Arado_Ar65

СЪГРАЖДАНЕТО

Добре, на книга страната вече има Въздушни войски. Напук на Ньойския мирен договор. Но какво има в хангарите, по летищата?
През 1935 г. Щабът на армията прави обстоен анализ на състоянието на отбранителната способност на страната, която намира за извънредно ниска. И на този общо негативен фон особено трагично е положението в авиацията. (Това не ви ли напомня с нещо положението на България в едно по ново време?) Така нареченият Първи смесен орлян на Божурище, прераснал във Въздушни войски, на практика не разполага с бойни самолети, въоръжение и боеприпаси.
Повече от 80% от самолетите – учебни и тренировъчни – са българско производство от типовете ДАР и КБ. В момента България трудно може да намери и доставчик на съвременна авиационна техника с военно предназначение. Бившите и противници от Антантата, както и съседите гледат под лупа всеки опит за засилване на българската авиация и надават дипломатически вой при най малкото съмнение, камо ли да и помогнат с нещо. Нашите самолетостроителни фабрики могат, но също поради наложените забрани, не произвеждат чисто военни самолети. Наистина някой от машините биха могли да се пригаждат и за бойно използване, но това е капка в морето на фона на военните авиации на съседите.
След като при идването на власт през 1933 на националсоциалистите Германия отхвърля ограниченията на Версайския мирен договор, определени надежди са насочени към нея, но в това време тя не разполага с особени възможности да помогне на бившия си съюзник, защото сама възражда своите военновъздушни сили, унищожени след Първата световна война. И все пак Германия си е Германия. Стратегическите и интереси диктуват да помогне за развитието на авиацията на страната, намираща се във враждебно обкръжение и определено имаща прогермански настроени кръгове в армията и деловите среди. Независимо от собствените затруднения от Lufftwafe намират възможност през 1936 да доставят на България 12 изтребителя Heinkel He-51B, получили във въздушните войски името „Сокол” и 12 разузнавателни самолета Heinkel He-45, наименувани „Щъркел”. ( С възраждането на Въздушни войски е въведена традиция всеки самолет да получава име на летящо същество, в морската авиация- на морско същество.) След тях през 1937 ще дойдат още 12 изтребителя Arado Ar-65 „Орел” и 12 двумоторни бомбардировача Dornier Do-11 „Прилеп”. За тези самолети ще стане дума отново по късно. По това време и отношенията със славянска Полша бележат бърз прогрес. Командващият ВВС на Полша генерал Людомил Райски (боен летец от Първата световна война) е изключително приятелски настроен към България. Той прави официално посещение у нас, при което са постигнати договорености за закупуване на авиационна техника и въоръжение, за подготовка на наши летателни и командни кадри в Полша и за строителство на трета самолетна фабрика в България край Ловеч, която да произвежда по полски лиценз бойни самолети за Въздушните войски.
Първа стъпка в изпълнение на договореностите е доставката през 1937 на 12 изтребителя P.Z.L.-24  ”Ястреб”. Този целометалически моноплан горноплощник тип ”Чайка” е експортен вариант на P.Z.L.-11 и се намира на въоръжение в авиациите на всичките ни съседи. До края на годината идват и „линейните” самолети P.Z.L.-43В „Чайка”. Предвижда се през 1939 и доставката на отличните полски двумоторни бомбардировачи P.Z.L.-37 „Лос”, което е осуетено от започването на Втората световна война.
В края на 1936 Министерският съвет приема предложението на военния министър и утвърждава разход от 94 млн. Лева по тогавашни цени за производство на 40 учебно-тренировъчни самолета с възможности за бойно използване. Тази сума е предвидена за самолетната фабрика ”Български Капрони”- Казанлък, където с участието на инж. Цветан Лазаров е започнало производството на българските самолети КБ от семейството на „ Чучулигите”.

