Week-pics

Автор: Неделин Бояджиев

За средно ниво на тестовете на интелигентност се приемат стойностите между 90 и 110 точки. Средно половината от световното население има среден коефициент на интелигентност. Около 13% са тези, които са постигнали между 111 – 139 точки и само около 1,5% от населението е на ниво гении (140+).

Твърде много хора смятат, че  IQ e определящия фактор за наличие или липса на интелигентност. Например, Шарън Стоун обича да парадира с високото си IQ – цели 154 т. Успелите да решат тестовете на „Mensa” – също имат високо самочувствие. Но…

Доста често се оказва, че нивото на интелигентност не е определящо за успеха ни в живота. Обикновен работник на поточна линия и обикновен строител може да имат IQ 125 т. и 130 т., а в сравнение с тях някой банкер да има IQ 110 т., но това не може да гарантира някакви значителни успехи на работника и на строителя в живота.

Британски учени разучили въпроса чрез някои от предложените онлайн тестове за интелигентност. В решаването на тестовете участвали няколко стотин хиляди доброволци. Те трябвало да решават дванадесет избрани теста, предназначени да определят границите на техните памет, мислене, внимание и планиране. Специалистите избрали няколко десетки души сред доброволците, чиято мозъчна активност наблюдавали по време на решаването на тестовите задачи.

Полученият резултат ясно показал, че НЕ е възможно да се тълкува успеваемостта на индивида само с данните за променливия коефициент на интелигентност (IQ).

Способността ни да разбираме и да обработваме информация, допълнена с адаптивност, е базирана на комбинация от различни неща (сред които са езикът, мотивите, краткосрочната памет, дългосрочната памет, въображението, интуицията и т.н.), които определят нашия общ интелект, без значение как той се изразява. IQ-то съвсем не е единствената проява на нашата интелигентност.

Тестовете, които обикновено се използват за измерване на интелектуалния коефициент, идентифицират една определена форма на интелигентността, която бихме могли да наричаме “академична“, в смисъл, че това е вид на интелигентността, която е създавана целенасочено в училищното и в университетското обучение. Нейните основни компоненти са:

  1. Вербалната интелигентност (степента на лингвистичната ни компетентност – умението да разбираме устната и писмената реч, да говорим и да пишем, да създаваме собствен текст – на родния си език и на чужди езици),
  2. Математическата интелигентност (умението да се борави с числа),
  3. Физическата (телесно-кинетична) интелигентност (културата ни на движение, умението ни да координираме движенията си и да боравим с предмети; най-необходима е на спортистите, работниците и занаятчиите). ,
  4. Визуално-пространствената интелигентност (необходима е на художниците, архитектите, инженерите, картографите, дизайнерите и на онези, които се интересуват от геометрията), необходима е и за ориентирането в непозната местност, в пространството на сгради (от нея се нуждаят също разузнавачите, шпионите, планинските водачи, шофьорите и др.) ,
  5. Музикалната интелигентност (чувствителността към звуци, ритъм, тонове и музика + умението за свирене на музикални инструменти и за пеене на песни)
  6. Логическото мислене (в голяма степен то е свързано с математическата интелигентност; много необходимо е на шахматистите и на военните стратези),
  7. Паметта (краткосрочна, дългосрочна, зрителна, слухова, двигателна, тактична, емоционална),
  8. Въображението,
  9. Интуитивната интелигентност (Това е способността ни да разграничаваме правилното от погрешното в дадена ситуация, да преценяваме бързо и точно характера хората и тяхното поведение, умението да предлагаме идеи и решения независимо от онова, което ни диктуват логиката и образованието. За щастие, интуитивната ни интелигентност е вродена и може да се увеличава с практиката. Колкото повече се вслушваме и вярваме на интуицията си, толкова по-ясна и точна ще бъде тя. Колкото повече я използваме, толкова по-добри отговори ще получаваме.)

Други форми на интелигентността, които са били изследвани, включват:

  1. Социалната (междуличностната, интерперсоналната) интелигентност(форма на интелигентността, която ни позволява да разберем мислите и чувствата на друг човек [това се нарича и емпатия] и да можем да му въздействаме ефикасно, за да получим някаква желана промяна в поведението му в ситуация на социално взаимодействие.),
  2. Емоционалната (интраперсонална) интелигентност (способността да се познават и да се управляват собствените чувства и емоции и чувствата и емоциите на другите [емпатия], както – и умението да се използва тази способност за насочване на мисленето и на действието им в желаната от нас посока [с други думи – умението ни да манипулираме другите]),
  3. Практическият интелект (той се прилага, когато някакви познавателни ресурси трябва да се адаптират към контекст, например – когато става въпрос за решаване на проблеми в ежедневието [този вид интелигентност е трябвало да се отдели от академичната интелигентност, тъй като има много случаи на хора, които демонстрират изключителна академичната интелигентност, но са относително неадаптивни в ежедневието си]).
  4. Творческият интелект (това е способността да се създава нова и оригинална интелектуална продукция).

Има няколко вида интелигентност, чието постигане е абсурд без наличието на определен обем знания и умения, например:

  1. Абстрактната (концептуална) интелигентност. Тя е свързана в голяма степен със силата на въображението.
  2. Професионалната интелигентност и
  3. 3. Предприемаческата интелигентност (Това е способността да откриваме нови възможности на пазара и след това да комбинираме различни ресурси в производството на продукти и услуги, които да продаваме с печалба. За предприемаческата интелигентност също се получават едни от най-високите възнаграждения в нашето общество днес. Тя и в основата на всички видове успешен и бързо-развиващ се бизнес.)

Комбинацията от всички тези видове интелигентност прави от всекиго от нас уникална личност. Ако си направите труда да оцените поотделно доколко притежавате всеки един вид интелигентност (от описаните по-горе), ще се получи номер, съставен от 19 цифри, който отразява персоналната комбинация на вашата интелигентност или, казано с други думи – вашият личен интелектуален код. Той ви отличава от всички останали хора. Вероятността някой друг да притежава абсолютно същата комбинация е като при кода на вашата ДНК – едно на милиарди.

Общата интелигентност при човека е многообразна и всеки от нас би могъл да се прояви като гений във всяка нейна разновидност. Съчетаването на няколко вида интелигентност ни помага да постигаме необикновени неща. Следователно нашата най-важна задача е да опознаем себе си като определим преобладаващите видове интелигентност, които притежаваме, а след това следва да се опитаме и да се възползваме от тях.

По материали от:
http://www.passionsante.be/index.cfm?fuseaction=art&art_id=13098
http://www.atlantico.fr/decryptage/pourquoi-votre-qi-ne-dit-pas-grand-chose-votre-intelligence-desole-sharon-jacques-lautrey-637241.html