От всички науки астрономията е тази, която е била пай-полезна за разума и търговията.
Наполеон Бонапарт

Интелектуалните средства, без които би било невъзможно развитието на съвременната техника, са дошли предимно от наблюденията на звездите.
Алберт Айнщайн

Астрономията е щастлива наука — е казал Араго, — тя няма нужда от украшения. Тя обаче повече, отколкото много други науки е имала нужда да бъде защищавана от обвиненията за нейната малка полезност. Отживелиците от това отношение към астрономията и досега не са отмрели. Литературната традиция е приписала здраво на астронома ролята на човек не от този свят, който се е затворил в своята кула и е равнодушен към грижите на заобикалящия го живот. В същото време сред астрономите, откакто свят светува, имало хора, които активно са се занимавали със земни работи.

face-to-earth

Улугбек не само е създал най-точния за своето време каталог на положенията на звездите, но и е управлявал държава, Хевелий много години е бил бургмайстер на Данциг, астрономът Бай е бил кмет на Париж и виден деец на жирондистите, за което е и заплатил с живота си през 1793 г. Но не винаги на държавните постове астрономите са действува ли така неумело, както Лаплас, когото първият консул Бонапарт през VIII година на републиката назначил за министър на вътрешните работи, но само след месец и половина бил принуден да го смени, като отбелязал, че Лаплас «навсякъде търсел тънкостите, виждал единствено проблемите и в края на краищата внесъл в управлението духа на безкрайно малките величини». . . А може би Лаплас се е опитвал да внесе научен подход в управлението?
П. К- Щернберг, чието име носи Държавният астрономически институт в Москва, е бил един от основоположниците на фотографската астрономия и виден деец на болшевишката партия, комисар на една от армиите на източния фронт по време на гражданската война. А колко астрономи отидоха доброволци през време на Великата отечествена война!
Зараждането и развитието на астрономията, както и на другите науки са били предизвикани от жизнени потребности на човечеството. Астрономията е връстница на неолитната революция, която е превърнала нашите пра прадеди от бродещи орди, препитаващи се с горски плодове и лов, в земеделци, за които е било жизнено необходимо да могат да предвиждат смяната на годишните сезони. Наблюденията на небесните светила са дали възможност да бъде създаден календар. Нуждите на мореплаването са стимулирали развитието на астрономията през епохата на Възраждането.
Но защо е нужна астрономията в наше време? .Много години авторите на научнопопулярни книги отговаряха на този въпрос, като сочеха преди всичко необходимостта от наблюдаване на звездите за точното време, за нуждите на навигацията и картографията. Обаче днес молекулярните часовници съхраняват времето хиляди пъти по-точно отколкото въртенето на Земята, чиято скорост се фиксира по звездите, така че астрономическите служби за «точно време» в същност сега се занимават с изучаване на неравномерностите във въртенето на нашата планета. По съвсем същия начин навигационните и геодезичните спътници сега определят координатите по земната повърхност с точност, недостижима за астрономическите методи.
Очакването на незабавна практическа полза не се оправдава впрочем и във всички други аспекти на изучаване на небесните тела: псе км от 400-те кг проби, донесени от екипажите на «Аполо», струва милиони долари, а по-точно стотици милиони, като се вземе под внимание стойността на цялата програма. Както и всяка друга фундаментална наука, астрономията не си поставя за цел непосредствено, ей сега да направи живота на човека по-лек и по-весел. Астрономията обаче и сега продължава да бъде необходимо звено в естествознанието. И колкото и абстрактни да изглеждат заниманията на астрономите, в крайна сметка те също имат отношение към нашите земни грижи.