ГОДИНАТА 1937-А

През 1937 г. за нуждите на Въздушните войски са подготвени значителен брой кадри. Това са 40 офицери пилоти на бойни самолети и 38 офицери наблюдатели. Освен тях са подготвени до вземане на втори пилотски изпит и 76 офицери и подофицери, пилоти на учебни и учебно-тренировъчни самолети. В последен етап на подготовката си са и още 84 бойни пилоти, които предстои да влязат в строя през пролетта на 1938 г..
Българската авиация по това време е „подофицерска. Съотношението на офицери към подофицери е 1:5, докато в развитите авиационни държави то се движи от 1:1 (Германия) до 2:1 (Франция).
Този факт тревожи някой командири по високите етажи на Въздушни войски, но бъдещето ще покаже, че тревогите им са били неоснователни. Подготовката на авиационните кадри, завършили подофицерските школи, с нищо не отстъпва на тази на офицерите-авиатори от Военното на Н.В. училище. Особено красноречив отговор, че летецът не се определя от пагона, а от таланта, ще бъде даден в надигащата се Втора световна война. И в RAF, и в Luftwaffe, и във ВВС на Съветския съюз, и във Въздушните на Негово Величество войски фелдфебелите, подофицерите и сержантите ще бъдат в битките равни с капитаните, лейтенантите и поручиците.
Многото бъдещи самолети изискват и многоброен личен състав на Въздушни войски. По плановете за развитие на авиацията са нужни 390 ново обучени пилоти и наблюдатели-64 офицери-пилоти, 154 офицери-наблюдатели и 172 подофицери-пилоти. Това налага ускорени темпове на обучение на пилоти и наблюдатели във  Военното на Н.В. училище и на пилоти в Школата за запасни офицери.
Сериозно е положението и с останалите авиационни специалисти-бордни стрелци, бордни радиотелеграфисти, авиомеханици.
Кадрите за българските Въздушни войски се подготвят изключително у нас, във Военното училище в София (летище Враждебна), Аеропланното училище в Казанлък, по късно в Изтребителната школа и в Школата за сляпо летене. След време ще започне изпращане на подготовка в Германия, Полша и Италия, но това е на по късен етап. Там отиват вече подготвени летци, които смайват с подготовката си първоначално предубедените немци и италианци.
Годината 1937-а г. е белязана с едно много важно събитие в историята на българските Въздушни войски-връчването на новите бойни знамена на частите, което е символичен акт на узаконяване на вече две години съществуващата военна авиация. Но преди да отидем на връчването на знамената, нека бледо погледнем в каква обстановка в страната става то, а и изобщо създаването на Въздушните войски.

ЕДНО ОТКЛОНЕНИЕ ЗА МАЛКО ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ…

На 19 май 1934 г. в страната е извършен безкръвен военен преврат от Военния съюз и кръгът „Звено”. Новата власт взема незабавно решителни мерки за пресичане на корупцията, престъпността, просията. Преустановена е политическата дейност в страната, като съществуващите политически партии са забранени. Прекратено е действието на Търновската конституция.
Офицерите които стоят начело на преврата, са общо взето с републикански мироглед, нещо което безпокои Двореца. Затова след около година е извършен (също безкръвен) контрапреврат и цар Борис ІІІ установява в страната еднолична власт. Но „пропуска” да възстанови действието на Търновската конституция, както и да разреше дейността на политическите партии.
Какво носи всичко това? В сложната обстановка след Голямата криза, разтърсила света в началото на трийсетте години, и военните „деветнадесетомайци”, и цар Борис ІІІ се стремят към обединяване на народа, вместо към неговото разделение, защото „партия” произлиза от PART,     което на френски и английски означава „част” (произлиза от латинското PARS, PARTIS-част, дял, пай) и дели обществото на взаимно непримирими части. Забранявайки на 19 май 1934 г. партиите и после „забравяйки” да ги възстановят, те дават възможност начело на държавата да застават ЛИЧНОСТИ, които имат непререкаем авторитет в обществото заради своите възможности и постижения, а не за приказките, с които омайват избирателите. И освен това „ръцете им са вързани”. Ако не беше така, едва ли някое едно-или многопартийно правителство би се решило да загърби Ньойския диктат и да започне открито създаването на военна авиация.
По време на традиционния парад на 6 май, Гергьовден, 1936 г., над площада пред народното събрание прелитат в стройни формации български самолети. Народът е във възторг, че вижда отново СВОЯТА авиация в небето на България. Тогава и британският военен аташе ще произнесе многозначителната фраза „Няма вечни договори”.

Списание „Технологии” благодари специално на Иван Бориславов за позволението да публикуваме неговите материали.

Arado Ar-65
http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Arado%20Ar-65/Arado_Ar65.jpg

Dornier Do-11

http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Dornier%20Do-11/dornier_DoF_Do11_Do13_Do23.jpg

Heinkel He-45
http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-45/CGC2XV10.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-45/FRR075.JPG

http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-45/HE45__.JPG

Heinkel He-51B
http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-51B/cleaver51a.jpg

http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-51B/icm-191.jpg

http://image.nauka.bg/history/bg/aviacia/Heinkel%20He-51B/icm-192.jpg

Източник: nauka.bg

предишна статияИмджинската война в Корея
Следваща статияБългария (ХII – ХV в.)