Фалсифицируемост

Фалсифицируемост (от лат. falsificatio, от falsus — неистинен и factio — правя) е важно понятие във философията на науката, което се свежда до на пръв поглед парадоксалната идея, че едно твърдение или теория не могат да бъдат научни, ако не допускат възможността да излязат неверни.

falsifiability

Фалсифицируем не означава неверен. За да бъде едно твърдение невярно, трябва поне принципно да бъде възможно да се направи наблюдение, което би показало, че то е невярно, дори и такова наблюдение да не е направено. Например твърдението „Всички гарвани са черни” би могло да се фалсифицира, ако се наблюдава един гарван, който не е черен.

Фалсификационистите твърдят, че всяка теория, която не е фалсифицируема, е ненаучна. Теорията на психоанализата например се посочва от поддръжниците на Карл Попър като пример за идеология, а не наука. Един пациент, за когото психоаналитикът смята, че е „в отричане” относно сексуалната си ориентация може да се разглежда като потвърждаващ, че е хомосексуалист, просто като отрича, че е такъв; и ако прави секс с жени, може да бъде обвинен, че се опитва да подкрепи отричането си. С други думи, няма начин пациентът убедително да покаже своята хетеросексуалност на психоаналитика. Това е пример, който Попър нарича „затворен кръг”. Твърдението, че пациентът е хомосексуалист, не е фалсифицируемо.

До средата на 90-те години на миналия век, а в някои източници и по-късно, на български е използвана формата фалшифицируемост. Според някои това е правилната форма.

Абонирай се!

Не пропускай най-интересните и зареждащи истории:

Абонирай се!

You have Successfully Subscribed!