Roche limit

Граница на Рош е този радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при които приливните сили, предизвикани от централното тяло са равни на гравитационните сили на спътника.

Ако спътник е на по-ниска орбита от границата на Рош, то централното тяло предизвиква приливи със сила по-голяма от гравитацията на спътника. Тоест, приливните сили ще разкъсат спътника на части. Наблюдаваните пръстени около някои планети се намират по-близо от тази граница. Между другото в научните разработки около Зона на Рош се открояват двама българи – Светослав Веселинов и Мартин Караниколов. Светослав Веселинов е ст. ас. в “Софийския Университет”, катедра “Обща Физика”. Той предполага, че след като в Зона на Рош около големите планети се образуват пръстени би трябвало това да става и около по малките. Според него, големината на парчетата образуващи пръстена са достатъчно дребни и разредени, че отразената светлина да е съвсем малка.

Основанията за това твърдение са попадението 4 американския спътник в Зона на Рош и пръснали се на парчета точно в момента, в който са пресичали зоната. Друг аргумент в защита на твърдението е това, че няколко космонавти и астронавти са отбелязали в докладите си, че в определени моменти от полета са забелязали слабо сияние приличащо на пръстен около Земята.


Поведение на „течен” спътник: на голямо разстояние от централното тяло формата му е почти сферична.

 

 

При приближаване към границата на Рош спътникът се деформира от приливните сили.

 

 

 

На разстояние, равно на границата на Рош приливните сили и силата награвитацията на спътника се изравняват, и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника.

 

 


Орбиталните скорости зависят от радиуса на орбитата (червените стрелки), затова при разрушаването на спътника парчетата му се разпръскват по дължината на орбита му.

 

 


Впоследствие от парчетата се образува пръстен.