https://chitatel.net/pic/bio/bil/Pimpinella_anisum_0.jpg

 Анасон — Pimpinella anisum L.

За мнозина наши съвременници лекуването с билки е нещо остаряло, отживелица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетичната химия дадоха възможност в лабораториите да се създадат стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести, от които страда човек. Тази вяра в неограничените възможности на химията бе разколебана с откриването на нов вид лекарствени вещества, получени от растенията. Касае се за така наречените антибиотици — лекарствени препарати, получени от определени видове гъби и някои родствени на тях организми. Успехът, който имаше пеницилинът, застави мнозина да се обърнат към стария неизчерпаем източник за създаване на лекарства — растенията. Разбира се, не бива да се подценяват успехите на синтетичната химия и нейните възможности, но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което те могат да дадат за здравето на човечеството.
Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче се премахват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества. От друга страна, много от съставните   части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се дължи на  взаимното влияние на различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) в чисто състояние са слабо разтворими във вода. Когато обаче се взимат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите се в него вещества, като сапонини, органични киселини и др. В някои случаи и хининовите кори (Cortex chinae) са по-ценни от хинина, лудото биле (Atropa belladonna L.) — от атропина и т. н. Ето защо често в медицината се препоръчва да се използва цялостният извлек от дадено лекарствено растение, а не отделни изолати от него.
Според Гамерман (А. Гамерман и  др. «Растения делители», Москва, 1963) предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица — клетките, — от които са изградени телата и на растенията, и на животните, има много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките както на животните, така и на растенията. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получени по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, които са били техен основен източник на храна, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясната химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, където защитната и обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслабнала.
От данните, с които разполагаме за лекарствените растения и перспективите на използването им, можем уверено да кажем, че още дълго време скромните билки, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.

Росен (Dictamnus)
Росен (Dictamnus)

ПРАВИЛА ЗА БРАНЕ, СУШЕНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ  РАСТЕНИЯ

Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни-вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират — през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете — малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части — през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките — рано напролет преди разпукването им, а семената — малко преди или при пълното им узряване.
Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др. Така например листата на момината сълза (Convallaria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му то силно намалява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferumL.) и на никотин в тютюна (Nicotiana tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратното явление. Например в кърпикожуха (Colchicum automnale.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladonna L.) са по-богати на алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на църкалото, дивата краставица [Ecbalium elaterium .A. Rich.] през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях действащи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин, отколкото по-младите.
Да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори — географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или продължителна зима), почвени условия и др.
Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.
Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. При всяко съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника по билкосъбирането, към някой специалист или направо към Билкокооп. Именно от Билкокооп се получават инструкции какви билки да се берат, в какво количество, какви са правилата за брането и сушенето, какви са изкупните цени на билките, както и други въпроси, интересуващи билкоберача. Билкоберачът трябва добре да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се  избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.
Билките трябва да се сушат не по-късно от 5—6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушенето им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) — до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.
На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.
Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите корени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат.
Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30—40°С. Останалите могат да се сушат и при температура 45—70°С, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др.) — при температура 60—100°С. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им   част.
Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се сдагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.

КАКВИ ПРОМЕНИ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ И БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ

След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, за- това наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.
Ферментите спират действието си при температура 50°С, а при 70°С те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70°С, например етерично маслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, иначе действуващите вещества силно намаляват, какъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.
При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.
Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.
Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след  1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане.
От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЪПКИ

Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на растението. Именно през това време, когато започват да набъбват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появяването на светли ивички между покривните им люспи. Тогава трябва да започне и тяхното бране. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак че събирането им трябва да спре. Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват на китки и се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЦВЯТ

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разперени вече езичести цзетчета. При някои растения обаче — червен кантарион, пипериче, глог и др.—цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др.,—-след като се разтворят напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това особено много важи за венечните листа на мака, божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения; например лайката (Matricaria chamomilla L..) често се смесва с другите видове лайки. Лайката се характеризира с приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цветовете на бъза (Sambucus nigra L.), които имат жълти прашници, може да се смесят с цветовете на бъзака (Sambucus ebulus L.), чиито тичинки са с червени прашници.
Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35—40°С, след което се преглеждат и отново се почистват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купувача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или
се изчукват, за да опада цветът, например на бъза, на морския пелин, на равнеца и др., като останалите части на съцветията се изхвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и проветриви  помещения.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЛИСТА

Брането на листата при някои растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо (с малки изключения) е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници или кошове, без да се притъпкват. Някои растения, особено -когато се култивират или образуват естествено чисти съобщества, може да се окосят и след това листата им да се оберат. Този начин е подходящ например при брането на листата на копривата, които при това след окосяването и завяхването не парят. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или с други повреди листа.
Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват с листата на други. Често например листата на бляна (Hyosciamus niger L.) се смесват с листата на татула (Datura stramonium L.) листата на подбела (Tussilago farfara L.) с листата на чобанката (Petasites officinalis L..), листата на мечото грозде (Arctostostaphylos uva-ursi L..) с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45°С. На бързо сушене се подлагат листата, съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва веднага след откъсването им. Това важи особено за групата растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди.
Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали. Пазят се в сухи, сенчести и проветриви помещения.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА СТРЪКОВЕ

В практиката на билкосъбирането стръкове се наричат стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват на разстояние 20 см от върха на стъблото. Вдървенели, наядени, изсъхнали, замърсени или с други повреди стръкове не се берат. След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се запарват, какъвто е случаят с горицвета, змийското мляко и др., се разстилат и се сушат при температура от 40 до 70°С. Стръковете се смятат за изсушени, когато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи. След сушенето те се преглеждат, почистват се от примеси и се опаковат в бали, шперплатови каси или торби. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

ВАДЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРЕНИ, КОРЕНИЩА, ГРУДКИ И ЛУКОВИЦИ

Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента след опадането на семената на растенията. Но понеже през този период растенията трудно се разпознават, тяхното събиране се извършва малко по-рано.
При някои растения обаче изваждането на корените, коренищата, грудките и луковиците трябва да става рано напролет поради това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха и др.).
След изкопаването корените, коренищата, грудките и луковиците се почистват от пръстта, от изгнили или наядени части и други примеси, отстраняват се от тях придатъчните корени, ако това се налага, и се измиват. Миенето става най-лесно в кошници под течаща вода. Растения, които съдържат слуз, като ружата и др., не трябва да се мият, защото количеството на слузта намалява. Същото се отнася и за сладкия корен, корените на дилянката и др. А миенето с гореща вода на корените и на видоизменените подземни стъбла на   всички  растения  е забранено.
При някои видове се налага грудките да се консервират за да се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят за 2—3 минути в гореща вода (салеп, жен-шен и др.). За по-голямо улеснение те предварително се нанизват на конец. По такъв начин се облекчава и сушенето им.
Корените, коренищата, грудките и луковиците на лекарствените растения се сушат на сенчесто и проветриво място при температура от 45 до 70°С, като дебелите и месестите за по-бързо сушене се нацепват на дължина, а когато се изисква да са обелени, беленето трябва да се извърши преди сушенето, защото след това кората се отделя трудно. На слънце могат да се сушат обикновено корени, съдържащи танини (корените на очиболеца, кървавичето, разваленката и др.) и алкалоиди. Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце.
Корените, коренищата, грудките и луковиците се смятат за изсушени тогава, когато при прегъване в най-дебелата си част се чупят, а не се огъват.
След изсушаването те се преглеждат отново, изчистват се от различни примеси и повреди и се опаковат в бали или чували. Пазят се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЛОДОВЕ И СЕМЕНА

Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кошници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат. Събирането на семената става също след пълното им узряване. Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, резенето и др. могат да се косят, се окосяват преди пълното им узряване. Навързани на малки снопчета, растенията се оставят на слънце да узреят напълно и тогава се вършеят. С това се цели да се избегне оронването на семената.
се разпада. Опаковат се в книжни или конопени торби, а в някои случаи и в дървени каси.
Тъй като семената лесно се нападат от насекоми, за предпазване от тях в сандъците се поставят шишенца с хлороформ, затворени с   надупчена  запушалка.

БЕЛЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРИ

Корите се белят наесен, след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижеиието, но преди началото на развитието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части.
Кората се бели лесно, като се нарязва през 30 см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва да се избягва, понеже желязото влиза в реакция със съдържащите се в кората танини.
Корите може да се сушат на слънце (за кори, съдържащи танини), обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им след това става на сянка или в сушилня до 70°С.
Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва. След изсушаването корите се преглеждат отново, почистват се от чужди примеси и се опаковат в бали или чували. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