36Ако се абстрахираме от безкрайното разнообразие на неизброимите звезди, мъглявини и галактики, всяка от които има своя ярка индивидуалност и заслужава специално изучаване, астрономията може да се нарече част от физиката, която борави е материя, намираща се в екстремални условия, каквито на Земята ние не намираме и никога не ще можем да възпроизведем. Физиците експериментират, астрономите наблюдават. Физическата теория трябва да обясни и резултатите от опита, и данните от наблюденията. Едно хубаво сравнение принадлежи на Джеймз Джинз: «Бактериите в една дъждовна капка могат да узнаят нещичко за водата, като манипулират с частиците на капката, използвайки своите нищожни сили; те обаче също могат на нещичко да се научат, като наблюдават Ниагарския водопад, който е извън тяхната власт. По-нататъшното развитие на физиката изисква данни за поведението на веществото при свръхвисоки плътности и температури, при свръх силни гравитационни и магнитни полета, за елементарните частици със свръхвисока енергия, а тези данни може да даде само астрономията.
Дори сами по себе си безмерните пространства и безкрайно дългите временни интервали, с които имат работа астрономите, позволяват да се подозира, че те могат да се сблъскат с явления, за каквито на Земята няма да стигне нито място, нито време. Това един път бе вече демонстрирано от теорията на относителността.
Макар практически полезни резултати и да не се раждат тутакси от данните на астрономията, може да припомним например, че термоядрените реакции се появиха като възможен източник на енергията на звездите именно в теоретичната астрофизика.Когато през двадесетте години на нашия век Артър Едингтън казваше, че сливането на четири протона и два електрона — превръщане на водорода в хелий — е напълно възможно в звездните недра и е в състояние да дава необходимата енергия, болшинството от физиците смятаха, че е твърде хладно в звездите за това. През 1952 г. никой вече не се съмняваше в осъществимостта на такава реакция, макар някои астрономи и до ден днешен да не са сигурни, че термоядрени реакции действително протичат в звездите. Още един пример е магнитната газодинамика — наука, която се роди при изучаване свойствата на газовите мъглявини и строежа на Галактиката. Тя днес служи при проектирането на генератори на електроенергия и на плазмени «капани», в каквито управляема термоядрена реакция ще бъде осъществена кога да е и на Земята.
Началото на космическата ера донесе нови приложения на методите на астрономията. Ориентиране по звезди се използува както в мирните космически апарати, така и в балистичните ракети. Преди около петнадесет години с неочаквана популярност започна да се ползва най-светлата звезда в южното съзвездие Кораб — Канопус. Това е втората по яркост (след Сириус) звезда по нашето небе, която е разположена близо до полюса на еклиптиката, така че ъгълът между посоката към нея и към Слънцето винаги е близо 90°, поради което е удобно тя да се използува за ориентиране на космическите апарати. Всевъзможни; сведения за Канопус, а след това и за хиляди други звезди започнаха да се използват от хора, които са твърде далеч от астрономията… Астрономически методи и инструменти се използуват за определяне координатите на изкуствени спътници на Земята, на междупланетни станции, за отъждествяване на спътниците, за изследване на нашата планета от спътници, на много от които са поставени телескопи, насочени надолу…
От времето на Галилей и Нютон до XIX в. астрономията бе фактически лидер в естествознанието, понеже основните физически принципи и математични методи се развиваха именно при астрономическите изследвания. През XIX в. астрономията все по-често започна да използува резултатите от физическата теория и да заимствува от физиците също методи на изследване; в известна степен тя престана да бъде движеща сила на науката, престана да поставя загадки. Тъкмо от тогава води началото си отношението към астрономията като към «нещо в себе си», което се среща понякога и сега. Но с появяването на теорията на относителността, доказана с астрономически наблюдения, и на ядрената физика астрономията отново стана насъщна необходимост за физиците. Астрономическите открития през последните две десетилетия, които, от една страна, триумфално потвърдиха физическата теория (пулсарите), а, от друга страна, поставиха пред нея още нерешени проблеми (квазарите, активността на галактичните ядра, възможната нестационарност на групите галактики), отново извеждат астрономията на предния фронт на науката и не случайно много от големите физици сега се занимават предимно с нея. Някои астрономи говорят, че интерпретацията на наблюдаваните от тях явления изисква нова революция във физиката. Така или иначе по-нататъшният прогрес на физическата теория зависи и от успехите на астрономията.
И все пак астрономията не е част от физиката. Тя е самостоятелна наука, със своя специфика, със своя огромна колекция от факти. Тя е необятна, както е необятна изучаваната от нея Вселена; всички методи на изследване, всички подходи и начини, съществуващи в естествените науки, намират свое приложение в един или друг дял на астрономията. С тази универсалност на нашата наука не може да се съревновава никоя друга. В нея намират своето място и най-големите абстракции на математиката и финесът на физическия експеримент, и задълбоченото съпоставяне и анализ на данните, и накрая просто тяхното натрупване и класифициране. Заедно с всичко това тя е наука за еволюиращия свят. И в това отношение астрономията е подобна на палеонтологията или на историческата геология. Във физиката резултатите от старите опити запазват само своето «историческо» значение, а пък в астрономията ценността на старите наблюдения расте с всяка изминала година. Животът на поколенията е само нищожно кратък миг от историята на звездите. Цялата история на човечеството от австралопитеците е стотна част от само една обиколка на Слънцето около центъра на Галактиката, десетохилядна част от живота му като звезда. Колко голяма е смелостта на хората, казващи — и то с основание, — че ние сега разбираме еволюцията на звездите; колко ли са по-смелите твърдения в историята на науката!

20-izbuhvaneАстрономията е призвана да даде на човека картината на света, в който той живее. От сияещия звезден скреж на фотографската плака започва правият път към висшата цел на човечеството — опознаването на създалата го Природа.Време е обаче да кажем за какво се ще говорим от тук на татък в тази рубрика. Ще разгледаме строежа на обкръжаващия ни свят на звездите и галактиките и за това, как хората стъпка по стъпка са навлизали в глъбините на Вселената. Тук ще става на въпрос за гората, а не за дърветата, за поведението, а не за физиологията на звездите; със свойствата на отделни обекти ще се занимаваме само дотолкова, доколкото те служат като средство за изучаване строежа на Вселената. Особено внимание е отделено на методите за определяне на разстоянията, които, ако не знаем, просто нищо не ще можем да кажем за природата на небесните обекти. Приликата на звездите с нашето Слънце стана доказана само след като бе определено разстоянието до тях.Спорът за природата на спиралните мъглявини, който още помнят астрономите от по-старото поколение, днешните дебати за природата на квазарите — всичко това са спорове за разстоянията.

Източник: nauka.bg

предишна статияПървата стъпка на луната
Следваща статияВенера