Автор: Велина Стамова

Цунами също така наречено сеизмична морска вълна или приливна катастрофална океанска вълна, обикновено причинена от подводно земетресение, от подводно или крайбрежно свличане, или от изригване на вулкан. Терминът цунами идва от японската дума за “пристанищна вълна”. Терминът приливна вълна е често използван за такъв вид вълни, но употребата му е неправилна за такива, които нямат връзка с приливите.

tsunami
Япония, 2011

След земетресение или друг причинен импулс, последиците са прогресивни вълни, разпространяващи се на огромни разстояния по повърхността на океана във непрекъснато-увеличаващи се кръгове, приличащи на вълните породени от падането на камъче в плитка локва. В дълбините цунамито може да се движи с 800 км (500 мили) в час. Дължините на вълните са огромни,около 100-200 км (60 до 120 мили), но височинните амплитуди са много малки , само около 30 до 60 см (1 до 2 фута). Периодите на вълните (дължините за време за последователни гребени или корита да преминат една точка) са много дълги, варират от 5 минути до по-дълги от час. Тези дълги периоди, съчетани с крайно ниската стръмнина на вълните ,им позволява да бъдат напълно замъглени в дълбоката вода и да нарастват от нормални вълни причинени от вятъра.Кораб в открито море изпитва преминаването на цунами като нищожно възвишение и падане от само половин метър, което трае от пет минути до час или повече.

След като бъде породено от подводно земетресение или свлачище, цунамито може да се разпространява незабелязан над големи протежения на открития океан преди да достигне максимално плитка вода и брегова линия.

Когато вълните наближат крайбрежието на континент, триенето с надигащото се морско дъно намалява скоростта на вълните. Когато скоростта намалява, дължините на вълната се скъсяват и амплитудите на вълните нарастват. Крайбрежните води могат да се надигат на около 30 м от нормалното ниво на водата за 10-15 минути. От незадоволително добре разбран процес, водите на континенталния шелф започват да вибрират след покачване на нивото в морето. Между три и пет главни трептения генерират повечето от повредата, често появявайки се като мощните “засилки” на втурващата се вода изкореняваща дървета, поваляща сгради до основите им, понасяща лодките далеч от брега, затривайки цели плажове, полуострови и други ниско-намиращи се крайбрежни строежи. Често последващото изтичане на водата е точно толкова разрушително колкото засилката или дори повече.
Във всички случаи, трептенията могат да продължават за няколко дни докато повърхността на океана достигне равновесие.

Като всяка друга обикновена вълна, цунамитата се отразяват и пречупват от топографията на морското дъно близо до брега и от конфигурацията на бреговата линия. Като резултат, техните ефекти варират на високи разстояния от място на място. Обикновено, първото пристигане на цунами до крайбрежие може да бъде коритото на вълната, и в този случай водата се оттегля и разкрива плиткото морско дъно. Такъв случай имало в залива на Лисабон, Португалия, на 1 ноември, 1755 г., след голямо земетресение много любопитни хора бяха привлечени към залива, и голям брой от тях беше повлечен от гребена на вълната, който го заля само минути по-късно. Най разрушителното цунами, което някога e записано се случило на 26 декември 2004 г., след земетресение с магнитуд 9.0 изместило дъното на океана близо до индонезийският остров Суматра. Два часа по-късно, вълни високи около 9 м. (30 фута) ударили източните крайбрежия на Индия, Шри Ланка, на около 1,200 км (750 мили). Седем часа след земетресението, вълните се изместели към брега на рогът на Африка, на повече от 3,000 км (1,800 мили) на другата страна на Индийският океан. Повече от 200,000 души били убити, повечето от тях на Суматра, но хиляди други в Тайланд, Индия, и Шри Ланка и по-малък брой в Малайзия, Мианмар, Бангладеш, Малдивите, Сомалия, и други райони. Предишно до това събитие, най-разрушителното цунами от гледна точка  на живота на човека беше причинено от грандиозното изригване на вулкана Kракатау  на 26 и 27 август, 1883 г. …Тези серии от удари, които потопиха островът на Раката между Суматра и Ява, създадоха вълни с височина 35 метра (115 фута) в много източни местоположения на Индия, убили повече от 36,000 души. Най-голямото земетресение, което някога е записано (с магнитуд от 9.5) се случило през 1960 г. близо до крайбрежието на Чили, то причинило цунами, което погубило приблизително 2,000 души в Чили, 61 души 15 часа по-късно в Хавай, и 122 души 22 часа по-късно в Япония.

figure-2-1946-hilo-tsunami-courtesy-of-noaa
Hilo Hawaii Tsunami 1960

Опасностите, които са представени от цунамитата накарали много страни намиращи се в Тихия океан да установяват системи за предупреждение от заплахата. Предупреждението може да започне с тревога до геоложкото общество, че земетресение, достатъчно голямо да безпокои повърхността на океана (например, магнитуд от 7.0 или по-високо) се е случило. Метеорологичните станции могат тогава да докладват необичайни промени в нивото на морето, и след това центърът за предупреждение могат да комбинират тази информация с данни за дълбочината и отличителните черти на океана, за да изчислят пътя, силата и времето на пристигане на цунамито. Зависейки от разстоянието от земетръсното смущение, властите могат да получат известие за предприемане на мерки по няколко часова евакуация на крайбрежните области. Тихоокеанският център за предупреждение на цунами, разположен близко до Хонолулу, Хавай, беше установен през 1949 г., три години след като цунами генерирало от подводно земетресение близо до Алеутските острови ударило островът на Хавай около Хило, убивайки повече от 170 души. Той служи като един от двата районни центрове за предупреждение за Съединените щати – другият се намира в Палмър, Аляска – и от 1965 г. също служи като център за предупреждение за 26 страни, които са организирани от Междуправителствената Oкеанографска Комисия на ЮНЕСКО в Международната Група за Координация за Системата за предупреждение на цунами в Тихия океан. След  бедствието през декември 2004 г., ЮНЕСКО определи за цел да установи подобни системи за Индийския океан и рано или късно цялото кълбо.

epa02628954 Amidst Tsunami flood waters burning houses and ships are piled in a mass of debris in Kisenuma city, Miyagi prefecture, Japan, 12 March 2011. A magnitude of 8.9 earthquake hit northern Japan on 11 March. EPA/STR JAPAN OUT
epa02628954 Amidst Tsunami flood waters burning houses and ships are piled in a mass of debris in Kisenuma city, Miyagi prefecture, Japan, 12 March 2011. A magnitude of 8.9 earthquake hit northern Japan on 11 March. EPA/STR JAPAN OUT

https://www.youtube.com/watch?v=j0YOXVlPUu4

предишна статияАврора
Следваща статияБарометър