asteroid tail

За разлика от кометите астероидите нямат като свое характеристика – светещата опашка, но в момента са открити десет изключения. Испански изследователи наблюдаваха един от тези редки астероиди от Гран Телескопио Канариас (Испания) и откриха че нещо необичайно се е случило около датата 1-ви юли 2011 година,  причинявайки появата на опашка. Това може би е вътрешно разкъсване или сблъсък с друг астероид.

Към днешна дата са наблюдавани десет астероида, които са показали следа подобна на тази от кометите. Те са наречени „комети от големия пояс“ тъй като имат типична астероидна орбита но същевременно имат и следа като на комета. Това означава, че емисиите на прах (и вероятно газ) от астероида са подобни на тези от кометите.

Един от тези обекти, получил името P/2012 F5 Гибс (Gibbs), беше открит през март 2012 от Обсерваторията Маунт Леммън в Аризона, САЩ. През май и юни същата година испанските астрофизици от Гран Телескопио Канариас го проследиха и откриха момента в който опашката се поражда, чрез математически изчисления.

„Нашите модели индикират, че това е причинено от внезапно, краткотрайно събитие, траещо само няколко часа около 1ви юли 2011 с вариация до 20 дни.“ – Така обясни Фернандо Морено, изследовател в Астрофизическия институт на Андалусия (CSIC). В колаборация с други колеги от Астрофизическия институт на Канарските острови и университета на ЛаЛагуна данните бяха публикувани в „Журнал за астрофизически публикации“.

Изображенията направени от телескопа разкриват „фина и издължена структура от прах, която съвпада със синхрона за конкретния ден”, казва Морено. Синхронът представлява позицията  за определена дата на наблюдаване, на частиците отделяни от този тип обекти с нулева скорост за една единица време. В този случай синхронът от 1ви юли 2011, кореспондира най добре с фината астероидна следа.

Ширината и вариращата яркост от главата до края на опашката позволи на изследователите да дедуцират физическите качества на частиците и пропорциите на техните различаващи се размери.

Колкото до максималния размер и скоростите на освободените частици, екипът пресметна че астероидът би трябвало да има радиус от 100 – 150 метра и освободената прашна маса трябва да тежи около половин милион тона.

Изследователите се колебаят между две възможни теории за произхода на опашката наP/2012 F5 : „Тя може да се е породила от сблъсък с друг астероид или от пробив в астероида причинен от въртящото се движение.” Втория механизъм се състои в постепенното освобождаване на материал и частичната фрагментация на астероида.

Скоростното въртене на астероида, „като ускоряваща се въртележка”, на свой ред причинява отчупването на парчета. Скоростта на въртене на малките астероиди може да се увеличи с времето поради ефекта на Ярковски. (англ. на кратко YORP). Това може да причини ускорение поради термалните разлики на различните региони от повърхността на астероида, евентуално водейки до отчупването на парчета от него.

Морено пояснява, че от различната степен на яркост на следата, екипът от учени е верифицирал, че нейната зависимост от скоростта на отделяне на частиците и размера им е много слаба, в съответствие с данните придобити от друг астероид в същата група – 569 Шейла, който вероятно е преминал през космически сблъсък.

Астероиди активирани от главния пояс

Астероиди от главния пояс (англ. Main-belt asteroids/ MBCs) е наименование обхващащо астероиди на разстояние от 2 до 3.2 астрономически единици, което е средното разстояние между Земята и Слънцето. Поради някаква причина те се активизират и започват да отделят прах. При тях не е установено генерирането на газ, но това може да се дължи на факта, че те са вече много слаби в момента на наблюдение.

След първото откритие на астероид от главния пояс през 1996 година, наречен 133P/Elst-Pizarro, още общо десет такива са били открити досега. Присъствието на опашка при някой от тях е феномен продължаващ относително дълго – за няколко месеца, както е в случаите на 2006 VW139 и на P/2010 R2 наречен още La Sagra. Последния астероид беше открит от обсерваторията носеща същото име в Гранада. Неговата активност може да се дължи на сублимация на лед, който освобождава газ, въпреки че това не е било засечено.

В други случаи обаче, активността се развива през кратък период от време, както в случая на 596 Шейла. Неговия прашен облак се разнесе много бързо, едва в рамките на три до четири седмици след откриването му.

Също така съществуват примери за астероиди от главния пояс показващи повтаряща се активност, като например 133P/Elst-Pizarro и 238P , които показаха следа повече от един път.

В случая на P/2012 F5 все още няма яснота към коя група точно принадлежи той. Повече информация ще има на разположение, при следващото възможно наблюдение на астероида в добри условия, което е следващата година около юли или август 2014.

Последния документиран астероид от главния пояс е така наречения P/2012 T1 (PANSTARRS), който испанския астрофизик също анализира. По примера на това което се случи с екзопланетите, много повече комети от главния пояс ще се появяват през идните години.

Автор: Мая Трифонова
Източник: nauka.bg

предишна статияИстория на автомобила
Следваща статияФалсифицируемост