History of styles literature

Любовна поезия

Шу-Син, управник, живял в Месопотамия около 2200 г. пр. Хр., вероятно се е представял много добре, що се отнася до въпросите на сърцето (и на плътта). Две сърцати млади дами са изложили в стихове своите прекомерни чувства на тема женитбата с него. Едната пише на шумерски
„Моите скъпоценни целувки са по-вкусни от мед в любовното ложе, пълно с мед. Позволи ни да се наслаждаваме на твоята красота, Лъве мой, отдай се на моите ласки…”, както и много други неща. Другата не е толкова директна и има малко по-неясен стил:
„Боже мой, като вино сладко е питието на тази мома. Като нейното питие е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Като нейните устни е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Сладък е нейният сок, нейният сок.” Първото стихотворение е от 29 стиха, а второто – от 27.

Елегия

Някъде около 2200 г. пр. Хр. живял в Месопотамия един много сълзливо-сантиментален шумерски поет на име Лудингира, който е оставил на поколенията три стихотворения. Две от тях са елегии. Едната се състои от 112 стиха и в нея се оплаква смъртта на баща му Нана. Другата е от 66 стиха, в които се оплаква починалата му жена Науиртум. Третата от неговите поеми говори за това каква прекрасна майка има той и е написана, докато тя все още е била жива.

Епическа поема

При повечето култури епическата поетична традиция е възникнала постепенно. Епосът се е разраствал и с налучкване се е превръщал в традиция, базирана върху някой популярен герой или върху основата на някоя легенда. След това обикновено опитен поет обработвал избрани части от този материал, пренаписвайки го и споявайки го в едно разширено повествование. Така е станало в древна Месопотамия, когато е била написана в завършената си форма „Песен за Гилгамеш”. Повечето от частите й са съчинени преди 2400 г. пр. Хр. на шумерски език и са записани с клиновидно писмо. Около 2000 г. пр. Хр. те са събрани и записани на вавилонски като самостоятелен драматичен разказ.

Сатира

Сатирични стихове и сентенции могат да бъдат открити тук-там сред най-ранната литература. Но най-старият съхранен откъс чиста сатира е един остроумен вавилонски диалог между господар и роб от някъде между XVI и XI в. пр. Хр. Това е унищожителен коментар върху неравноправните отношения, хората, божествените сили, егоизма, свободната воля, живота и смъртта. Във всеки стих господарят обяснява своето намерение, а после променя мнението си. Робът винаги има убедителен аргумент за решението на своя господар. Обсъжданите моменти включват:
– миенето на ръце и вечерята;
– пътуването в провинцията;
– създаването на семейство;
– отиването в съда;
– оглавяването на революция;
– любовта към жена;
– принасянето в жертва на Бог.
Последните два стиха са следните:
– Робе, чуй ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Аз ще направя едно публично дарение за моята страна.
– Направете го, сър, направете го.
Този, който прави дарение за своята страна, неговите дела ще бъдат поставени в кръга на бог Мардук.
– Не, робе, аз в никакъв случай няма да правя дарение за моята страна.
– Не го правете, сър, не го правете.
Идете до древните купища от руини и се разходете. Вижте черепите на добрите и лошите. Кой е на злосторника и кой на благодетеля?
– Робе, слушай ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Какво в такъв случай е доброто?
– Да счупят моя и вашия врат.
И да ни хвърлят в реката е добро. Кой е толкова благонравен, че да се изкачи до небесата? ‘ Кой е толкова зъл, че да заслужи подземния свят?
– Не, робе, аз ще те убия и ще пратя пръв тебе там.
– И моят господар със сигурност няма да ме надживее и с три дни.

Бели стихове

Поезията в повечето ранни литератури има организиран модел на изразяване със своя собствена мет-рика, с дължина на стиха, с композиция и понякога с рима. Това е отражение от музиката и песента, от които произлизат стиховете. Във „vers libre” (или свободния стих) тези правила се отхвърлят или се приемат там, където го изисква целта на поета. Този подход, толкова характерен за XX век, е започнал като вариант на китайската поезия, наречена „фу”. Първото такова стихотворение е „Фу на бухала” от Джиа Йи (201 – 169 г. пр. Хр.), живял по време на династията Хан. Той го написал, отчаян от краха на своята кариера, и пет години по-късно починал от разочарование. Има определено съответствие между свободата, с която са използвани литературните средства, и същността на поемата, която включва следните строфи за истинския мъж:

„По течението сякаш неговият живот се носи,
а смъртта му е сладка почивка.
Спокойна като тиха дълбока вода.
Свободна като лодка без котва.
Вместо да цени живота си,
той плува в празнотата.”

