Нептун е осмата планета от Слънцето и най-външния газов гигант в Слънчевата система. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Поради значителната ексцентричност на орбитата на Плутон, Нептун понякога е най-отдалечената от Слънцето планета. Нептун носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун  (♆).
Единственият апарат посетил Нептун е Вояджър 2 който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г.

Поради отдалечеността си от Слънцето, Нептун получава много малко слънчева енергия. Повърхностната температура на планетата е −218 °C (55 K). Тя обаче изглежда има вътрешен източник на топлина, за която се счита че е останала още от акрецията на младата планета и която бавно се разсейва в околното пространство. В атмосферата на Нептун бушуват най-бързите ветрове във Слънчевата система — до 2000 km/h които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.

Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на Уран. Тя вероятно има планетно ядро съдържащо разтопени скали и метали и обхванато от слой съдържащ скали, вода, амоняк и метан. Атмосферата за която се счита че обхваща най-горните 10 до 20% от планетата съдържа водород и хелий в горните си слоеве, нарастващо съдържание на метан, амоняк и вода със увеличаване на дълбочината и преминаваща плавно към втечнената вътрешност на планетата. Скоростта на въртене и сплеснатостта на Нептун показват че неговата маса е по-малко концентрирана във ядрото му отколкото тази на Уран.
Нептун има сходна магнитосфера с тази на Уран. Магнитното й поле е под голям ъгъл спрямо оста на въртене на планетата (47°) и отместено поне 0,55 радиуса на планетата (13 500 km) от геометричния център. Магнитното поле се генерира от движение на заредени частици във вътрешността на планетата но детайли относно точния механизъм на това движение все още не са известни.
За разлика от тази на Уран, атмосферата е богата на метеорологични явления. За Нептун е характерно Голямото тъмно петно с размери близки до тези на Земята и еквивалентно на Голямото червено петно на Юпитер. За разлика от това на Юпитер обаче, тъмното петно на Нептун изчезна през 1994 г. и скоро след това се появи друго.
Специфично за газовите гиганти е наличието на облаци високо в тяхната атмосфера хвърлящи сянка върху по-нискоразположените облаци.

Астрономическите скици на Галилео Галилей свидетелстват за наблюдението му на Нептун на 28 декември 1612 г. и 27 януари 1613 г. И в двата случая обаче Галилео счита че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до Юпитер, а не обект в Слънчевата система. Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата“.
През 1821 г. Алексис Бувар публикува астрономически таблици на орбитата на Уран. Последващи наблюдения на планетата обаче показват различия между наблюдаваните и предвидените от таблицата координати, което води до хипотезата че съществува тяло оказващо влияние върху орбитата на Уран. През 1843 г. Джон Коуч Адамс изчислява орбитата на неизвестната осма планета и изпраща изчисленията си на опитния астроном Сър Джордж Ери. Той изисква пояснения за използваните методи, които Адамс така и не изпраща.
През 1846 г. Урбен льо Верие независимо от Адамс изчислява орбитата на Нептун но също както своя британски колега не среща съдействие у сънародниците си за издирването на планетата. През същата година Джон Хършел усъвършенства математическия анализ на орбитата и убеждава скептичния си колега-астроном Джеймс Шелис да започне търсене през юли 1846 г.
Междувременно льо Верие пък убеждава Йохан Готфрийд Гал от Берлинската обсерватория да започне търсене. Асистентът на Гал — Хейнрих д’Арест — тогава все още студент, предлага сравнение на обектите в района за търсене предложен от льо Верие с предишна звездна диаграма с цел откриване на нови обекти. Нептун е открит вечерта на 23 септември 1846 г. почти ведната след започване на наблюденията и на следващата вечер придвижването на планетата спрямо звездите е документирано и откритието на новата планета е оповестено.
Разликата между действителната и предвидената от льо Верие позиция на Нептун е 1°, а спрямо тази на Адамс — 10°. Джеймс Шелис впоследствие осъзнава че е наблюдавал планетата на два пъти през август, но поради небрежието си породено скептицизма не прави необходимата връзка между двете наблюдения.
След откриването на планетата избухват националистични спорове между френски и британски астрономи относно чии заслуги за откриването на планетата са по-големи — на Адамс или на льо Верие. Взето е компромисно решение двамата астрономи да си поделят заслугата по откриването на Нептун. Скорошен анализ на документи от архивите на Кралската Гринуичка обсерватория присвоени незаконно от астронома Олин Еген и върнати непосредствено след смъртта му, обаче показва че Адамс не заслужава равна заслуга по откриването на планетата.

