Истинското име на тоя мореплавател е Джовани Кабото.. Той е роден през 1451 година в Генуа и е като своя съгражданин Христофор Колумб италианец. Двадесетгодишен, по неизвестни причини се преселва във Венеция. Може би някоя венецианка го е привлякла в тоя град, защото тук скоро се оженва. Във Венеция се ражда първият му син Левис. Изглежда, че Джовани Кабото се занимава с търговия. Като венециански, търговец той пътува из източното Средиземно море и посещава Мека — най-големия пазар по това време между Изтока и Запада и междинна станция на керваните с подправки, които идат от Индия. В Мека Джовани Кабото дружи с разни търговци на подправки и слуша разказите им за страната на богатствата. Може би тука се ражда у него мисълта за едно пътуване до Индия. Мисъл, която по-късно узрява в решение! През 1474 година Кабото се преселва и установява в Лондон. Не се знае защо е направил това. Още със стъпването му на английския бряг островните власти започват да произнасят италианското име по своему, без неговата хубава звучност, и то става Джон Кабот. В Англия той живее не само в Лондон, а и в Бристол. В пристанищния град Бристол се ражда вторият му син Себастиан, а сетне и третият — Сантус. По това време в Англия кралят и неговите съветници, както и търговците и мореплавателите с любопитство следят по докладите на кралския посланик в Лисабон сведенията за усилията на португалците да достигнат Индия по пътя край Африка. Богатствата на Индия, на Великия хан, за които разказва Марко Поло в своята книга, не малко блазнят английските търговци. Те често поглеждат на изток с мисъл да изпратят един ден свои кораби натам. Джовани Кабото се преселва в Бристол, защото тоя град е най-голямото английско търговско и рибарско пристанище тогава. Той отдавна не се занимава с търговия, а е станал капитан на кораб, с който обслужва товарите на бристолските търговци и рибари. През тия години родената някога мисъл за пътуване към Индия по пътя на юг — край Африка, след напразните опити на португалците години наред да заобиколят черния континент, се обръща в зрял план за пътуване към Индия през Атлантическия океан на запад. Джовани Кабото не знае за замисъла на Колумб или може би е дочул нещо за него, когато Бартоломео Колумб идва в Англия да търси подкрепата на крал Хенри VII. Но той живее със замисъла на своя съгражданин, като смята тая замисъл за своя! Разбира се, това никак не му помага да осъществи замисленото дело. Той говори не с един богат търговец, прави предложение дори на краля. Не може да постигне нищо. Без да искат да знаят дали замисълът е негов, или на друг, и кралят, и търговците отказват да го подкрепят. Така вървят работите на Джовани Кабото до 1492 година. През. тая година посланикът на Хенри VII при испанския кралски двор с вълнение съобщава, че някой си Колумб е достигнал богатата Индия в своето пътуване през океана на запад. Сега кралят си спомня за тоя Колумб. Някой му беше говорил за него преди години. Той си спомня и своя прибързан отказ да приеме брата на тоя човек. Дали вече е късно да се поправи грешката? Кралят, както и богатите английски търговци отправят очи на запад с колебание. Те отдавна знаят, че там, на запад от Ирландия, в океана е островът на „Седемте града“. Те дори са пращали кораби да търсят тоя остров. След като Колумб достига Гуанахани, разбират, че легендарният остров на седемте християнски епископи може и да не съществува, но затова на запад през океана може да се достигне Индия. Удря часът на Джовани Кабото. Бристолските търговци, в споразумение с краля се съгласяват да подкрепят с пари едно пътуване до Китай и Индия през океана на запад. Тези обстоятелства предшестват първото плаване на Джовани Кабото. Преди да тръгне, посланиците на Португалия и Испания, много развълнувани, дотичват в двореца. Те молят английския крал да ги приеме. Той ги приема. Макар и много любезно, посланиците предупреждават Хенрих VII, че милостивите им господари ще сметнат пътуването на Джовани Кабото на запад през океана за нарушение