Alfred_Sisley

“Изглед от канала “Сен Мартен”, Париж” (1870), Алфред Сисле, музей Орсе

Импресионизмът е течение в изобразителното изкуство, което се заражда в края на 19 век от група парижки художници. Техните независими изложби им донасят известност през 70-те и 80-те години на века, въпреки силната опозиция от утвърдените академични художници. Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне “Импресия, Изгряващо слънце” (“Impression soleil levant”), по повод на която Луи Льороа (гравьор, художник и утвърдил се драматург) пише силно критична статия във вестник “Ле Шаривари”, озаглавена “Изложбата на импресионистите”. Художниците не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат “независими”.

Импресионистичните картини се характеризират със сравнително малки и тънки, но все пак видими удари с четката, отворена композиция и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния (често се набляга върху ефекта на изтеклото време). Засягат се ежедневни теми, движението присъства като ключов елемент на човешкото възприятие и се използват нестандартни гледни точки. Развитието на Импресионизма в изобразителното изкуство скоро води до зараждане на аналогични стилове в музиката и литературата.

Около 400 г. пр. Хр. няколко китайски творци възприели импресионизма като свой характерен стил. Посредством икономична и прецизна работа с четките си те претендирали, че са постигнали поразителен ефект на светлина, пространство и проекция, без да са очертавали контурите и детайлите. Този техен подход бил наречен „пробуждане на духа”. Един от пионерите бил Уарн Уей (415-443 г. след Хр.), който не бива да бъде бъркан с известния си съименник от династията Тарн. „Физическите образи са основани на физически форми”, написал Уарн:
„Духът е невидим, следователно в това, което той внася, няма движение. Окото има ограничени възможности, следователно това, което то вижда, не е всичко. И така, използвайки малка четка, аз рисувам една безкрайна пустота… С крива линия аз изобразявам планините Сънг… Един лек замах ще бъде достатъчен за планината Тай Хуа и няколко несиметрични точки ще покажат носа на дракона. Веждите, челото и скулите изглеждат като ведра усмивка, а самотната канара е толкова огромна и възвишена, сякаш достига облаците. С промени… във всички направления е създадено движение и чрез добавяне на съответни пропорции и мерки духът се разкрива.”

(тр. Де Бари, Чай, Уотсън; Модификация) Течението на импресионистите възниква в Париж
в края на 50-те години на XIX век с творбите на Еду-ард Мане (1832-1883) и Клод Моне (1840-1926). През 1874 г. в Париж представителите на течението правят първата обща изложба и започват да се наричат „импресионисти”, използвайки цитат на един критик, който се позовава на картината на Моне импресия „Изгрев слънце”.

предишна статияПримитивизъм
Следваща статияВечно търсещият любов – Сергей Есенин – Част II