kepler47-tatooine-binary-star-planets-120828c-02

Астрономи за първи път откриха две чужди планети, орбитиращи около двойка звезди.Подобни слънчеви системи имат особено значение за феновете на научната фантастика. Един пример… В сериала „Междузвездни войни“ родната планета на Люк Скайуокър – Татуин, орбитира около бинарна звезда.

Гравитационните смущения от звездните двойки пречат на откриването на орбитиращите планети, но телескопът на НАСА „Кеплер“ е открил две малки планети около двойка звезди с малка маса.

Това откритие дава потвърждение за наличието на нов клас планетарни системи, които могат да съществуват в обитаеми зони. Като се има предвид, че повечето звезди в нашата галактика са част от бинарна система, това означава, че възможностите за живот в бинарна (двойна) слънчева система са много по-широки, отколкото – ако планетите орбитират само около единични звезди (слънца).

Системата, известна като „Кеплер – 47“, се намира на разстояние от около 5000 светлинни години от Земята в съзвездието Лебед (известно и като Северен кръст). Тя съдържа две звезди. Едната е подобна на Слънцето, а другата е с размер 1/3 от нея и е 175 пъти по-тъмна.

Около звездите кръжат вътрешна планета, с около 3 пъти по-голям диаметър от този на Земята, и още една, която е малко по-голяма от Уран.

Вътрешната планета „Кеплер – 47b” прави пълна обиколка на орбитата си за 49 земни дни, докато външната „Кеплер – 47c” обикаля своята орбита за 303 земни дни. Нейната орбита е в т.нар. „обитаема“ зона, където не е нито твърде студено, нито твърде горещо за запазването на течност като водата на повърхността на дадена планета.

Макар че външната планета вероятно е съставена от газ и не става за живот, все пак откритието установява, че такива планети могат да съществуват в обитаеми зони.

Все още не е известно дали планетата има луни, които биха могли да подпомогнат развитието на живота на нея.

Към днешна дата телескопът „Кеплер” е открил пет звездни (слънчеви) системи с бинарни планети, наречени съответно Кеплер-16, 34, 35, 38 и 47.

Съзвездието „Лебед” (Sygnus)

Cygnus е сред 48-те съзвездия, изброени от гръцкия астроном Птолемей, и едно от 88-те съвременни съзвездия.

Съзвездието Лебед се намира в Млечния път, точно там, където той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към съзвездието Стрелец. Върху фона на Млечния път съзвездието Лебед много добре се очертава поради големия брой ярки звезди в него. To има кръстовидна фигура, затова го наричат и Северен кръст.

В ясна нощ в съзвездието Лебед могат да се видят с просто око около 150 звезди, от които 15 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките от тях са от първа, втора и трета звездна величина. Тези звезди, съединени с линии, образуват кръст, който е характерната геометрична фигура на съзвездието. В горната част на кръста е ярката звезда Денеб, а в най-долната му част – Албирео. Съзвездието се вижда най-добре в нощите през месеците от юли до ноември, когато то е най-високо над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Лисиче, Лира, Дракон и Цефей.

В това съзвездие има голям брой интересни обекти, някои от които се наблюдават добре и с просто око. Преди всичко интересна е звездата Денеб, която принадлежи към сините гиганти. Нейният диаметър е 35 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата 61 от Лебед е забележителна с това, че е една от първите звезди, до която е било определено разстоянието от Бесел през 1837 година. Тази звезда е двойна. Главната звезда е от 5.2”. На ъглово разстояние 28.4” от нея е спътникът от 6.0”. Периодът й е равен на 692 години. В зрителното поле на телескоп звездата 61 от Лебед е приказна гледка. Вниманието на учените към тази звезда е привлечено и от невидимият спътник на звездата с период 4.8 години, чиято маса е определена на 16 юпитерови маси. Възможно е този невидим спътник да е от планетен тип. В такъв случай звездата 61 от Лебед трябва да има планетна система. Бъдещите наблюдения ще потвърдят или опровергаят тази хипотеза.

В ясна нощ в Лебед може да се наблюдават едни от най-интересните дифузни мъглявини, които се осветяват от звездата Денеб: Пеликан (IC 5067) и Северна Америка (NGC 7000).

Близо до звездата c е радиантът на метеорния поток капа-Сигниди, който се наблюдава от 19 до 22 август. Максимумът на този поток е на 20 август. Характерно за метеорите от този поток е, че те са много бавни.

В Лебед се намират мъглявините M29 и М39, които са разсеяни звездни купове; NGC6811 – група от около 70 звезди и NGC6866 – разсеян звезден куп. Според най-пълните бази данни, в Лебед има 93 разсеяни звездни купа. Но повечето от тях са твърде неясни и съдържат малко ярки звезди.

Според един от митовете Орфей бил превърнат в лебед след смъртта си. Според друг мит синът на морския бог Посейдон бил победен от Ахил в едно от сраженията по време на Троянската война, но баща му го превърнал в лебед, за да го спаси от смърт.


Изображение на съзвездието Лебед


Автор:
Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.space.com/17336-tatooine-alien-planets-two-suns-solar-system.html
http://www.space.com/17343-tatooine-solar-system-planets-2-suns-gallery.html
http://www.space.com/17348-tatooine-alien-planets-two-suns-kepler-74-infographic.html
http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-19401891
http://en.wikipedia.org/wiki/Cygnus_(constellation)
Изображение на съзвездието Лебед:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/Cygnus_constellation_map.png

Филм по темата:

 

предишна статияСтандартизация на скалата на Барат за импулсивност (BIS-11)
Следваща статия(Пре)Обръщания на нищото: Случаят с кихащия труп