Кулата на Олимпийския стадион в Хелзинки (Y. Lindegren & T. Jäntti, built in 1934-38)

Кулата на Олимпийския стадион в Хелзинки, построена между 1934-38 (Y. Lindegren & T. Jäntti)

Древните общества, когато били най-лишени от средства и всичко било с лошо качество, използвали функционализъм – защото не им достигали дори минимални материални средства или духовни ресурси, за да направят нещо по-добро. Обаче това бива преодоляно вследствие вродения на човешките същества стремеж да украсяват своите произведения с красиви орнаменти. Понякога е имало етапи на упадък във функциона-лизма под влияние на лишенията – както в мрачните години на Европа – или на груба идеология. Модерният функционализъм дължи най-много на архитектурата на Шарл льо Корбюзие (1887-1965), французин, роден в Швейцария. През 1924 г. той започнал да проектира сгради единствено с оглед на функционалното им предназначение. Идеята за функционализма вече била убедително наложена във Великобритания от известния критик Джон Ръскин (1819-1900), но за разлика от Льо Корбюзие Ръскин заварил света неподготвен за неговото виждане за нещата.

Ерата преди това, така или иначе, считаше, че функционализмът е ключ за производството на стоки с приемливи цени във време, когато ресурсите са малко. Днешното общество вижда нещата различно. Достъпът до богатството на материалните ресурси, непознато и невиждано преди от производителите от края на 19-ти и началото на 20-ти век, съчетан с дизайнерските методи и надскочил хартията и мастилото на старото време, преобразиха дизайна и производството. Недостижими стоки и услуги, като тези, предлагани на http://www.partycasino.com/ или социалните медии, възприеха дизайнерския приоритет на естетиката на изцяло ново ниво.

предишна статияГотическа архитектура
Следваща статияЕнтаза