black holes telescope

Екип учени съобщава, че действието на черните дупки може да бъде наблюдавано с помощта на видими лъчи.

Всичко, което ти е необходимо, е 20-сантиметров телескоп, за да наблюдаваш отблизо активна черна дупка. Международен екип от учени съобщава, че действието на черните дупки може да бъде наблюдавано като видима светлина по време на взривове и тази мигаща светлина, излизаща от газовете, обграждащи черните дупки, е директен индикатор за това… Резултатите на екипа посочват, че не само рентгеновите оптичните лъчи осигуряват надеждна база данни за наблюдения на черните дупки и тяхното действие.

Всичко, което ти е необходимо, е 20-сантиметров телескоп, за да наблюдаваш отблизо активна черна дупка.

„Сега знаем, че можем да правим наблюдения, с помощта на оптични лъчи – видима светлина – и това, че черните дупки могат да бъдат наблюдавани без специални телескопи с рентгенови или гама лъчи“, обяснява водещият автор на изследването Марико Кимура, студент магистър в университет Киото.

Веднъж на няколко десетилетия някои черни дупки избухват и огромни количества енергия (включително рентгенови лъчи) се излъчват от веществата, които попадат в черната дупка. Черните дупки най-често са обградени от диск. Те обикновено се наблюдават с помощта на рентгенови лъчи, генерирани във вътрешните части на техните дискове, където температурите достигат 10 милиона градуса по Келвин или дори повече.

V404Cygni – черна  дупка, за която се счита, че е най-близо до Земята, се „събуди“ на 15 юни 2015 г. след 26 години на латентност.
Воден от астрономи от университета в Киото, екипът успя да получи безпрецедентни количества данни от V404Cygni, улавяйки повтарящи се модели със срок от няколко минути до няколко часа. Оптичните модели, които екипът намери, са съпоставени с тези на рентгеновите лъчи.

Въз основа на получените данни от наблюдения на оптични и рентгенови лъчи, астрономите от Киото и техните сътрудници от националната космическа агенция JAXA, национална лаборатория RIKEN и университет Хирошима показват, че светлината произхожда от рентгенови лъчи, идващи от най-вътрешната област на диска, обграждащ черната дупка. Тези рентгенови лъчи облъчват и нагряват външната област на диска, карайки го да излъчва оптични лъчи и по този начин става видим за човешкото око.

Изследователите споделят, че наблюденията на взривовете на черни дупки са плод на сътрудничество между различни държави в различни часови пояси.

„Звездите могат да се наблюдават, когато е тъмно и затова времето е ограничено, но когато правим наблюденията си от различни места по света, ние можем да получим по-изчерпателни данни“, казва съавтора в изследването Дайсаку Ногами. „Много сме щастливи от факта, че нашата международна мрежа от наблюдения е в състояние да се обедини и документира това рядко събитие.“

Проучването също разкрива, че нарастващият процент на масата не е главният фактор, задействащ повтарящата се активност около черните дупки, а дължините на орбиталните цикли е това, което е от значение.

Източник: Университет Киото
http://www.sciencedaily.com/

Автор: Елена Кьосева
Източник: nauka.bg

 

предишна статияИзчисляване на дните в годината
Следваща статияГалактиките – острови от материя и мистерия