Piers-Cellers-Spacewalking-cosmonaut

Той е един от съвременните герои на НАСА, Пиърс Селърс летял до “Международната космическа станция” три пъти – през 2002, 2006 и 2010 година. Излизал е в открития космос, а основната му професия е климатолог.

А сега умира. 2016-та година му донесе диагноза от рак на панкреаса – четвърти стадий.

Ето какво пише той:
“Аз съм климатолог, на когото току що му беше казано, че има рак на панкреаса – четвърти стадий.

Тази диагноза ме поставя в интересно положение. Прекарах по-голяма част от професионалния си живот, работейки за науката на климатичните промени, която най-добре бива изучена през лещите на многодесетилетен опит. По някое време бях сигурен, че дори и при настоящата си възраст от 60 години, ще доживея да видя най-критичната част от проблема и вероятните решения. Но сега моят личен хоризонт е драстично скъсен и трябва да реша как ще прекарам оставащото ми време. Струва ли си да продължа да мисля за климатичните промени?

След като свърших належащото, научавайки диагнозата – информиране на близки, приятели, работодател, оправяйки се с някои финансови проблеми, изхвърляйки купчина ревюта на книги от Ню Йорк Таймс, както и организирайки голямо прощално празнично парти, което включваше и икономите, ми остана време да седна на кухненската маса и да тегля чертата относно списъка с нещата, които искам да направя преди смъртта.

Много бързо установих, че нямам желание да се блъскам с богати туристи към Еверест или да отида на разходка на някакъв красив бряг, или пък да си играя с това, с което и останалите си играят по време на скучен януарски следобед. Вместо това реших, че искам да прекарам повече време с хората, които познавам и обичам, както и да се върна обратно на работа максимално бързо.

Работя към НАСА, организирайки голяма група от експертни учени, които изучават Земята в цялост – тук споменавам, че възгледите в тази статия са изцяло мои, а не на НАСА. Това включва проучване на климата и времето посредством космически обсерватории и мощни компютърни модели. Тези модели описват как планетата работи, какво може да се случи, когато изхвърляме въглеродния диоксид в атмосферата. Работата ни е комплексна, придирчива, приложима и интересна.

Записите показват, че миналата година беше най-топла от всички останали години. Мисля си, че бъдещите поколения ще погледнат обратно към 2015 като на важна, но не решаваща година в усилията да приравним политиката и политическото поведение към науката. Това е изключително трудно нещо. От страната на науката, през последните 15 години се натрупаха доказателства, че климатичните промени са реални и че тази траектория може да ни доведе до много неприятно, а може би дори и опасно положение. От страна на политиката, току-що приключилата климатична конференция в Париж постави за цел да задържим повишаването на глобалната средна температура с 2 градуса, в сравнение с преиндустриалната епоха.

И докато мнозина оплюха това съгласие като беззъбо и неприложимо, важно е да подчертаем, че политиците се спряха на число, което е базирано на най-добрата възможна наука и е в рамките на предсказаното от нашите модели.

Съмнително е, че ще успеем да задържим фронта на 2 Целзиеви градуса, но трябва да се опитаме по най-добрия начин. При сценарии, които надхвърлят тази цел, говорим за огромни промени в глобалните валежи и температурни белези, огромни последствия за водната и хранителна сигурност и значимо надвишаване на нивото на морското равнище. Колкото повече се повишават температурите, несигурността на модела расте, повишава се вероятността за непредвидими, катастрофални събития.

И всичко това докато населението на Земята се очаква да достигне 9.5 милиарда души в сравнение с днешните 7 милиарда. Папа Франциск и съветници от пенсионирани военни офицери са достигнали до същите заключения от предсказанията на компютърните модели – най-сериозните последствия ще бъдат усетени от най-бедните, които вече се намират под изключителен стрес и имат нищожни ресурси да се адаптират към промените. Те ще се почувстват като невинните жертви на излишъка на развития свят. Ако погледнем назад, причините за Френската революция през 1789 не са мистерия за историците, а ако погледнем напред, тенджерата под налягане, която включва радикализма под всички форми, ще стане още по-гореща с повишаването на глобалните температури.

