 г. „Той може да прави това, което ние знаем как да му заповядаме да го направи… Той няма силата да разбере каквато и да е аналитична връзка или истина.“

Перфокарти

За да накара компютъра да работи, Бабидж с помощта на лейди Ада изработил система от компютърно програмиране, използваща перфокарти. Перфокарти били използвани и преди за програмиране на шарки на платове, включително в становете за френски жакард. През 1725 г. френският изобретател Базил Бушо оборудвал стан с перфолента. Системата била модифицирана и през 1728 г. картите заместили лентите.

Силициев чип

Силициевият чип, който в днешно време е основата на микропроцесорите, за пръв път е използван за интегрални схеми през 1958 г. от изследователи и техници, работещи в американската фирма „Тексас Инструмънс“. Те вкарвали дифузно примеси в различни участъци на малко парче силиций, за да променят проводимостта му, и всеки такъв участък да работи като елемент от електрическа верига. Различните участъци били свързани с фини жички. Първата интегрална схема на силициев чип била сравнително проста, но при по-нататъшното развитие броят на елементите във всеки чип постепенно се увеличавал.

Микропроцесор

Предизвикателството, довело до появата на микропроцесора, е създаването на калкулиращ механизъм в един-единствен чип. Няколко американски фирми са се стремили към това през шейсетте. През 1969 г. Едуард Хоф, инженер от корпорацията „Интел“, който имал задача да конструира компоненти за калкулатор, решил да сложи всички главни схеми заедно в един чип, вместо да използва отделен чип за всяка схема. Неговото изобретение имало отделни чипове за програмните функции и паметта и един-единствен чип за всички централни операционни функции. То се появило на пазара през 1971 г. като „Интел 4004″ в съдружие с „Тексас Инструмънс“. В същото време Джилбърт Хаят оглавявал друг екип, който разработил микрокомпютър с единствен чип, завършен през 1971 г.