СУШЕНЕ  НА  БИЛКИТЕ

Поради това, че повечето от билкоберачите нямат специални помещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може да стане или направо на слънце (при растения, при които това се допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очиболец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното изсушаване на растението става в закрито помещение. При сушене на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до
развалянето им.
Когато за сушенето се използват закрити помещения, за предпочитане е да бъдат тавански понеже те най-добре  се нагряват от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, постилат се с рогозки, платно или хартия, между които се оставят пътеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията. Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването. По-добре е, ако на тавана се направят рафтове, и то в няколко реда, тъй като по този начин едновременно могат да се сушат по-голямо количество растения. Добре е самите рафтове отдолу да бъдат мрежести, с което се ускорява сушенето. Желателно е също помещенията да са проветриви и прозорците да се оставят отворени.
Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки могат да се пригодят и други помещения, намиращи се на разположение на билкоберача, като стаи, бараки и др. При сушенето едновременно на Няколко вида билки трябва аа се внимава те да не  се  смесват!
Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в специални сушилни. Ще опишем няколко вида сушилни, които се използват в билковата практика.
Въртящи се сушилни. Представляват камери, наредени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източникът на топлина се намира в долната част, а в горната част на сушилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките отначало се слагат по-близо до топлината, а след това камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато. Сушилен шкаф. Представлява затворена като шкаф сушилня, в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух преминава през нея, загрява се и отива към решетките, върху които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата достига до 20°С. За сметка на това употребеното количество топлина е малко и сушенето евтино.
Канални (тръбни) сушилни. Нагряването при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа, на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.
Постоянни камерни сушилни. Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани тръби за отопляване. Затопленият от тях въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на влагата от въздуха може до стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални   прегради.
Тунелни сушилни. Те са дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки, в които те са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушилнята. По този начин растенията се изсушават равномерно.
Е л е в а т о р н и сушилни. Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, маково семе, кимион, „плодове” от хвойна и др. Представляват високи до 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира специален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също на принципа на противотока семената срещат идващия отдолу топъл въздух, който   равномерно ги изсушава.
Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни, снабдени с най-модерни електрически приспособления, сушилни с инфрачервени лъчи, ултразвук и  др.
Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват, ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия
напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) по тях — доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и  т. н. Ето защо необходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе в упътванията. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковането, така и при транспортирането. Това налага билките да поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между 10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се наредят в сандъци, които се поставят на открито и отвориш две денонощия. С това опасността от натрошава-нето им се избягва.

ПРЕДАВАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ
НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

След брането или след изсушаването на набраните билки те веднага се предават на билкозаготвителните пунктове, където се приемат по качества според съществуващите държавни стандарти. При установяване на някои недостатъци (напр. превишена влажност, загуба на цвят, примеси и др.) приемникът дава наставления за тяхното отстраняване, а ако това е невъзможно, суровината не се приема.
Изсушените лекарствени растения се опаковат в шперплатови сандъци, обвити отвътре с хартия, в чували (четирикатни книжни, книжно-конопени или конопени) или в бали. Опаковъчните материали трябва да бъдат чисти. Силно хигроскопичните билки, като мораво рогче, цвят на лопен и др., се насипват в шперплатови каси с двойни стени, между които се поставя негасена вар за поемане на влагата. В помещения, където се пазят такива билки, може да се внесат сандъчета с негасена вар за поемане на влагата. Балирането на билките става със специална машина, като билките Се обвиват с чиста хартия или чисти зебла. Опакованите билки се нареждат на дървени скари. Върху всяка каса, бала или чувал се отбелязва названието на билката (българско и латинско), нейното тегло (бруто и нето) и името на производителя, след което се пломбира.
Помещенията, в които се пазят билките, трябва да бъдат чисти, проветриви, снабдени с изкуствена вентилация, запазени от пряка слънчева светлина и непременно с противопожарни прозорци и врати. Температурата в помещенията не трябва да е по-висока от 30°С, а влажността — от 18%. Близо до билките не трябва да се държат силно миришещи вещества и течности, като нафталин, газ, креолин, карбол и др. Складовете не трябва да са в съседство с обори, свинарници, торни места или гниещи предмети, тъй като техните миризми лесно се поглъщат от изсушените растения и качеството им се влошава. Необходимо е също миришещите и отровните билки (например дилянка, лавандула, лудо биле, вълнест напръстник и др.) да се държат в отделни помещения.
Опакованите билки трябва да се експедират в хубаво време. При опасност от дъжд е необходимо да се покриват с брезент. Освен това билките не бива да се превозват заедно с миришещи вещества и течности, както и с лесно запалими материали.

НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ БИЛКИ И БОРБАТА СРЕЩУ ТЯХ

В складовите помещения изсушените билки често се нападат от т. нар. складови вредители, които са над 300 вида, и с вредната си дейност нанасят чувствителни щети на нашето селско стопанство. По-често срещащи се складови вредители по лекарствените растения са следните:
От сем. Брашнени акари (Tyroglyphidae) често се среща обикновеният брашнен акар (Tyroglyphus farinae L.). Освен зърнените храни, тестените произведения и др. той напада извънредно много семената на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномаслените растения, шишарките на хмела, разните подправки, моравото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава да се спомене хлебният бръмбар (Anobium paniceum L.). Той е светло- или тъмнокафяв и стига на дължина до 3,5 мм. За една година създава 3—4 поколения. Напада както зърнените храни, така и всички наши билки — лайката, лудото биле, гръмотръна и др. Към същото семейство спада и присторникът (Ptinus fur L.). Този бръмбар също стига на дължина до 3,5 мм. Напада всички билки, включително и отровните. Дава 2—3 поколения годишно. От сем. Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е житната гъгрица (Sitophilus granarius L.). Тя има тъмнокафяв до черен цвят и стига дължина до 4 мм. Напада както зърнените, така и всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Молци (Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният молец (Tinea granella L.). Освен зърнените храни и диворастящите плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., поврежда и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно. От сем. Огневки (Piralidae) навсякъде в България е разпространен молецът по сушените плодове (Plodia interpunctella Hb.). Гъсеницата му нанася повреди на всички наши билки.
Лекарствените растения се нападат също и от гризачи, които се хранят главно със семената и плодовете им. Тук спадат сивият плъх (Ratus norvegicus Ber.), домашната мишка (Mus musculus L.) и др.
За борба С неприятелите на билките складовите помещения един път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор, като подовете и стените им се дезинфекцират. При откриването на неприятели обаче нападнатите билки се пренасят в т. нар. карантинни помещения, където се обеззаразяват чрез нагряване 1—2 часа в сушилня до 60°С или чрез третиране с инсектицида и препарати, а складовете веднага се почистват и обеззаразяват по посочения начин. Обеззаразяването може да се извърши още с ултракъси вълни или чрез обгазяване с определени дози серен двуокис, серовъглерод, тетрахлорметан, етиленов двухлорид, циановодород и др. в херметично затворени помещения. При обгазяването трябва да се вземат мерки за предпазване на обслужващия персонал.
За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или отровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтиокарбамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голяма част от инсектицидните дератизационните препарати са отровни и за човека, затова те   трябва да се употребяват по дадени указания.

БРАКУВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

Лекарствените растения се бракуват при следните случаи:
1.  При трайна миризма на плесен и гнило, която не изчезва след проветряване.
2.  При издаване на миризма, несвойствена за даден вид билка.
3.  Когато билката не издава миризмата, характерна за нея.
4.  При примес от други растения, които затрудняват  или правят невъзможно  използуването   на   билката.
5.  При примес на разни предмети — камъчета, желязо, хартия и др.
Когато в билките се открият складови   вредители,   взема се средна проба и се определя по 3-бална скала степента на увреждането, която зависи от вида на вредителя. Растенията от пробата се пресяват през сито с размери на отворите 0,5 мм. В получената отсявка с ръчна лупа се изброяват акарите. Увреждане I степен се смята, когато в средната проба са преброени до 20 акара; II степен— повече от 20 акара, които се движат свободно по повърхността, без да образуват плътна маса; III степен — когато акарите образуват компактни маси и от това движението им е затруднено.
При по-едри складови вредители — ягодов молец (Tinea pelloinella L.) и неговите ларви, житен червей (Sidotrepa paniceae L.) и др. билките не се пресяват, а вредителите се събират с ръка I степен увреждане се смята, когато в средната Проба има до 5 броя насекоми или ларвите им; II степен — от 6 до 10, III степен — повече от 10.
Когато се констатира такова заразяване, цялата заразена растителна маса се пресява през сито с размери на отворите 0,5 мм за акарите и 3 мм за останалите неприятели, след което се подлага на   дезинсекция.
След дезинсекцията билките могат да се използват или не в зависимост от степента на тяхното увреждане. При I степен увреждане билките могат да се употребяват според предназначението си, при II степен се използват само в производството за приготвяне на препарати, при III степен увреждане — единствено за извличане на някои действащи вещества от тях в химико-фармацевтичната промишленост. Когато няма такова производство, те се унищожават. Забележка. Количеството на средната проба от нападнатите билки се определя отделно за всеки вид по специални таблици.

Източник: nauka.bg