Нептун не може да се забележи с невъоръжено око. През телескоп или бинокъл с голямо увеличение изглежда като синьозелен диск подобен но по-тъмен от този на Уран. Синьозеления цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от метана в атмосферата на планетата. Видимата величина на Нептун варира между 7,7 и 8,0 и дискът му е с ъглов диаметър от 2″.
Тъй като са му необходими 165 години за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, през 2009 г. Нептун ще се върне в позицията на която е бил открит от Йохан Гал.

Нептун има бледи пръстени с неизвестно съдържание. На тях се наблюдават необикновени „струпвания“ на материал, вероятно предизвикани от гравитационното влияние на някои от спътниците на планетата.
Доказателство за прекъстаността на пръстените са проведените през 80-те години на 20 век наблюдения на окултация на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне за Нептун дължащо се на преминаването й зад пръстен. Фактът че мигането понякога не се наблюдава сочи че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от Вояджър 2 през 1989 г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха че най-външния пръстен на Нептун наречен „пръстен Адамс“ е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под иметата „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника Галатея намиращ по-близо до Нептун от пръстена се смята че „поддържа“ тези арки, но подробности за механизма пораждащ това групиране на материала засега не са известни.
Основните пръстени на Нептун са тесния „пръстен Адамс“ който се намира на 63 000 km от центъра на планетата, широкия „пръстен льо Верие“ който е на 53 000 km и бледия „пръстен Гал“ на 42 000 km. Няколко нови пръстена също бяха регистрирани от камерите на Вояджър — в това число „пръстен Ласел“ обхващащ пръстена „льо Верие“ и граничещ с пръстена Араго.

Нептун има 13 известни естествени спътници. Най-големия от тях е Тритоноткрит от Уилям Ласел само 17 дни след откриването на Нептун.Двановооткрити през 2002 и 2003 г. спътника все още не са именувани. Теимат най-големите известни орбитални периоди и радиуси от всичкиспътници в Слънчевата система.

ИМЕДИАМЕТЪР (KM)МАСА (1016KG)СРЕДЕН ОРБИТАЛЕН РАДИУС (KM)ОРБИТАЛЕН ПЕРИОД**(ДНИ)
Нептун-3Наяда58~1948 2270,294
Нептун-4Таласа80~3750 0750,311
Нептун-5Деспина148~21052 5260,335
Нептун-6Галатея158~37061 5930,429
Нептун-7Лариса193 (208 Ч 178)~49073 5480,555
Нептун-8Протей418 (436 Ч 416 Ч 402)~5 000117 6471,122
Нептун-1Тритон27002 140 000354 800-5,877
Нептун-2Нереида340~3 1005 513 400360,14
S/2002 N 1*60~915 728 000-1879,71
S/2002 N 2*38~922 422 0002914,07
S/2002 N 3*38~923 571 0003167,85
Самате28~1,546 695 000-9115,91
S/2002 N 4*60~948 387 000-9373,99

Някои астероиди като: 74 Галатея и 1162 Лариса носят имена на спътницина Нептун. За Тритон не е било утвърдено официално име до началото на20 век. Преди 1949 г., когато е открита Нереида (вторият спътник наНептун), Тритон е бил наричан „спътникът на Нептун”.

Източник: nauka.bg