Хумористично петостишие (лимерик)

Хумористичното петостишие се появява в различни езици в днешни и в отминали времена. В Ирландия през XVIII век то е използвано от някои поети, пишещи леки стихове, и именно заради това може би по-късно е наречено с ирландското име „лимерик”. Но всъщност лимерикът има не само метрика, но и рима, и характерно рецитиране на случки или качества, свързани с определени личности. Получава се нещо подобно:

„Имало една стара жена в Лин,
чийто нос бил дълъг като клюн,
тук всеки подозира,
че тя била много красива,

Тази чаровна баба от Лин.
Старата жена от Лин е от една компания, представена пред английска публика през 1820 г. от анонимен поет, автор на „Историите на шестнайсет прекрасни стари жени”. Тази колекция от хумористични петостишия съдържа най-отдавна записаните образци на новия жанр, основния принос на английския език към нововъведенията в литературата.

Басни

Измислени малки истории с прости моралистични послания са били много популярни в шумерската литература в Месопотамия в края на III хилядолетие пр. Хр. (или малко по-рано). Като басните на Езоп те описват характерите на животни, включително на кучето, лисицата, вола, слона и дивото прасе.

Фентъзи

Богатата литературна проза от времето на Дванайсетата египетска династия ни дава и първата фантастична история – „Корабокрушенецът”, чудната история на човек, чийто кораб се разбива, той е изхвърлен на брега на един остров, който бил във владенията на петнайсетметров брадат змей с плътен глас, с чувствителна душа и притежаващ дарбата да разкрива бъдещето.

Социален реализъм

Социалният реализъм се заражда като литературен жанр чрез серия от кратки драматургични диалози, написани от Херод вероятно на гръцкия остров Кос през III в. пр. Хр. Само осем от тях са стигнали до нас. Всеки от тях представя еднообразното ежедневие на обикновени хора, например преуморен продавач („Магазин за обувки”), наказването на един ученик („Учителят”), съдебна зала с отегчителен ищец („Съдържателят на бордея”), клюката („Мил разговор”), жена, която наказва своя роб, защото освен нея си е намерил и друга любовница („Ревнивата жена”), дама, която отказвала любовна връзка („Сводница”), („Неприлично предложение”), и много други от този тип. Диалозите на разговорен гръцки на Херод се различават много от литературния език на повечето негови предшественици.

Роман

Както предполага и името му, романът не се е развил рано като жанр. Първият е бил „Сиропедия”, исторически роман на гръцки за живота на Кир, който основал персийската империя през VI в. пр. Хр. Авторът Ксенофон (431 – 350 г. пр. Хр.) бил отлъчен атинянин, много пътувал из Персия и написал доста истории, които не били измислица. „Сиропедия”, написана в Коринт през 360 г. пр. Хр., е идеализирана представа за персийското общество, контрастираща с бездушната гледна точка на повечето гърци.

Романс и приключенски роман

Романтичните и приключенските романи се появяват едва в елинистичното време, след което много били публикувани на гръцки език. Не може да се определи кога са написани тези, които са оцелели, така че е трудно да се каже кой е най-ранният от тях. Вероятно най-старият познат е „Еротични истории за Кереас и Калиро” от Каритон, ако правилно е датиран към около 100 г. пр. Хр. В него се разказва за хубавия Кереас и прелестната Калиро. Тяхната любов среща много препятствия, а когато неговите съперници успяват да го излъжат, че Калиро му е изневерила, в гнева си той я удря и решава, че я е убил. Кереас се надява, че ще бъде осъден на смърт, но е оправдан и едва не се самоубива. Калиро идва в съзнание, когато един крадец по-хищава нейната гробница в Сицилия и я продава като робиня в Мала Азия на мъж, който смята да се ожени за нея. Действието става още по-напрегнато, когато Калиро разбира, че е бременна, а Кереас узнава какво й се е случило. Би отнело много време да се проследи тяхната история, която преминава през различни страни и през трудни ситуации, но читателите могат с облекчение да научат, че те живели щастливо до края на дните си, след като отново се срещнали на един остров близо до Ливан. Като в много гръцки романи и тук измежду героите няма злодеи, а неприятностите, които се случват, са плод на естествените човешки слабости и последствията от тях. Каритон работел като чиновник в Мала Азия (в днешна Турция).

Научнофантастичен роман

В своята „Истинска история” Лукиан (115 – 195 г. след Хр.) от Самосата, град в гръкоговорещата Азия, е записал своите приключения в отвъдни пространства и непознати морета, включително и седемдневното си пътуване до Луната. Въпреки съвременните твърдения, че английският винаги е бил универсален език на Космоса, Лукиан и неговите придружители били впечатлени от откритието, че всички, които срещали, говорели гръцки.