Великият Леонардо да Винчи е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк.

Терминаторът на Леонардо да Винчи

Механичният рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957 г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495 г., се споменава през 1974 г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало опити за реконструирането му до 1996 г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim) публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския институк и Музеят за История на Науката.

Въпреки това чак през 2002 г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела, „Роботът на Леонардо“ е излаган в безброй експозиции и музеи.

През 2007 г. Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo Da Vinci’s Robots (Роботите на Леонардо да Винчи).

Картечница

Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба.

Въпреки, че има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници, тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е монтирано върху колела.

Касетъчна бомба

За да направи бомбардата или оръдието – оръжия вече познати по онова време, още по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването това изобретение експлодира на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюлле.

Колесници със сърповидни остриета

Това е един от най-красивите ръкописи на Леонардо. Скицирани са теглени от коне открити колесници, върху които са поставени остри въртящи се остриета, които в разгара на битката разсичат всичко по своя път. Въртящите се остриета са специално проектирани за да прерязват крайниците на жертвите. На една от рисунките си Леонардо изобразява касапницата в толкова ужасяващи подробности, че според него изобретението му ще причини на приятелите толкова щети колкото и на враговете.

Артилерийско оръдие

Този чертеж е на първа страница на „Атлантическия кодекс“. Самият чертеж е много пълен и доста увлекателно показва скица на бомбарда с шестнайсет радиално раположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата, осигуряващ само бегъл поглед върху възможностите за внушително оръжие. В него са разположени двойка механични перки и зъбни колела.

Танк

Това е, може би, един от най-известните проекти на да Винчи. Идеята му да жъне паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. В кандидатура за работа при Дюка на Милано, да Винчи се похвалва: „Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непрестъпни, които биха могли да навлезнат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие.“ Предшественика на модерният танк на да Винчи със сигурност би предизвикал „уплаха и страхопочитание“ на полесражението през 15ти век. Дизайнът съдържа някои сериозни грешки. Дори след няколко модификации на оригиналните планове да Винчи е срещнал доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.

Укрепление на градски стени

Леонардо е измислил комплексни и остроумни методи за защита. Тук, когато градските стени са атакувани, войниците, скрити зад бойниците, биха могли бързо и лесно да се предпазят от врага и неговите маневри с използването на системи от лостове. Тъй като врагът е ползвал стълби в опитите си да превземе градските стени, лостовете са били предназначени да избутват напречни греди, вградени в стената, на които стълбите са се подпирали. Това е правило сталбите нестабилни и рано или късно са падали.

Катапулт

Простият дизайн на катапулта е бил използван стотици години преди да Винчи да се заеме с подобрението му. Да Винчи всъщност е имал няколко различни идеи. Конкретно в този дизайн е използвана пружина с двойна пластина, за да се произведе огромната енергия, необходима за изтласкването на големи разстояния на каменен снаряд или запалителен материал. Натягането на двете огромни пружини е било постигано с използването на ръчна манивела, разположена от едната страна на катапулта.

Крепост

Леонардо е проектирал тази крепост с идеята за поставянето й в безопасност от атаки. Сложната форма е доста оригинална и се предполага, че би могла да е ефективна защита срещу ударите на разрушителните артирелийски снаряди. Крепоста на да Винчи е считана от доста хора като много модерна по отношение на дизайна на кръглите й кули и на леко наклонените и външни стени, проектирани да поемат атака на огнестрелни оръжия. Собственикът на крепостта е живял в центъра й, който според оригиналните чертежи е имал таен подземен проход. В допълнение, крепостта се е отличавала с две нива от концентрични стени, горната част, на които е заоблена с цел да се намали влиянието на ударите при топовната стрелба. Малките отвори правят възможно за тези, които воюват от вътрешността на крепостта, да отвръщат на огъня с минимален риск и наранявания.

Разглобяемо оръдие

Оръдията са били много тежки и колите използвани за техния транспорт често са били тромави. Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани.

Стреломет

Стрелометът е устройство, което хвърля огромни стрели или камъни. Той прилича на съвременния арбалет, но е със свити навътре рамене. Моделите на стреломети на Леонардо да Винчи са чертани през периода когато той се е занимавал и с чертежите на оръжия с барут. Въпреки, че няколко реконструирани модела могат да бъдат намерени, няма никакви археологически открития за тези машини. Възможно е това да е така, защото материалите, от които са били ползвани да се построят машините са били рециклирани когато повече не са били нужни.

Хеликоптерът на да Винчи

Счита се, че Леонардо да Винчи първи се е сетил за машини с вертикално излитане. Неговият чертеж на въздушно витло, датиращ от 1493, не е бил открит до 19 век. Той съдържа платформа снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на да Винчи се казва: „ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялено нишесте, то би трябвало, при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала“. Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери и се твърди, че е започнал първите публични експерименти, в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата над него, то това би станало с летяща машина базирана на принципа на хеликоптера. Малко повече от двеста години по-късно неговото предвиждане се оказа истина.

Брониран кораб

Чертежът на бронирания кораб на да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, който е защитен с метал и се използва за удряне на противниковия кораб. Също е представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака. Покривният щит осигурява защита срещу вражеския кораб и позволява кораба да се приближи до врага без оръдието за бъде забелязано. Щитът не би трябвало да се отваря, за да не се разкрие оръдието докато бронираният кораб не е блъснал вражеския кораб, или докато не е достатъчно близо за да не се изплъзне. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много бързо увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се затваря със система от ръчно задвижвани винтове.

Гигантски арбалет

Арбалетът е толкова огромен, че шестте му колелета са сложени под малък ъгъл, за да увеличат стабилността му. Гигантският арбалет е направен от гъвкави дървени парчета, свързани с въжета и свързани с въртящи се щифтове. Дължината му е приблизително тринайсет метра и се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи е предвидил винтове, за да регулира тягата в задната част на лъка, където е поставен втори винтов механизъм, проектиран да се намали силата необходима да се огъва лъка в движение.

Обсадното оръжие на да Винчи

Моделът предложен от Леонардо представя машина проектирана за нападение на защитни стени. Състои се от подвижна структура с брониран мост, който се подпира на стените на крепостта на врага и позволява на войската да навлезне в града или замъка. Като допълнение да Винчи предлага класическата система за нападение на противниковите градски стени. Стълбата е поставена на специална подпора направена от частично назъбени колела влючени в зъбчато-винтова предавка. С манивела колелата се въртят напред и назад, което издига или сваля стълбата.