Амели Нотомб

Синята брада е страшна приказка. Няма какво да се преструваме, тя е направо зловеща. На 6 години ни е трудно да приемем, каквото и да било оправдание защо един мъж ще убива красивите си жени, но на 26 може и да разберем довода му. Особено през очите на Амели Нотомб, която ни показва Синята брада в различната му светлина.

Впрочем, ако искате да погледнете на живота с нови и не-розови очила, може да се обърнете към цялостното творчество на Амели. Романите й, преведени на български, вече запълват един средно голям книжен рафт, а темите варират и могат да задоволят всеки един читател, независимо от интереса му. Амели Нотомб е смела и различна, пишеща по 4 часа на денонощие (в промеждутъка между 4 и 8 сутринта) и абсолютно неочаквана. Вярвам, че тя е от онези автори, който с името си продават всяко свое заглавие дори то да не е абсолютен шедьовър. Тя пише за свои лични преживявания и книгите й са най-доброто интервю с нея. Прочетете „Любовен саботаж” или „Биография на глада” и ще разберете за нейното „гладно” детство, в което отказва да се храни и на 5-годишна възраст е горда притежателка на анорексията. Разгърнете „Изумление и трепет” или „Нито Адам, нито Ева”и ще усетите любовта към нейната Япония.

Книгите й са наркотични и привличащи, макар и да преяждаш с нейния ексцентризъм в един момент, трудно можеш да си наложиш да спреш с четенето на романите. Още повече, че у нас са издадени 14 от тях, а от броени дни на пазара е и най-новия от тях – „Синята брада”.

Прочети още:
“Аз чета с Настя” – животът и творчеството на Рей Клуун
“Аз чета с Настя” – животът и книгите на Джон Грийн
“Аз чета с Настя” – животът и творчеството на Фредерик Бегбеде