success is target

Автор: Ирина Цветанова

Поставянето на цели в работата се среща в трудовата и организационната психология. Е. Лок разглежда един от значителните аспекти на мотивацията, който подпомага яснотата, основаваща се на отговорите свързани с как и защо определени хора достигат до крайната цел и постигат успех, а други нямат ясно регламентирани цели, не полагат усилия и нямат краен резултат. Това е подход  свързан с обяснение на мотивационния процес, който се въвежда като метод за неговото повишаване. Основава се върху допускането, че намеренията или начинът, по който хората възприемат себе си и възможностите си дава ясна представа за това колко силна ще бъде тяхната мотивация, а повишението се основана на яснотата и конкретността на постижимите цели. Ценностите изразяват основата на мотивационния процес, като оказват не малко влияние върху емоциите и желанията, които на свой ред намират приложимост в намеренията за действие.

Според Лок механизма, който привежда мотивите в действие е именно в лицето на индивидуалните личностни цели. Те несъмнено са силни детерминанти на поведение и се отличават с две основни качества – интензивност и съдържание. Съдържанието се определя от особеностите на трудността, спецификата и конфликтността на целите, а интензивността разкрива силата на целта и ангажираността насочена към нея. В този смисъл се установява, че конкретните и трудни цели предизвикват по високо ниво на мотивация и изпълнение. Те увеличават индивидуалните усилия и постоянство, водят до по – задълбочено  планиране на действието и прилежност по време на целия процес до наличие на краен резултат. Индивидуалните цели предоставят възможност за развитие на личностни качества, като вътрешна мотивация, саморегулация и д.р.

Очертани са две основни насоки характерни за процеса на поставяне на целите в работата, които имат както теоретично така и емпирично значение. Първата се отнася до степента на контрол и използваните типове стратегии по време на работата, които поддържат интереса, постоянството и прилежността на индивида. Индивидуалнатa ориентация в този случай е обвързана с твърдението, че е подсъзнателен контрол, касаещ доколко поставените цели са преднамерени. Втората насока предполага да се отдели повече внимание на разнообразието и гъвкавостта на целите, които личността поддържа при изпълнението на задачата. Също така те важат и за съотношението между цели свързани със самата работа и възнаграждението при наличие на положителен краен резултат.

Според размишленията и твърденията на Лок високата мотивираност и поставяне на цели в работата се доказва и на индивидуално и на групово равнище. Идентично с индивидуалните поведенчески отражения, участието в процеса мотивира членовете на групата и ги ангажира да се включат активно в процеса за реализиране на общата цел.

Източник: nauka.bg

предишна статияТихизмът на Чарлс Пърс
Следваща статияСъщност и класификация на групите