на техните законни права. Крал Хенрих VII ги разбира. Те напомнят за подялбата на света между Португалия и Испания, направена от папата. С тази подялба папата дава единствено на тези две кралства правото да дирят и да притежават „езически земи“ в океана на изток и на запад. Английският крал няма намерение да зачете тая пристрастна постъпка на светия отец! На 5 май 1496 година той дава по обичая на времето патент „на възлюбления Джон Кабот, венециански гражданин, и на неговите синове Левис, Себастиан и Сантус“. С този патент те получават пълна свобода и власт „да напуснат страната и на свои разноски да издирят и да открият на изток, запад и север каквито и да е острови, страни, царства и области на езичници и неверници, които до това време не са известни на християните“. В този документ не се споменава, че мореплавателят може да плава и на юг. Това е единствената отстъпка, която прави крал Хенрих VII. Той не иска да даде доказателство за незачитане на папата и се пази да не дразни Португалия и Испания поне с документите, които издава. Но мореплавателят знае, че неспоменаването посоката на юг не е забрана, ако иска да плава и на юг. Документът завършва с онова, което характеризира английския крал като не по-лош търговец от краля на Португалия и Испания. Всъщност и в Испания, и в Португалия, и в Англия и навсякъде това е най-обикновено нещо за епохата, през която кралят е собственик и господар на всичко. В патента се казва: „Стоки, донесени в Бристол от откритите земи, се освобождават от мито, а до една пета част от чистите печалби от продажбата на тия стоки се дават на краля“. С кралския патент в джеба на 2 май 1497 година Джовани Кабото отплава от Бристол на кораб „Матьо“ с осемнадесет души екипаж. Много подробности около това пътуване не се знаят. Корабът заобикаля Ирландия и се насочва на север, а сетне на запад. В тези посоки плават около два месеца през океана. Моряците са северняци. Не един от тях е плавал около северните брегове на Англия, както и към Холандия, покрай брега на Дания и далече на север към Скандинавския бряг. Те познават суровия студ и ледените бури на Северното море, но знаят, че през летните месеци тука е приятно топло, а брегът е потънал в зеленина. Сега преживяват нещо неочаквано. Месец юли е, а те зъзнат на палубата. Корабът се движи сред булото на лепкава мъгла. Морето носи планини от лед. Една сутрин, когато мъглата се вдига, виждат брега на някаква студена и пуста земя. Допуща се, че Кабото стига със своя кораб до Нюфаунд-ленд — острова пред Лабрадор, най-северната част на Северна Америка. Сам той разказва, че на петдесет и втория ден, откак „Матьо“ отплава, на 24 юли 1497 година, стигат един остров, дето „траенето на нощта няма край“. Този остров той нарича на своя роден език — „Тера прима виста“ — първата видяна земя. В един залив, в който с труд си пробиват път между ледовете, пущат котва. Джовани Кабото се качва с няколко моряци в единствената лодка, с която разполагат, и отива до брега. Той носи кралското знаме. На брега капитанът развява знамето и обявява откритата земя за владение на крал Хенрих VII. А за да утвърди това, заповядва неговите моряци да издигнат на брега голям кръст с гербовете на Англия и Венецианската република — леопард в лъв. На студения и пуст бряг не виждат хора, но намират белези на човешки живот. Един моряк донася тояжка, нашарена с острие. Друг намира по брега заложен капан. Това е една груба кожена връвчица, приготвена и сложена така на земята, че непременно да пристегне животното, което би минало. Признаци на беден, примитивен живот! Въпреки това Джовани Кабото като Колумб вярва, че е стигнал източния бряг на Азия — оня богат континент, отдето идат коприните, скъпоценните камъни и подправките. Той вече крои как да премине изпречилата се на пътя му студена земя, за да стигне в царството на Великия хан. Според него за това няма да бъдат нужни големи усилия! С тази вяра в сърцето си той се връща радостен в Англия. Крал Хенрих VII и неговите придворни изслушват доста