paskal

Блез Паскал (1623—1662 г.). Роден е 19 юни 1623 г. в семейството на Етиен и Антоанета Паскал.
Етиен Паскал бил човек с голяма ерудиция, увличал се по историята, литературата, философията, физиката и най-вече — по математиката. След ранната смърт на жена си той положил много усилия да даде подходящо образование и възпитание на четирите си деца. На четиригодишна възраст Блез можел да пише и чете, с лекота извършвал наум сложни пресмятания. През ноември 1631 г. семейство Паскал се пренесло от Клермоя Феран — родния град на всички членове на семейството — в Париж.
Пристигайки в Париж, Етиен Паскал установява тесни връзки с известните математици Ж. Персон (Робервал), К. Мидорж, Ж. Дезарг и др. Високонаучната атмосфера, която царяла по време на сбирките им, повлияла благотворно не само върху математическите занимания на Етиен Паскал, но и върху сина му Блез, който често присъствал на сбирките и внимателно се вслушвал в разговорите на възрастните. Тези разговори се оказали за юношата от изключителна полза— на шестнадесет години той овладял отлично всички известни дотогава математически методи и често вземал участие в заниманията на кръжока като равен с вече утвърдените учени. На същата възраст Блез Паскал отпечатва първия си научен труд „Опит върху коничните сечения”, от който се заинтересувал дори и самият Декарт.
Наред с математиката Блез Паскал се интересувал и от физиката, като извършвал опити в домашната си лаборатория. Още тогава Б. Паскал правил впечатление на околните с умението да прониква до същността на явленията, с дълбочината на логичното си мислене. След преместването на бащата на интендантска служба в Руан, Блез Паскал продължава научните си занимания, рожба, на които е и хрумването му да се създаде сметачна машина, която да облекчи пресмятанията на математиците и физиците. След множество първоначални проекти през 1645 г. аритметичната машина на Паскал най-сетне била готова. Паскал получил първия в света патент за изобретяването на сметачна машина и под негово ръководство до 1653 г. били произведени и разпродадени не малко екземпляри от нея. Машината на Паскал обаче била твърде сложна за тогавашната техника, поради което през 70-те години на XVII в. с усъвършенстването й се заема Лайбниц и други математици с изобретателски усет. Независимо от това с високата си точност и надеждност машината донесла не малко слава на младия учен, наречен заради изобретението му „Френският Архимед”.
На 23-годишна възраст настъпил рязък поврат на интересите на Блез Паскал от математиката към физиката. Той бил предизвикан от сведенията, които проникнали и във Франция, за опитите на Торичели. На тази новост Блез реагирал с присъщата му експанзивност и умение да преценява новите идеи. Паскал не се задоволил само да повтори опита на Торичели, а и реализирал на тази база редица свои опити, като използвал в барометъра вода, олио, вино и др. течности. Една старинна гравюра възпроизвежда „винения барометър” на Паскал —14-метрова тръба, забита в бъчва с вино. Резултатите от изследванията си Паскал публикува през 1647 г. в трактата си „Опити относно вакуума”.
Опитите на Паскал не останали незабелязани за „учените” деятели на католическата църква, които въстанали срещу възможността в природата да съществува каквато и да е празнина. В ироничните и аргументирани писма до някой си йезуит Ноел Паскал не само защитил изводите от своите опити, но и хвърлил ясна светлина върху ненаучните спекулации на тази тема, извършвани от религиозни служители.
С помощта на зет си Ф. Перие Блез Паскал отново се връща към опита на Торичели и през 1648 г. установява, че не „страхът от празното пространство”, а налягането на атмосферния въздух уравновесява теглото на живака в тръбичката. „За първи път беше потвърдено експериментално важно физично явление,предсказано с теоретични съображения” — пише Луи дьо Броил в статията си „Блез Паскал и изгревът на новата наука”.
През следващите две години Паскал продължава своите опити и достига до извода, че с помощта на барометъра може да се определи надморската височина на дадена точка от земната повърхност. Макар да не достига до закона за изменение на плътността на въздуха с височината, Паскал дава идеята за конструиране на високомера (алтиметъра) и неопровержимо доказва, че въздухът оказва налягане върху телата.
Прозрението на задълбочен и последователен учен довежда Паскал до мисълта да сравни налягането във въздуха с налягането, което съществува вътре в течностите. Наистина преди десетина години холандецът С. Стевин установил, че налягането върху дъното на съд с течност зависи само от височината на течния стълб. Без да знае за тези опити, Паскал прониква в самата същност на явлението и с редица убедителни примери доказва, че налягането на външните сили върху повърхността на течността се предава в нея по всички посоки без изменение. Днес този закон на хидростатиката носи неговото име.
Паскал изучава свойствата на течностите в скачените съдове, успява да обясни множество хидростатични парадокси, достига до идеята за хидравличната преса. Опитите на Паскал представляват важен етап в развитието на хидромеханиката.
Блестящо бил завършен цикълът от работи върху атмосферното налягане, който поставя на здрави основи аеростатиката. Трудовете на Паскал се отличават с необикновена яснота, достъпност и лаконичност.
Целият живот на Паскал представлява непрекъсната борба за възтържествуване на новите идеи, проверени и потвърдени в блестящите му физични опити. Борба, която подкопава крехкото здраве на учения. На 19 август 1662 г. той умира.
След смъртта на Блез Паскал делото му намира достоен завършек в работите на Р. Бойл и Е. Мариот, на Д. Папен, Р. Хук и X. Хюйгенс и много други учени, дали своя принос в доизграждането на теорията на газовете, убедителното начало на която бе поставено от гения на френския учен.

Л. Вацкичее

Източник: nauka.bg

предишна статияАзотен оксид
Следваща статияМетилов алкохол