Мостовете на Медисън

Франческа издаваше тихи неразбираеми стонове, докато се извиваше на дъга към него. Той обаче разбираше съвършено този език и неговото дълго-предълго търсене приключи с тази жена, която бе притиснал до себе си и в която бе проникнал тъй дълбоко.

Най-сетне проумя смисъла на малките следи от стъпки по безлюдните плажове, където бе бродил, на всички потайни товари в корабите, невдигнал платна, на всички забулени жени, които го бяха наблюдавали по криволичните улични на потънали в сумрак градове. Сякаш смел ловец от отдавна забравени времена, който е извървял дълъг път, за да съзре сиянието на домашното огнище, то усети как самотата му се стопява. Най-после. Най-после. Бе вървял толкова дълго… Толкова дълго. И сега лежеше върху Франческа напълно отпуснат, всепогълнат от любовта си към нея. Най-после.

Призори се надигна и й каза, гледайки я право в очите:

– Ето защо, Франческа, съм на тази планета точно по това време. Не за да пътувам и да правя снимки, а за да те обичам. Вече го знам. Падал съм от ръба на огромен зъбер някъде в дълбините на времето, падал съм много по-дълго отколкото съм живял. И всички тези години съм падал към теб.

Когато слязоха долу, радиото още работеше. Вече се бе зазорило, но слънцето не се виждаше от тънката пелена на облаците.
– Франческа, направи ми една услуга.
Кинкейд й се усмихна. Тя правеше кафе.
– Да?
Франческа го погледна. „Божичко, толкова го обичам!”, помисли си, замаяна и ненаситна да го има още и още, завинаги.
– Сложи си дънките и фланелката, с които беше снощи, обуй сандали. Нищо друго. Искам да те снимам как изглеждаш тази сутрин. Да направя снимка само за нас двамата.

Тя се качи горе с отмаляло от ласките тяло. Облече се и двамата се запътиха към пасището. И той направи снимката, която Франческа разглеждаше всяка година.

Title: BRIDGES OF MADISON COUNTY, THE ? Pers: STREEP, MERYL / EASTWOOD, CLINT ? Year: 1995 ? Dir: EASTWOOD, CLINT ? Ref: BRI084BL ? Credit: [ AMBLIN/MALPASO / THE KOBAL COLLECTION / REGAN, KEN ]

Прочети още:
Да се пречистиш с “Мостовете на Медисън” на Робърт Дж. Уолър