Предходната година може да бъде разгледана и като годината на смъртта на отрицанието. В глобален мащаб все повече политици се доверяват на научните доказателства и предсказания, докато се домогват до начини да решат проблема. И повечето американци, това е 70% според анкета на университета Монмаунт, вярват, че климатът се променя. Тъй че можем вече да се придвижим към наистина трудната част от тая работа.

Първоначалната тежест ще трябва да бъде поета от тези, които творят политики. Жал ми е за тях. Трудно е да заемеш твърда позиция по важен, но дългосрочен проблем, когато има толкова много краткосрочни проблеми. На всичкото отгоре има тревоги, че ако ограничим емисиите, това ще доведе до отслабване на глобалната ни икономическа позиция, както и страхове, че другите страни ще лъжат за своите емисии.

Науката може да помогне като следи промените в Земните системи – това е работа на изследвания и мониторинг, която се оглавява от НАСА, НОАА и други подобни организации навсякъде по света, като ще използваме все по-мощни компютърни модели, за да изучаваме възможното бъдеще, което предстои според предложените политики. Моделите ще ни помогнат да установим кои подходи са практични, докато правим компромиси спрямо краткосрочните последствия за икономиките и дългосрочните последствия за климата.

Piers-Cellers-Spacewalking-cosmonautАстронавтът на НАСА Пиърс Селърс по време на космическа разходка. Credit : NASA

Но накрая инженерите и индустриалците ще трябва да ни спасят. Те трябва да измислят нови технологии и начини, по които да се внедрят. Техническите и организационни предизвикателства пред решаването на проблемите за производство, съхраняване и преразпределение на чиста енергия, трябва да бъдат решени в рамките на няколко десетилетия с минимални трусове за глобалната икономика. Това вероятно ще доведе до глобално превключване към ядрена, слънчева и друг тип възобновяема енергетика, плюс електрификация на нашата транспортна система до най-максималната възможна степен. Инженерите и индустриалците са напълно годни за тази работа, стига да им се дадат нужните подбуди и стимули. Трябва само да погледнете какво са постигнали по времето на Втората световна война – американските технологии и производителност направо се развиха лавинообразно в сравнение с това, което щеше да отнеме десетилетия при нормални условия. Така се озовахме в един свят през 1945, който бе напълно различен от този в края на 30-те години.

А какво трябва да правят останалите хора? Две неща ми идват на акъл. Първо ще трябва да се подготвят за промени. Неизбежно е. Те ще се проявят чрез промени в климата и начина, по който генерираме и използваме енергия. На второ място, трябва да се подготвят за промените с хладнокръвие. С някои промени ще е трудно да се справим, като повишаването на морското равнище. Много други промени обаче ще бъдат положителни. Новите технологии имат възможността да подобрят живота ни по начин, по който не можем да си представим. Няма убедителна, неоспорима причина да вярваме, че нашето бъдеще ще бъде по-лошо от настоящето, стига да прилагаме внимателни решения към предизвикателствата и рисковете. Историята е пълна с примери за това как ние, хората се измъкваме от трудни моменти. Победителите са били реалисти, прагматични и гъвкави, а губещите са отричали заплахата.

А пък що се касае до мен, нямам оплаквания. Благодарен съм за опита, който съм имал на тази планета. Като астронавт аз съм се разхождал в космоса на височина 350 километра над нашата планета. Разхождайки се от външната страна на “Международната космическа станция” аз видях урагани да се въртят през океаните, реката Амазонка да си проправя пътя към морето през красив зелен килим от дървета, видях през нощите чудовищни бури и светкавици, които присветваха в продължение на стотици мили по Екватора. От тази гледка, която видях с очи като тези на Бог, осъзнах колко крехка и безкрайно ценна е нашата Земя. Оптимист съм за бъдещето.

И така, утре аз се връщам обратно на работа.”

Писмото на 60-годишния астронавт, който ще си отиде от този свят в близките месеци, беше публикувано на страниците на Ню Йорк Таймс.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/
Автор: Светослав Александров