Автор: Атанас Кумбаров

Международен екип от учени, ръководен от проф. Майкъл Кремър е наблюдавал три години двоен пулсар – уникална двойка естествени часовници открити през 2003 г. – за да докаже, че Общата теория на относителността на Айнщайн е точна до поразителните 0,05%. Двойният пулсар PSR J0737-3039A и PSR J0737-3039B са на 2 000 св.г. от нас в посока на съзвездието Кърма. Той се състои от две много компактни неутронни звезди, всяка от които е по-масивна от Слънцето, но диаметърът им е само 20 км. Те обикалят една около друга за 2,4 часа при скорост от 1 000 000 км/ч.
Разстоянието между тях е само половин милион километра. Двете звезди генерират радио пулсове всеки път, когато радио лъчите им преминават през Земята. Това е единствената позната система от двойни радио пулсари, чиито радио лъчи минават през Земята. Освен това ни дават идеална възможност да тестваме Общата теория на относителността на Айнщайн.
Гравитационно червено отместване: забавянето на времето кара честотата на пулсации да се забави, когато лъчите минават покрай едната неутронна звезда и обратното.
Шапиро забавяне: пулсациите от единия пулсар се забавят при преминаване край другия пулсар поради изкривяването на време пространството. Наблюденията предоставят два теста за Общата теория на относителността на Айнщайн.
Гравитационна радиация и орбитално западане: двете неутронни звезди губят енергия поради излъчването на гравитационни вълни. Това води до постоянно спирализиране на орбитите на двете звезди, което евентуално ще доведе до сливането на двете тела в едно.
Чрез прецизни измервания на вариациите на пулсациите на двете неутронни звезди с три от най-големите радио телескопа на планетата Ловъл, Паркс и Робърт Си Бърд, изследователите наблюдавали движението на звездите точна така, както предвидил Айнщайн.
След като пулсарите са видими като радио излъчващи часовници с изключителна точност, става възможно да бъде измерено разстоянието от тях до общия им център на тежестта. По-масивният пулсар е по-близо до центъра и обратното. От тук става възможно изчисляването на съотношението на масите. Това съотношение е много важно за гравитационните теории и затвърждава познатите ни модели.

Въпреки, че всички независими тестове, които могат да бъдат извършени с двойни пулсари се съгласяват с Общата теория на относителността на Айнщайн, този, който ни дава най-голяма точност е Шапиро забавянето навремето. Забавянето на сигнала при преминаване покрай неутронна звезда е 90 милионни от секундата, а съотношението между предположените и наблюдаваните стойности е 1,0001 /- 0,0005 – 0,05% разлика. Освен това учените открили, че пулсарите потъват към общия им център на тежестта със 7 милиметра на ден.

Мнения и коментари…

предишна статияТеорията на относителността
Следваща статияЕкзотични роднини на протоните и неутроните