brida1

„Понякога тръгваме по даден път само защото не вярваме в него.
Тогава е лесно – трябва просто да правим нещата, които да докажат,
че това не е нашият път. Но когато нещата започнат да се случват и
пътят се разкрива пред нас, ние се плашим да продължим нататък.”
“Брида”, Паулу Коелю

Преди три години получих sms: „Прочети „Брида” и ще разбереш”. Нарочно не я прочетох, дори не си направих труда да потърся книгата, препоръчана ми от човек, когото напуснах без обяснения. Тогава не исках някой да ми обяснява, просто исках да следвам сърцето си. Три години по-късно смело посегнах към книгата на рафта в библиотеката и я взех.

“Искам да уча магия – каза момичето” – с тези думи започва „Брида”. Чели ли сте нещо на Паулу Коелю или спадате към гилдията, която го плюе, без да се е опитала да прочете и осмисли дори част от думите му? За мен Коелю е като Петър Дънов – той учи и лекува. Понякога книгите му са ненужни и непонятни, когато сърцето е цяло, а душата не търси. Нямаме нужда от лекар, нито от лекарствата му до момента, в който се разболеем. Тялото ни има уникалната способност да се бори с всеки прилив на болест до момента, в който съвсем се изтощи и се отказва. С душата е същото.

„Брида” е красива. И „Брида” не учи, нито поучава, тя разказва. Леко, нежно, приятелски. Ти имаш избор – да четеш или да спреш по средата. Имаш избор – да вярваш или да се съмняваш. Красотата на тези книги е липсата на категоричност, в липсата на наставления. „Нямам нужда някой да ми каже, че трябва да бъда щастлив”, каза един приятел съвсем скоро по повод на този тип книги. Тогава се замислих дали те всъщност ни казват, че трябва да сме щастливи или ни разказват как друг го е направил. Не знам.

Знам, че след първите страници не искаш да спреш, защото този полет се влива в теб, а ти ставаш част от него. Знам, че спирах, не защото не ми беше интерeсно, а за да поема дъх, защото тичах през страниците. Тичах през мислите на автора и на героите му, тичах през мъдростта. Да, тук отново има магове, вещици и магия. Да, тук отново има ученик и ученичка. Да, тук отново ще си говорим за Живот и неговите тайни, познати чрез преражданията. Да, тук ще има страст, мъдрост и любов.

Скептиците могат смело да забелят очи, пуфтейки „Пак ли?”. Останалите могат да се усмихнат. Всеки ден, всеки избор, всеки човек, мисъл, минута – те са нашите Учители. Ставаме нови след всяка случка, раждаме се по-силни след всеки залез. Нищо и никой не спира нашето развитие, нашата вяра. Никой не може да повлияе на пътя, който ще извървим или бавно, или бързо, според нашето решение. Можем да бъдем част от забелващите очите скептици, можем да отворим сърцето си. Ще кажете, че нямате време и нужда за това. А питали ли сте душата си дали тя не е на друго мнение?

„Брида” на Паулу Коелю е само крачка в пътешествието. Но може да бъде не само първата ви крачка, но и една от най-значимите. Вие решавате дали да ми повярвате или не.

Пък може и да се срещнем – някъде по пътя.

предишна статия5 прекрасни късометражни анимации
Следваща статияЕсктремна сватбена фотография