Стоицизъм

Zeno_of_Citium_pushkin

Зенон от Цити

Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа.

Стоическа школа

Един финикиец от остров Кипър – Зенон от Цити (335-263 г. пр. Хр.) – започва да преподава тази доктрина около 300 г. пр. Хр. в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата. Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани едновременно в Китай през V в. пр. Хр. Те се съдържат в „Доктрината на скромността”, написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 – 402 г. пр. Хр.). Обаче Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.

предишна статияЕпикурейство
Следваща статияИстория на феминизма