недоверчиво разказа на чужденеца. Но на приема присъстват и моряците от кораба „Матьо“. Те всички са англичани. Когато те потвърждават разказа на своя капитан, вече никой не се съмнява, че той е казал истината. Щедрият крал дава на Джовани Кабото десет лири стерлинги награда, „че е открил нов остров“, и пенсия от двадесет лири годишно. Капитанът е много благодарен и развълнуван. Най-много обаче той се вълнува от обещанието на краля да постави напролет под негови заповеди десет кораби, за да отплава за царството на Великия хан … Кралят изпълнява обещанието си, макар и не тъй, както бе казал. През май 1498 година Джовани Кабото тръгва от Бристол не с десет, а с два кораба за своето второ плаване. Неговата задача сега е да намери пролив към царството на Великия хан. За това свое пътуване той се подготвя много по-добре, не само като се сдобива с повече кораби и храна. Той снабдява хората си с по-топли дрехи, взема куки, брадви и други инструменти за разбиване и отблъсване на леда, както и за пазене от притискане. Моряците за корабите той подбира не само от Англия, а отива в Лисабон и Севиля и привлича опитни хора, които са плавали с експедиции край Африка или с корабите на Колумб на запад. В Лисабон среща и моряка Жуао Фернандес Лабрадор. Този моряк е известен с едно свое плаване през 1492 година по северния Атлантик, когато достига от Ирландия до Гренландия. Опитният моряк в плавания из водите на студения Север се съгласява да тръгне отново. Няколко кораби, които обслужват търговията с Ирландия, плават заедно с корабите на Кабото. Далече на север от Ирландия започва буря. Един от търговските кораби не издържа и се връща. Другите продължават на север по познатото топло течение, което облъхва западното европейско крайбрежие и части от северния Атлантик. В началото на месец юни достигат „твърда земя“. Жуао Фернандес Лабрадор пръв съзира земята. Затова Джовани Кабото я нарича на негово име. Сега именно получава името си вече споменатият полуостров Лабрадор. Това име остава и до днес на известния североизточен полуостров на Канада в Северна Америка. Брегът е пуст, покрит с вековни гори или със северен мъх и хвойна. Тук-таме големи реки буйно се вливат в океана. Тук-таме лъщят езера. В полусенките между гигантските борове преминават едри елени и идат да пият вода. Кабото избира удобен залив. Корабите свалят платната и се плъзгат още напред. Котвите шумно се спущат в дълбините. С лодки моряци отиват до брега. Недалече от брега откриват колиби, направени от кожите на северни морски животни. Обитателите на тези колиби ги няма никъде. Навярно скрити в гората, те гледат учудени на непознатите гости … След кратък престой Кабото повежда отново корабите си на север. Той започва старателно да търси по брега пролива, през който би могъл да мине с корабите си и да достигне близкото царство на Великия хан. Кабото повтаря грешката на Христофор Колумб, както и, редица мореплаватели след него ще повтарят тази грешка. За тях още непознатият американски континент е препятствие, бедна азиатска земя пред царството на Великия хан. Това царство по тяхната географска представа е съвсем близо — може би зад този или другия остров, който лежи на пътя им. Тази грешка повтарят всички мореплаватели и търсачи на Индия в посока на запад, докато най-сетне един от тях — Магелан — по-силен, по-настойчив, намира пролива, преминава в Тихия океан и проглежда, за да прогледне и целият свят с него: откритата от Колумб земя в Караибското море, както и земята, открита от Кабрал на юг в океана, и от Джовани Кабото — на север, не е Азия, а частите на един нов континент, който лежи далече от Индия и царството на Великия хан . .. Кабото тръгва със своите два кораба и отива отвъд Лабрадор на север към Гренландия. Започва полярният студ. Срещу корабите се появяват ледени планини. На 11 юни при капитана идват представители на моряците от командния кораб. Те предупреждават, че отказват да плават по-нататък в северна посока. Джовани Кабото се съгласява да измени посоката. Така те