За наркотик се смята всяко вещество, което е способно да промени нормалното  психическо състояние на човека. Понятието „наркотик” е  тясно свързано с термините „привикване” (нуждата от увеличаване на дозите за  постигане на същия ефект) и „зависимост” (нуждата да се приема наркотик, за да  се избегне състоянието на „липса”). Последният термин представлява критерии,  според които наркотиците се разделят на „слаби” и „силни”.
Преди да изброим и опишем отделните наркотици ще обясним някой специфични  термини.

Доза:

Термин, който обозначава  количеството приеман наркотик. Различават се няколко вида дози:

  1.  Лечебна (терапевтична) – дозата, която се  предписва от лекар при определени заболявания.
  1. Токсична онова количество наркотик, което води до отравяне  на организма без да причинява смърт.
  1. Летална (LD- 50) – дозата на дадено  вещество, което причинява смър при 50% от изследваните обекти. Концентрацията на LD- 50 е показателна за токсичността на дадено  вещество.
  1. Ефективна доза (ED- 50) – дозата на дадено  вещество,което предизвиква определен желан ефект при 50% от  случаите.

Зависимост:

Психическо или физическо  състояние, породено от взаимодействието между наркотика и организма. В резултат  на това се изпитва настоятелна потребност от прием на този наркотик.

Толеранс:

Състояние на приспособяване на организма към наркотик, което изисква  увеличаване на дозата му, за да се постигне желаното  въздействие.

Абстиненция:

Синдром, проявяващ се във вид на  комплекс от разстройства на организма, които изчезват временно след поредното  приемане на наркотичното вещество.

Наркомания:

Болестно състояние, причинено от злоупотребата с наркотици.
То се изразява в непреодолим стремеж за системна употреба на дадено вещество, за да се изпитат желаните ефекти или да се избегне дискомфортът от отсъствието му.

Слаби наркотици. Предимно се пушат.  Получени са при обработката на индийският коноп. Използват се листата и цвета  (марухуана) или смолата му (хашиш).
Тежки наркотици са опиумът, морфинът и  хероинът. Към тази група се причислява и кокаина, който макар и да не е  същински опиат, все пак предизвиква подобен ефект. Употребата на твърди  наркотици води до бързо привикване и зависимост от тях. Те засягат сериозно  човешката психика и физика. Наркоманите заплащат измамното и временно състояние  на щастие и благополучие с цената на жестоки лечения.
Хапчетата LCD са отделен случай.  Употребата на този халюциноген не води до пристрастяване или зависимост, но  може да предизвика необратими физически щети.

Според експерти от Световната здравна организация, наркотичните вещества  могат да бъдат групирани според типа зависимост, която причиняват. Сега ще  характеризираме някои отделни групи и техни конкретни представители…

Наркотични вещества на основата на опиума.

В тази група се  включват морфин, хероин, кодеин, метадон и др. Те предизвикват морфинов тип  зависимост, а толерансът към тях се развива бързо. Синдромите на абстиненция се  забелязват още след първата седмица, а комбинацията на тези наркотици с алкохол  повишава многократно тяхното действие.
Названието на тази  група идва от най-стария известен наркотик- опиума. Той се получава от една  разновидност на мака, която е била разпространена в Близкия изток още от  незапомнени времена.

Морфин

Морфинът е първото вещество, отделено от  опиумния мак през 1803г. Той се използва в медицината само в случай на много  остри и продължителни болки, защото системната му употреба предизвиква  зависимост. Заради силното му обезболяващо действие, Гей Люсак го нарекъл на  името на древногръцкия бог на съня- Морфей .
Системната употреба на  морфин води до болестното състояние морфинизъм. То е свързано с общо отслабване  на организма и понижаване на умствените му способности.
Толерансът към него довежда до силно повишаване на  кръвното налягане и дори до ослепяване. Леталната му доза LD- 50 е 500 mg/kg.

Хероин

Хероинът представлява съединение,  получено при взаимодействието на морфин с оцетна киселина. Той e във вид на  прахообразно вещество, използвано в медицината за лекуване на морфинизъм.  Синдромът на липса на дрога при хероина е най-голям.
Хероинът предизвиква еуфория,  повишава чувствителността на зрението и слуха, потиска дишането, понижава  кръвното налягане и увеличава секрецията на потните жлези.
Това наркотично вещество предизвиква задържане на урина  и засилва вероятността за развитие на рак  на пикочния мехур. Леталната му доза e 60 mg/kg.

„В Европа хероинът се среща под две форми: обичайно предлаганият  кафяв хероин (неговата химична базова форма) и по-рядко срещаният и по-скъп бял  хероин (под формата на сол), който обикновено е с произход от Югоизточна Азия.  През 2003 г. в ЕС средната цена на улицата на кафявия хероин е варирала между  27 евро за грам в Белгия и 144 евро за грам в Швеция, докато цената на белия хероин  варира от 25 евро (Словакия) до 216 евро (Швеция) за грам (168 ). Тази  разлика в цените вероятно е отражение на чистотата на веществото, което се продава.”

