brain-memory

Автор: Неделин Бояджиев

Експерименти с кучета, шимпанзета и други интелигентни животни показват, че хората не са единствените същества на нашата планета, които са в състояние да научават и да разбират значението на думите. Това, което ни отличава от животните, е способността ни да подреждаме думите в смислени редици, така че различните подредби на думите да означават различни неща. Казано с други думи, изреченията, а не – словното богатство, са истинският отличителен белег на всеки език.

Неотдавна екип от изследователи, изучаващи езиците от неврологична гледна точка, успя да проследи процесите в мозъка, позволяващи на човека да комбинира отделните думи в изречения. Този процес протича по невронна пътека, различна от онази, която използваме, за да разпознаваме значението на думите – умението, което споделяме с животните.

Предходно изследване на неврологичната структура на езика бе концентрирано върху два снопа от неврони в две зони на мозъка, наречени зона на Брока и зона на Вернике. Те са основните мозъчни центрове за обработка на мисловните процеси, свързани с езиците. Отдавна се знае, че тези две области са свързани помежду си от горна и долна пътека от „бяла материя” – нишки от клетки, които пренасят нервните сигнали. Но никога досега тези зони не са били така подробно изследвани, за да се разкрие значението на функциите, които двете пътеки изпълняват.

Всъщност, богатството на словото си ние дължим на процесите, протичащи в долната пътека, а разбирането на значението на комбинациите от думи е свързано с процесите, протичащи в горната пътека.

 Изследователите стигнали до това заключение, след като използвали магнитен резонанс, за да визуализират мозъците на пациенти, страдащи от афазия – невродегенеративно заболяване, което нарушава езиковите им умения.

За целта на изследването пациентите трябвало да решават тестове за разбиране на различни изречения.

Учените установили ясно разграничение в резултатите на пациентите, които имат увреждания в долната или съответно – в горната пътека. Това откритие разкрива факта, че мозъкът използва отделни маршрути, за да пренесе информацията между зоните на Брока и на Вернике.

Пациентите с увреждания в долната пътека имат проблеми с лексиката и семантиката; те забравят наименованията на нещата и значенията на думите, но нямат никакви затрудненията в конструирането на изречения. Обратно, хората с нарушения в горната пътека назовават нещата без затруднения, знаят думите, разбират ги и ги помнят, но когато им се наложи да разберат смисъла на сложно изречение, те се провалят.

Запитани: „Какво ще стане, ако един човек върви по протежение на железопътната линия, но не чува, че зад него идва влак?“, обичайният отговор на което е: „Човекът ще бъде ударен от влака.”, хората с нарушения в горната пътека отговарят „Човек, влак, удар.”. На пациентите с нарушения в долната пътека им било дадено изречението „Момичето, което докосна момчето, е зелено.”, с въпроса кое от двете е зелено – момичето или момчето, но те не могат да дадат отговор.

Новото изследване е публикувано в сп. „Neuron”.

По материали от:  http://www.lifeslittlemysteries.com/