butterflies moths

Летейки над пясъчните хълмове и шубраците около полуостровите на Флорида, чисто белите криле на тези видове молци са останали незабелязани от науката, докато г-н Терхюн Дикел не привлече вниманието на д-р Джеймс Хейдън от Министерството на земеделието и потребителските услуги във Флорида. Като резултат от проучването, публикувано в достъпния вестник „ZooKeys”, авторите са включили ключ, който улеснява разпознаването на различните бледо-крили молци от техните подобни.

е имат склонност към много по-сухи места, като например пясъчните хълмове на Флорида, тези нови видове са наречени Антаеотрика флоридела и са забележителна смесица от молци и пеперуди. Този вид ендемизъм обаче е по-често срещан сред други групи насекоми и безгръбначни животни.
Първоначално са ги объркали с други видове, които много приличат на тези и са по-широко разпространени, наречени Антаеотрика албулела, но в случая с описания тук молец при разчленяването му от г-н Терхюн Дикел се е установило, че всъщност са доста различни двата вида.
След като г-н Дикел показа екземпляри на д-р Нейдън, двамата са забелязали, че предните им две крила са чисто бели, докато другите подобни видове са с бледо оцветени ендемити на Новия свят. Крилата на някои видове се различават по окраската и дори често са забелязвани как тези контрастни шарки се показват за минути. Докато предните крила на новите видове са винаги снежно бели от горната страна, а задните- бледо сиви, при вида Антаеотрика албулела има едно или две черни петна при предните крила и бели или бледо сиви на задните.
За сега не се знае много за хранителните навици на новите видове молци. Било потвърдено, че живият дъб е единственото растение, с което се хранят. Въпреки че, учените не изключват възможността новите видове да използват и други видове дъбове като гостоприемници.
Появата на молец особено в сухите части около полуостровите на Флорида се явява като екологична особеност и е вероятно повечето видове, за сега с неправилни имена, да бъдат открити около пясъчни хълмове и шубраци.

Източник: www.sciencedaily.com
Автор: Михаела Огнянова