Йори

Старото сиво магаре Йори е един от най-култовите персонажи в любимата ни книжка на Алън Милн „Мечо Пух“. Йори живее в най-сенчестия кът на гората и по цял ден с клюмнала глава разсъждава над въпросите „Защо?“, а понякога „Закъде?“, а понякога — „Колко всъщност?“. Един от най-ярките образи в романа, той винаги казва истината в очите, понякога по-грубо, отколкото е нужно, но такава е природата му – не е лесно да бъдеш сам по цял ден и да разсъждаваш за смисъла на живота. Може би точно заради тази директност или просто, защото Алън Милн трябва да избере персонаж, с чиито изказвания да се заливаме от смях, на Йори принадлежат едни от най-забавните изказвания. Решихме да ги подберем за вас, за да си припомните, че всички ние сме Йорита от време на време.

Йори - Мечо Пух 1

— Здравей, Йори — извикаха радостно те.
— О! — каза Йори. — Пътя ли си загубихте?
— Дойдохме просто да те видим — каза Прасчо. — И да видим как е къщата ти. Виж, Пух, тя още стои.
— Знам — каза Йори. — Много странно. Е, да! Някой трябваше да дойде и да я събори!
— Ние се безпокояхме да не би вятърът да я събори — каза Пух.
— О, предполагам, че за това никой не се е безпокоял. Те сигурно са забравили.
— Е, ние сме много щастливи, че те видяхме, Йори. А сега ще отидем да видим Бухала.
— Много добре! Всички обичате Бухала. Преди ден, два той прелетя насам и ме забеляза. Действително той нищо не каза — забележете, — но ме позна. Много приятелско от негова страна. Насърчително.

Йори - Мечо Пух 2

Прасчо набра голям букет за Йори и забърза с него, като го миришеше и се чувстваше много щастлив. Така стигна до мястото, където беше Йори.
— О, —  Йори — започна Прасчо и му стана малко неудобно, защото Йори беше зает.
Йори си вдигна единия крак и му направи знак да си върви:
— Утре! — каза той. — Или вдругиден!

Йори - Мечо Пух 3 — Какво е Учение? — ревна Йори, като ритна във въздуха дванадесетте вече пръчки. — Нещо, което даже Зайо знае! Хе!
— Мисля… — започна Прасчо неспокоен.
— Недей! — каза Йори.

Йори - Мечо Пух 4

— Мисля — каза Прасчо много сериозно, — че ако Йори застане под дървото, а Пух се качи на гърба му и аз стъпя, на раменете на Пух…
— … И гърбът на Йори внезапно се счупи, ще падне голям смях. Ха, ха! Забавно и без много шум — каза Йори, — но и без резултат!

Йори - Мечо Пух 5

— Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка — говореше Йори — или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранция… как се казваше… Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето…

Йори - Мечо Пух 6

(когато всички търсят Малчо, а след като го открият, забравят да кажат на Йори)

Два дни по-късно Зайо срещна случайно Йори в Гората.
— Здравей, Йори! — каза той. — Какво търсиш?
— Малчо, разбира се — каза Йори. — Що за глупав въпрос?
— О, не съм ли ти казал? Още преди два дни намерихме Малчо.
За момент настана тишина.
— Ха-ха! — горчиво каза Йори. — Веселба и какво ли не… Не се извинявай! Точно това и „трябваше“ да се случи!

Йори - Мечо Пух 7

— Здрасти, Йори — каза Пух, — това е Тигъра.
— Какво е? — попита Йори.
— Това — обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.
Йори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.
— Какво казахте, че е това! — попита той.
— Тигър.
— О! — каза Йори.
— Той отскоро е тук — обясни Пух.
— О! — повтори Йори.
После дълго мисли и накрая каза:
— Кога ще си върви?

Йори - Мечо Пух 8

— Това показва какво може да се направи, ако си развалиш малко спокойствието! — каза Йори. — Виждаш ли, Пух? Виждаш ли, Прасчо? Първо Мозък и После — Тежък Труд! Погледнете! Така се строи къща! — гордо каза Йори.

Йори - Мечо Пух 9

— Здрасти, Йори! Как си? — каза Кристофър Робин, като отвори вратата и излезе отвън.
— Продължава да вали — тъжно каза Йори.
—  Така е.
— И замръзва!
— Така ли?
— Да! — каза Йори. — Все пак — продължи той малко по-бодро — скоро не е имало земетресение!

Йори - Мечо Пух 10

— Здравей, Йори!
— Пожелавам и на теб същото, Пух Мечо, а в Четвъртък два пъти повече ти пожелавам! — каза тъжно Йори.

Йори - Мечо Пух 11

— Йори, Кристофър Робин прави прием!
Много забавно! — каза Йори. — Сигурно ще ми изпратят малко от трохите и парченцата, които изтърват! Мило… и Разумно! Нищо! Не се безпокойте!
— Има Покана и за теб.
— Какво е това покана?
— Покана!
— Да, чух. Кой я е изтървал?
— Тя не е за ядене. Тя значи, че искат и ти да отидеш утре на приема.
Йори бавно поклати глава:
— Искаш да кажеш може би за Прасчо? Малкото същество с щръкнали уши? Да, Прасчо. Ще му кажа.
— Не, не! — каза Бухала раздразнен. — За теб!
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен! Кристофър Робин каза: „Кажи на всички!“
— Всички освен Йори?
— Всички! — каза Бухала ядосан.
— О! — каза Йори. — Сигурно е станала някаква грешка! Все пак ще дойда. Само че не ми се сърдете, ако вали!
Но не валя.
Йори - Мечо Пух 12

— Добро утро, Йори!
— Добро утро, Пух Мечо — каза Йори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!
— Защо, какво се е случило?
— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

Йори - Мечо Пух 13

— Но без разговор — каза Йори. — Нямаше първо единия, а после другия. Ти каза само „Здравей“ и Изчезна. Едва успях да видя опашката ти вече на хиляда ярда далеч по баира, докато обмислях отговора си. Мислех да кажа „Какво“ — но, разбира се, вече беше късно.
—Е, да, но тогава бързах.
— Без Вземане и Даване! — продължи Йори. — Без Обмяна на Мисли. „Здравей — Какво“ — такъв разговор не довежда до нищо, особено ако едва опашката на другия успееш да зърнеш през втората половина на разговора.
— Грешката е твоя, Йори. Ти никога не отиваш да видиш никого от нас. Винаги седиш сам в това кътче на Гората и чакаш другите да дойдат при тебе. Защо понякога не отидеш ти при другите?
Йори остана мълчалив за малко, докато обмисляше.
— Има нещо вярно в думите ти, Зайо — най-после каза той. — Аз ви пренебрегвах. Трябва повече да обикалям наоколо. Трябва да идвам и да си отивам.

Илюстрации: facebook.com, pinterest.com

предишна статияПредставата на хората за колония в космоса през 1970 г.
Следваща статияЛетящите хора