Лидол

Лидолът е синтетично морфинообразно обезболяващо. Той е по-опасен от  морфина, защото разликата между ефективната и леталната му дози е минимална.  Отравянето с този наркотик води до халюцинации, гърчове, кома и смърт поради  недостиг на кислород.

Втората  основна група наркотици е тази на канабиса

В нея са включени марихуаната, хашишът и  други производни, добити от индийския коноп. Други названия на канабиса са:  ганджа, грас, джанка, жожоба, джинджифил, коз, масур, трева, Марийка, индийски  коноп и др.
Марихуаната  се приготвя от върховете на конопа, а хашишът, който е по-силен, се изолира от  смолата на индийския коноп.
При  повечето хора употребата на канабис води до поява на дисбаланс и безпокойство,  а при по-високи дози могат да се появят и халюцинации, примесени с тревога и  страх.
Въпреки  че пушенето на марихуана води до еуфория, в дима й се съдържат повече  канцерогени от цигарения дим. Счита се, че канабисът е стъпало към употребата  на по-силни наркотици.
Употребата на марихуана и хашиш действа  и върху двигателната система. С пушенето на това наркотично вещество се снижава  координацията на движенията и се загубва преценка за разстоянията. Получава се  разстройство на кратковременната памет и усещане за забавяне на времето. Много  често се получават състояния на депресия, психическа дистрофия и страхови  неврози.

„Канабисът е несравнено най-често използваната незаконна субстанция в  Европа. Последните проучвания сред населението показват, че между 3% и 31% от  възрастните (на възраст между 15 и 64 години) са опитвали този наркотик поне  веднъж (употреба някога през живота). Най-ниски стойности за разпространение на  употребата някога през живота се отчитат в Малта (3.5%), Португалия (7.6%) и  Полша (7.7%), а най-високи – във Франция (26.2%), Обединеното кралство (30.8%)  и Дания (31.3%). В повечето страни (15 от 23-те страни, за които има  информация) стойностите за разпространението на употребата някога през живота  са в диапазона от 10% до 25%.
Между 1% и 11% от възрастните  съобщават, че са употребявали канабис през последните 12 месеца, като най-ниски  са стойностите за разпространението на употребата в Малта, Гърция и Швеция, а  най-високи – в Чехия, Франция, Испания и Обединеното кралство. Повечето страни  (14) съобщават за стойности на разпространението на употребата напоследък  (последните 12 месеца) в диапазона от 3% до 7%.
През 2003 г. в националното проучване за употребата на наркотици и  здравето в Съединените щати (SAMHSA, 2003),  40.6% от възрастното население (определено като населението на възраст 12 и  повече години) съобщават, че са опитвали канабис или марихуана поне веднъж, а  10.6% съобщават, че са употребявали през предходните 12 месеца. Сред 18 до 25  годишните тези стойности са съответно 53.9% (някога в живота), 28.5% (през  последните 12 месеца) и 17% (през последния месец).”

На  трето място се нарежда групата на халюциногените

Тези наркотици идват  от Южна Америка и са производни на амфетамините. Делят се главно на природни  (мескалин, псилоцибин и др.) и синтетични (LSD и др. ).
При  приемането на халюциногените се получава постоянна шизофрения. Под действието  им формите се изкривяват, цветовете стават по-интензивни, а при затваряне на  очите се появяват и видения.

LSD

LSD е производно на лизергиновата киселина. То е психотоксично вещество, което  предизвиква халюцинации, еуфория или депресия. Действа върху периферната нервна  система, разширява зениците, повишава кръвното налягане и телесната  температура. Освен това уврежда хромозомите на белите кръвни телца.

На  четвърто място се нарежда групата на стимулантите

При нея се наблюдава най-ниската  смъртна доза. Представители на този вид наркотици са амфетамин, кокаин (в чиста  доза крек), екстази и др. Абстиненцията на тези наркотични вещества е  най-продължителна и трудно лечима.
При  действието на тези наркотици се наблюдава прилив на енергия, породена от  временно задържане на някои хормони. При по-големи дози се получава психоза,  рязко повишаване на кръвното налягане и учестяване на сърдечната дейност.

