livy

Тит Ливий (52 г. пр. н. е. — 17 г. от н. е.) е безспорно един, от най-значителните представители на римската историография. На младини той получил реторическо образование, но стоял настрана от тогавашните бурни политически събития. Наскоро след установяването на принципата Ливий започрал да пише своя огромен за времето си труд, озаглавен „Ab urbecondita”, т. е. „История на града Рим от неговото основаване”. Това монументално съчинение се състояло от 142 книги, над които авторът работил през целия си живот. В него той дава художествено реторично изложение на римската история, като се започне с нейния митичен период и се завърши със смъртта на Друз, — заварения син на Август (9 г. пр. н. е.). От това съчинение са се запазили изцяло 35 книги и други по-незначителни откъслеци.

Като научно произведение римската история на Ливий не е на нужната висота. Авторът е по-скоро увличащ разказвач-морализатор, отколкото историказеледвач. Ливий черпи обилно от своите предшественици, но в повечето случаи, особено що се касае до изворите на дорепубликанския и голяма-част от републиканския период на римската история (чак до Пуническите войни), той ги използва случайно и безкритично. Към тази основна слабост се прибавя и една друга, а именно неговата подготовка във военното дело и неговата слаба ориентираност по политическите въпроси. Авторът държи да съобщи, преди всичко онова, което е поучително от морализаторска и патриотична гледна точка и което е интересно и увлекателно като художествено-реторическо четиво, отколкото онова, което е от съществено значение за историческото развитие. По тези причини и фантастичните или малко вероятните разкази за подвизите на великите римляни от най-дълбока древност, както и разказите за „чудеса” и поличби заемат в неговото изложение много повече място, отколкото предаването и тълкуването на съдържанието на онези закони и законопроекти, които са от неоценима важност като извори за социалнополитическото развитие на римското общество през „царския” и ранно републиканския период. По-иначе стоят нещата относно използваните от Ливий извори за периода на Пуническите, Македонските и Сирийските войни. Там този писател проявява пак своята несамостоятелност при оценката на събитията, но използва до голяма степен като извор съчинението на един първоразреден елинистически писател като Полибий.

Въпреки всичко Ливий бил един от най-популярните исторически писатели в древността и още приживе станал литературна, знаменитост. Той бил неоспорим авторитет не само за хуманистите от епохата на Ренесанса, но й значително по-късно. Едва критичното изследване от ново и най-ново време разкри в пълна мяра научните недостатъци на труда на Ливий, но въпреки това той и до днес запазва стойността си не само като типичен представител на античната художествено-морализаторска историография, но и като един от малкото извори за историята на Рим през дорепубликанската и републиканската епоха. Въпреки своите не особено устойчиви и последователни политически възгледи Ливий се очертава като идеолог на управляващите, среди и в началния период на принципата.

предишна статияТрите чудотворни икони
Следваща статияДвойка кафяви джуджета озадачава астрономите