burst of gamma rays

Артистична импресия на сблъсъка и сливането на две неутронни звезди. Смята се, че непродължителните избухвания на гама лъчение са причинени от сливането на бели джуджета, неутронни звезди или черни дупки. Теорията предполага , че това е кратък феномен, тъй като има съвсем малко количество прах и газ, които да захранват „сиянието“ на сблъсъка. (Кредит НАСА/ Дана Бери)

Близък и краткотраен изблик на гама лъчение може да е причината за интензивния поток от високо-енергийна радиация, който е ударил Земята през 8ми век, според ново изследване проведено от астрономите Валери Хамбариян и Ралф Нойхойзер.

Двамата учени, работещи в Астрофизическия институт на Йенския университет в Германия, публикуваха своите резултати в журнала „Месечни новини на Кралското Астрономическо Общество“.

През 2012 ученият Фуса Миаке обяви откритието на високи нива на изотопите Въглерод -14 и Берилий -10 в три слоя формирани през 775 година сл.Хр., предполагайки че това е изблик на радиация, ударил земята през 774-775 година. Въглерод-14 и Берилий-10 се формират когато радиацията от космоса се сблъска с водородни атоми, които на свой ред се разпадат до тези по-тежки форми на въглерод и берилий. По ранните изследвания, отрекоха възможността за близка експлозия на масивна звезда /супернова/ тъй като никакви записани наблюдения от това време не съществуват и никакви останки от феномена не могат да бъдат намерени.

Проф. Мияке също размишлява над това дали соларното изригване е причината, тъй като този феномент обикновено не е достастъчно силен за да причини наблюдавания излишък от въглерод-14. Големите изригвания са придружени от изригвания на материял от короната на слънцето, водещи до видими промени в северното и южното полярно сияние (aurorae), но за това също не са намерени исторически свидетелства.

Следвайки това обявление, изследователите насочиха вниманието към един източник от Англо-Саксонска хроника , който описва „червено разпятие“ видяно след залез и предположиха, че това може да бъде търсената супернова. Свидетелството обаче датира от 776г., твърде късно за да можеда обясни наличието на въглерод-14 и също не даващо обяснение за липсата на остатъчни ефекти от този феномен.

Изследователите Хамбариян и Нойхойзер имат друго обяснение, което не противоречи с наличието на излишък от въглерод-14 и отсъствието на свидетелства за феномени в небето. Те предполагат , че два компактни остатъка от звезди, например черни дупки, неутронни звезди или бели джудета са се сблъскали и сляли в едно. Когато това се случи, част от енергията е освободена под формата на гама лъчи, най-високо енергийната част от електромагнитния спектър, който включва видимата светлина .

При тези сливания, избликът на гама лъчение е интензивен , но кратък, типично продължаващ не повече от 2 секунди. Тези събития се наблюдават в други галактики много пъти на година, но за разлика от дълготрайните изригвания, те нямат никакво излъчване на видима светлина. Ако това е обяснението на изблика на радиация през 774-775г., тогава сливането на звездите не може да е на по-близо от около 3000 светлинни години, или щеше да доведе до унищожението на част от земния живот. Основавайки се на нивата на въглерод -14, Хамбариян и Нойхойзер вярват, че изригването на гама лъчите се е случило в система отдалечена на някъде между 3000 и 12000 светлинни години от слънцето.

Ако те са прави, тогава това би обяснило, защо няма свидетелства за промяна в полярното сияние, причинявани от взрив на супернова. Други трудове предполагат , че видима светлина се излъчва и по време на краткотрайните избухвания на гама-лъчи, което може да се наблюдава при относително близки феномени. Тъй като светлината се вижда само за няколко дни, може лесно да бъде пропусната, но въпреки това може да си струва историците да проверяват за свидетелства в текстове от този период.

Астрономите могат също да продължават да търсят обекта на сливането, 1200 годишна черна дупка или неутронна звезда на разстояние 3000-12000 светлинни години от слънцето, но без характерните газ и прах остъчни след взрива на суперновата.

Д-р. Нойхойзер коментира: „Ако изригването на гама лъчението беше по-близо до Земята, то щеше да причини значителни щети на биосферата. Но дори отдалечено на хиляди светлинни години, подобно явление днес би могло да причини хаос за чувствителните електронни системи, от които напредналите общества до голяма степен зависят. Предизвикателството в момента е да се изчисли колко често има подобни пикове на въглерод-14 , т.е. колко често подобни радиационни взривове удрят земята. През последните 3000 години, което е максималната възраст на дърветата живи днес, изглежда че само едно подобно събитие се е случило.

предишна статияНашествието на херменевтиката във философията и икономиката
Следваща статияСоларната корона на слънцето