Празникът, който отбелязваме непосредствено преди Коледа е Бъдни вечери той като повечето зимни празници спада към групата на неподвижнитетакива. Той се чества винаги на 24.12. За разлика от предходнитепразници Бъдни вечер се отличава с богата празнично обредна система. Внякои краища на България Бъдни вечер се нарича още Мала или още ДетскаКоледа.

На този ден се извършват ритуали и обреди, които са свързани с посрещането на Коледа.

На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цялагодина. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинскомесо, а и от всяко друго се консумират на Коледа. Това се прави с целпонеже денят преди Коледа се явява последния от тъй наречените Коледнипости.

Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника”. Той е задължителенза всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходятв гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и ще горицяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самият бъдник като секачи на шейна или друго превозно средство не трябва да опира или паднена земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когатопристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдникът трябва дагори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но идо Йордановден. След като изгори бъдника пепелта от него не сеизхвърля, а се ползва като лекарство през годината.

Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва дабъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябвазадължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозовисърми, варено жито, ошав, тиквеник ( постна баница с плънка от тиква ),зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред стова се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използванатапластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени късатесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени отпо-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката настарите българи. Топките на питата символизират овцете или другитедомашни животни. Но най-често овцете, а затвореният кръг – кошарата.Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са сипредставяли Христос като добрия пастир, заобиколен от стадо овце. Освентова според Библията, след раждането си детето Иисус е сложено в ясла.

Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.

Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният членна този дом прикадява вечерята. След това главата на семействоторазчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги заБогородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта настопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого дастане, то той трябва да върви приведен.

Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа.

В нощта срещу Коледа също така се извършват гадания. Това се правинай-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първатахапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв щебъде бъдещия им съпруг.

Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тезидва празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечерсрещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучатнови песни и да си припомнят стари.

Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той енай-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат навратата се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете сенаричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят технитестопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат заздраве и берикет домашните. Самите стопани от своя страна даряватколедарите с пари, кравай и др. Тези дарове се слагат в дисагите намагарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все ощее в траур.

По характер и значение самото коледуване има много общи черти с единдруг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както прилазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейнимлади хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и заколедарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот.Те всъщност преминават от едно обществено положение, което се свързвадо голяма степен с тяхното възрастово израстване. И момите следЛазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.

Този процес на преминаване от една възрастова група в друга исъответната промяна на социалното положение е познато явление в многодревни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките,славяните и прабългарите.

В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнскипразник приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговияпроизход е християнски, то в неговата обредна система се преплитатбиблейската история за раждането на Христос със старите до християнскивярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци.Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги околозимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговатасимволика е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръвпът от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледнататрапеза ще присъстват и местни ястия.

Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости остават все ощенякои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човекне трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични съществаползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли идр. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба,то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да ечесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.

Като повечето наши празници и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани снашето далечно минало. Те са част от нашата национална идентичност.Така, че ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те санашите корени.

предишна статияИгнажден 20.12
Следваща статияВасильовден (Сурваки)