Аз чета с Настя

1. „Пазителят” на Лоис Лаури – Радеем за свят с правила, които важат за всички, търсим справедливост и равнопоставеност и често сме готови на крайни мерки, за да ги получим. А ако продължим с крайностите и си представим, че такъв „идеален” свят наистина съществува? Впрочем, не тормозете въображението си, защото такава история вече е написана от Лоис Лаури и екранизирана от режисьора Филип Нойс. И въпреки че точно сега ще бъдете залети от реклами и билборди на филма, аз съм ви приканвам да го включите в челната петорка, която да гледате през септември. Стерилният свят, в който е роден и израснал Джонас ще претърпи промяна, а вие ще поживеете в една утопична реалност за два часа – независимо дали ще ги прекарате на дивана с книгата или в мекия фотьойл на киното. „Пазителят” е тук, за да ни напомни, че идеални неща не съществуват естествено и всичко е такова, каквото си го направим сами.

2. „Деликатност” на Давид Фоенкинос – Чаша бяло вино и тихото мъркане на Едит Пиаф са важните съпътстващи съставки на романа „Деликатност”. Вземете ги с вас на мекия диван и неделният следобед ви е гарантирано уютен. Историята е на Натали, която от щастлива влюбена и омъжена се превръща в самотна и тиха жена, за да разцъфне след три години е трогателна. Защото всяка сутрин слънцето изгрява отново, а дните се нижат един след друг, за да пресекат пътя й с този на извънредно деликатният Маркюс, който ще намери търпението и любовта за една студена вдовица… А когато час и половина по-късно затворите задната корица на книгата, пълни с френска изисканост и любов, довършете вечерта с екранизацията на романа La delicatesse (2011) с вълшебната Одри Тоту…

3. „Белият Бим, черното ухо” на Гавриил Троеполски – Има дни, в който просто се връщаме няколко години назад. В такъв момент, когато миналото ви липсва със своята строгост и доброта, си припомнете повестта за истинското приятелство – „Белият Бим, черното ухо”. Защото Бим може да не е „одобрен сетер”, заради своята необичайна окраска, но той има своето призвание – да бъде отдаден на своя стопанин до края. Иван Иванич, съветски писател и скромен човек, изгубил семейството си, живее сам и си взима малко бяло кутре, но един ден щастливото съжителство на две светли същества ще бъде прекъснато от влизане в болница на добрият стопанин, а Бим разбира, трябва да търси и да го чака. И така се завихря съдбата на Бим, който с кучешка преданост ще търси своя любим приятел и ще ни срещне с различни хора и ще разкрие тяхната същност в простото отношение към самотното животно. Трогателен и истински, филмът номиниран за Оскар за чуждестранен филм през 1977 е подарък, който трябва да подарите на вашите деца. За ги научите на добрина и да пролеете няколко красиви сълзи с тях. Заедно.

предишна статия5 мисли на Теодора Димова
Следваща статия15 (книжни) питанки: Иван Раденков