Кокаин

Той се съдържа в храста кока,  разпространен в Андите, като в чист вид и изолиран от листата му се нарича  крек. Този наркотик представлява прахообразно вещество, което влияе на нервната  система. Той действа обезболяващо като парализира периферните нервни клетки.  Въпреки че намалява възможността за образуване на кръвоизливи, той поражда  халюцинации, параноя и отслабване на имунната система.
При употребата на кокаин се наблюдава силно желание за действие, еуфория,  агресия, ускоряват се сърдечния ритъм и дишането и се повишават тонуса и  настроението. Пристрастяването към него води до разстройство на нервната  система и психична зависимост, позната като болестното състояние кокаинизъм. Леталната  доза на кокаина LD-50 е 17,5 mg/kg.

Амфетамин

Природният амфетамин се изолира от  индийския безлистен храст Ephedra Vulgaris. Това вещество действа разширяващо  на кръвоносните съдове, бронхите и зениците-използва се за лекуване на  бронхиална астма. Синтетичният амфетамин е летлива течност, с която се лекува  хрема.
Други  названия на амфетамините са: амфи, амфитеатър,спийд. Този наркотик повишава  инициативността и маскира умората. Системната му употреба води до повишаване на  кръвното налягане, агресивност, загуба на апетит и депресия. Леталната му доза  LD- 50 e 120 mg/kg.

„Понятието ”амфетаминов тип стимуланти” (АТС) се използва по  отношение както на наркотиците от групата на амфетамините, така и на тези от  групата на екстази. Амфетамини е родово понятие, което се използва за голям  брой сродни по химически състав наркотици, които стимулират централната нервна  система, като двата от тях, които са с най-голямо значение за незаконния пазар  на наркотици в Европа, са амфетамина и метамфетамина. От тях амфетаминът  несравнено е най-общодостъпен, въпреки че в световен мащаб равнищата на  употреба на метамфетамин се повишават. Досега съществената употреба на  метамфетамин в Европа е ограничена само в Чехия, въпреки че спорадични доклади  от някои други страни подчертават важността от провеждане на наблюдения, тъй  като за този наркотик е известно, че е свързан с ред тежки здравословни  проблеми.”

Екстази

Екстази представлява синтетично наркотично вещество, което се е използвало  в началото на 20 век като средство за потискане на апетита. То отпуска  мускулите, предизвиква еуфория, улеснява социалните контакти и потиска  чувството за страх. Системната му употреба води до обезводняване на организма,  бъбречни заболявания, рязко повишаване на телесната температура, топлинен удар,  главоболие и др.

„Най-добре познатият член на групата наркотици екстази е  3,4-метилендиокси-метамфетамин (MDMA), но в таблетки екстази понякога се  откриват и други близки до него аналози. Тези наркотици понякога се наричат  ентактогени, което означава ”вътрешно въздействащи” и се състоят от  синтетични вещества, които са сродни по химически състав с амфетамините, но се  различават в известна степен от тях по своето въздействие, тъй като те  съчетават някои от ефектите, които са по-типични за халюциногенните вещества.”

Петата  група е тази на разтворителите

Към нея се отнасят ацетон, бензен,  метилбензен, диметилбензен, трихлороетилен и тетрахлорометан. Това са  леснолетливи вещества, чието действие засяга главно централната нервна система.

Шестата  основна група наркотици е тази на сънотворните и успокояващи средства

В нея влизат барбитуратите и транквилизаторите.  Това са наркотици и лекарствени вещества, които предизвикват силна физическа  зависимост при по-продължителна употреба и завишена доза. При внезапното  спиране на наркотика или при свръхдоза, съществува реална опасност от смърт.

Барбитурати

Тези наркотични вещества представляват производни  на барбитуровата киселина. Те имат хипнотично действие и се използват в  медицината като успокоителни и сънотворни вещества. Употребата им предизвиква  много силна и бърза зависимост към тях.
Леталната им  концентрация LD- 50 e 5000 mg/kg. Барбитуратите не се употребяват съвместно с  алкохол, тъй като той усилва физиологичното им действие върху организма.

Диазепам

valium2

(реланиум, валиум)

Той се използва като средство против  безсъние и за преодоляване на чувството за страх и безпокойство.  Продължителната му употреба води до резки промени в поведението и настроението  на човек.

Никотина

Той може да се разглежда като самостоятелен  наркотик, който не принадлежи към по-горе изброените наркотични групи. Съдържа  се в листата на тютюна и представлява безцветна разтворима течност.
В малки количества това  наркотично вещество потиска напрежението и повишава умствената способност.
При пушенето на цигари възниква силна зависимост към  никотина и се наблюдават неприятни странични ефекти като: стесняване на  кръвоносните съдове, повишаване на кръвното налягане и преждевременно  остаряване на кожата.
Смолата, която се поглъща  при пушенето уврежда белите дробове и затруднява дишането. Никотинът се  използва като средство за борба с вредителите по растенията.
Употребяван от човек  обаче води до предразположение към ракови заболявания и развиване на тютюнева  кашлица у индивида. LD-50 e 60 mg/kg.

