Гръцкият лекар Хипократ от Кос (460 – 357 г. пр. Хр.) препоръчвал хомеопатични лекарства – третиране на състоянието с малки дози от лекарство, което предизвиква подобни симптоми – но само в специфични случаи. Неговата обща теория е съвсем противоположна. Хомеопатичният принцип за пръв път е цитиран като правилната основа на цялата медицинска практика от Самюел Ханеман, германски лекар от Саксония, в статия в списание „Hufeland’s Journal“ от 1797 г. Ханеман и неговите колеги изпробвали върху себе си хиляди лекарства, за да открият на кои заболявания напомнят техните ефекти. В началото на XIX век те успешно разпространили хомеопатията в цяла Западна Европа и Северна Америка.