заобикалят нос Фаруел и тръгват покрай южния бряг на Гренландия, а сетне и по западния бряг. Положението става още по-лошо. Ледовете започват да сковават корабите. Капитанът заповядва нов курс — запад. Сега те преминават канала между Гренландия и Северна Америка, който днес се нарича Девисов пролив, и се отзовават пред земята, която се нарича Бафинова. Кабото продължава да вярва, че се намира на брега на Азия или на острови пред континента. Той решава да опита с курс юг да достигне до Сипанго. Като плават в тая посока, корабите на Кабото влизат в Худсоновия пролив й спират на най-геверния бряг на Канада. На тоя бряг англичаните намират туземни селища и за първи път виждат хора. Туземците, които те наричат индийци, защото смятат, че са в границите на Индия, имат бронзови широки, мазни лица, нашарени с цветни бръчки. Техните устни са дебели, а косите им черни, остри като гривата на кон, боядисани с няколко бои и навити на охлюви. Тези хора са облечени с кожи от видри или от други диви животни, а около кръста си носят мека еленова кожа. Техните колиби са направени също от кожа, а лодките, с които те плават около корабите, са уплетени като кошове от тръстика и облепени с кори. Но те имат и лодки от опънати кожи. Разочарованието на Кабото е голямо. Не вижда никакви признаци от някакви богати селища, а хората, макар да му приличат на азиатци, никак не изглеждат на хора, които познават златото, скъпоценностите и разкоша. Той успява да вземе от тях само няколко кожи и побързва да подготви корабите си за връщане в Англия, защото храната е на привършване и моряците му страдат ужасно от студа. През есента на 1498 година корабите на Джовани Кабото достигат английския бряг. Второто негово пътуване не оправдава по преценка на търговците с нищо разноските, които те са направили. Търговците го посрещат студено и за дълго време се отказват от желанието си да търсят Индия на запад в океана. Не това отношение към Джовани Кабото има историята на откриването на земята! За тази история Джовани Кабото е смелият мъж, който пръв достига Нюфаундленд, Лабрадор, Бафинова земя и открива съществуването на Северна Америка. Но тази история съдържа и някои забавни случаи. Не всичко, което тя твърди като безусловно установено, е наистина така. Времето, без да намалява нещо от подвига на героите на тая история, често ни поднася поправки. В 1000 година викинги със своите бегачи-лодки достигат бреговете на Лабрадор. Новото, което сега се узнава, е, че сто години преди Колумб да достигне Южна и Централна Америка, а Кабото — Северна Америка, през 1362 година тридесет скандинавци начело със своя капитан Паул Кнутсон преминават морето-океан и слизат в Северна Америка, около Лабрадор, дето днес се намира град Кеигзингтон в щата Минесота. Ето как се достига до това откритие. През 1898 година в щата Минесота живее скандинавецът Олаф Оман. Един ден през лятото на същата година той изкоренява старо дърво в нивата си. Между корените на това дърво в земята Оман намира един камък с надпис на старинен скандинавски език. Учените разчитат този надпис и прочитат: — Ние сме 8 готи и 22 норвежци, които дойдохме тука през морето-океан на запад, за да изследваме Винланд. Ние лагерувахме при едно езеро с два каменисти острова на един ден път на север от този камък. Един ден отидохме на риболов. Когато се върнахме, намерихме десет от нашите заклани. Аве Мария — запази ни от злото! Десет от нашите остават на брега на морето, за да пазят нашия кораб, който се намира на 14 дни път от този остров. 1362 година. Учените потърсват и повече доказателства за това пътуване на скандинавци, сто години преди откриване на Америка от Колумб и от Кабото. Доказателствата наистина се увеличават. В областите на Лабрадор учените намират индийското племе мандани и в него откриват потомците от смешението на скандинавци и туземци. Манданите имат не само физическите характерни черти на скандинавците — сините очи, светлите коси, но и техните нрави, техния начин на живот, техния морал и религиозни култове.