Алкохол

Той също може да се разгледа като самостоятелен от  другите групи наркотик. Умерената му употреба е средство за релаксация и  понижава риска от инфаркт и инсулт, но домашните ракии са по-силни от етанола и  с по-силно наркотично действие от него.
При системната му  употреба се уврежда черния дроб, отслабва имунната система и настъпва  разстройство на нервната такава. Болестното пристрастяване към алкохола се  нарича алкохолизъм, който често е съпътстван от халюцинации и страхови неврози.  Метанолът, съдържащ се в домашните ракии е силно отровен и води до слепота.  Токсичната му доза е от 20 до 50 ml.
Повече за Алкохолизма  може да прочетете в 10 брой на сп. „Българска Наука”

Факторите, които определят  действието на даден наркотик в човешкия организъм могат да се обединят около  четири признака.
Това са агрегатното състояние на наркотика, концентрацията му в  организма, проникването му в тялото и състоянието на самия организъм…
Съдейки по агрегатното състояние на наркотиците, най-бързо в организма проникват  тези, които при обикновена температура отделят по-голямо количество пари  (разтворители на лепила). Бързо се усвояват и течните наркотици, преминаващи  през лигавицата.
Най-бавно пък проявяват  действието си твърдите наркотици, като задължително за тях е да бъдат  разтворими в мазнини, вода и др.
За действието на  наркотичното вещество в организма е от особено значение концентрацията му в  кръвта, бързината на проникване в тялото и тази на отстраняването му чрез  отделителната система. Отстраняването на наркотика зависи както от неговите  физични и химични свойства, така и от самия организъм.
Съдейки  по пътя на проникване на наркотиците в организма, най-бързо се усвояват тези,  приети венозно, мускулно или подкожно. Друг начин е чрез инхалация, като усвояването  от организма е подобно на това на венозното въвеждане. Когато наркотикът се  приеме орално, той се усвоява най-силно в тънките черва, а най-слабо в устата.

Според учените,  състоянието на организма и действието на наркотичното вещество са в пряка зависимост.  В периода от няколко години при организъм с по-слаба имунна система може да се  наблюдава пълна промяна в психиката и физическия облик на наркомана.

От снимките по-долу се наблюдава  пълно преобразяване на наркоманка само в периода на няколко години…

Изключително опасна е смесения тип зависимост като например:

Барбитурати алкохол
Кокаин хероин
Хероин метадон
Барбитурати бензодиазепини
Кокаин амфетамин

Последствия – дезинтоксикация. Наркотиците могат да  провишават сексуалното желание, но понижават потентността. Мастурбацията е  най-често срещаната форма на сексуалното задоволяване при наркоманите.

Дезинтоксикация (очистване) трябва да се извършва не  само от дедицинско, но и на психологическо ниво, като в края на лечението е  нужно да се осигури добър социален статус (професионална реализация и др.) на  индивида.
„Лечението без лекарства се състои в прилагането на психосоциални и  образователни техники за постигане на дълготрайно въздържане от употребата на  наркотици. Традиционно лечението без лекарства е стационарно (резиденциално) и  дългосрочно (амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днес то се предлага  също и в обстановка, съобразена с условията в общността.”
„Лечението без лекарства се състои в прилагането на психосоциални и образователни техники за  постигане на дълготрайно въздържане от употребата на наркотици. Традиционно  лечението без лекарства е стационарно (резиденциално) и дългосрочно  (амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днес то се предлага също и в  обстановка, съобразена с условията в общността.”

„…между държавите-членки в Европа се наблюдават значителни различия по  отношение както на проблемите с наркотиците, пред които те са изправени, така и  на политиките и на мащаба и характера на мерките за намеса. Независимо от това,  съществуват някои общи елементи на положението в областта на наркотиците, в  което се намират повечето страни. На политическо равнище държавите-членки  изразяват обща политическа воля за разработването на балансирани и базирани на  фактите ответни мерки, в тон с международните ангажименти, и като съзнават, че  политиките в областта на наркотиците остават национална отговорност, те отчитат  също така и ползите, които могат да имат от подобряването на сътрудничеството  на европейско равнище. Този стремеж е изразен в стратегията и плановете за  действие на ЕС в областта на наркотиците. Въпреки че не успя да постигне всички  поставени в нея амбициозни задачи, стратегията и планът за действие 2000-2004  на ЕС в областта на наркотиците е доказателство за важния напредък в начина, по  който държавите-членки, институциите на ЕС и специализираните агенции могат да  работят съвместно за координиране и измерване на напредъка в областта на  наркотиците. Новата стратегия 2005–2012 на ЕС се стреми да доразвие този  процес.”

Използваните цитати са от  годишния доклад за състояние на проблема с наркотиците в Европа за 2005 г.
Специално благодаря на  Свилена Енчева за предоставената информация.