movie-theaters-and-venues

Пиеса

Разполагаме с копие на пиеса, играна през XXI век пр. Хр. по повод на встъпването на трона на египетския фараон Сесострис I. Включени са действащите лица, както и режисьорските указания. В оцелялото ръкописно копие са най-старите известни книжни илюстрации.

Трагедия и Комедия

През VI век пр. Хр. в Гърция всяка година по време на гроздобера хора танцували и с песни разказвали трагични истории, взети от легендите и историята. В селото, наречено Икария, близо до Атина, живял Теспис, създател на тези изпълнения. През 530 година пр. Хр. му хрумнала оригиналната идея да намери актьор, който да играе ролите между хоровите изпълнения. Теспис написал стихове за ролите и за началото и един-единствен актьор изпълнявал всичките. Хора, които продуцират актьорски изпълнения и играят в тях, до днес се наричат „теспиани” по името на създателя на тези продукции. Периодът за гроздобер бил наречен „трига” – оттук идва названието „трагедия”.

Почти по същото време започнали да се правят и комедии, по същия начин пак в Икария. Сценичните комедии се представяли редовно в Гърция от около 600 г. пр. Хр., но ролите и развитието на интригата се нуждаели от игра, каквато не дошла до времето на Теспис. Най-ранният известен комедиен писател е познат под името Кратин (519-422 г. пр. Хр.) от Атина.

Мим

Батил бил египетски танцьор от Александрия, който бил доведен в Рим през I век пр. Хр. от великия римски покровител на изкуствата Мацен. Работейки там с един ученик по танци, той разработил нов стил „италиански танц”, който дори някога да е бил популярен, вече не е познат. Другото му постижение било изкуството на мим, чиито идеи, емоции и истории могат да бъдат представени чрез движения на тялото без говор. Римляните и гърците описали това изкуство като „трагичен танц” или „мемфис”. Древните гърци имали различни групи драми, наречени „мимове”, които съвсем не са като днешните – по-скоро те са къси и прозаични, различни от „мемфиса” на Батил.

Драма “но”

Старите но били музикални драми, популярни в Япония още през 1300-те години. Но те нямат нищо общо с известните сега драми но. Но драмата, както е известно, е творба на Сеами (1363-1444), син на Куа-нами – главен актьор. Двамата работели заедно, предимно в Киото, върху новата арт форма. Сеами продължил работа и след смъртта на баща си през 1384 г. и допринесъл към неговите практически постижения чрез писане на подробни анализи на характерните качества на но. Той бил създател на правилата за изпълненията, но най-важното е, че под влиянието на дзен-будизма той установил принципите на динамичното самообладание и загатнато мистично значение в пиеси, които е създал.

Кабуки

Оками от Изумо, японска танцьорка, създала танцовия театър Кабуки в началото на XVII век. Тя построила традиционни религиозни и фолклорни танци в обикновен аранжимент. В ранните Кабуки драми имало три актриси, които играели момиче, нейния любовник и един шут. През 1629 г. кабукито, наложено от жени, доста се разпространило заради безнравствеността в него. Млади мъже също се включили в ролите и разработената от тях форма се прочула през 1650 г. заради еротичния й характер.

Балет

History of balletБалетната традиция се съживила още в началото на италианския Ренесанс. Постигането на позите и подвижността, които биха довели до влизане в болница, ако бъдат опитани от обикновени хора – от които до голяма степен се състои балетът – били разработени по-късно. Ако можехме да видим тези ранни танцови изпълнения, не бихме ги нарекли балет. Знае се, че еволюцията на балета е започнала във Франция по времето на Луи XIV (1643-1715). Представянето на драматичния танц, наречен балет, било през 1650-те години в Париж от краля и неговия кардинал Мазарини. През 1661 г. бил създаден танцов колеж в столицата и през 1660 уменията и специали-зирането в танцова драма започнали да се усъвършенстват. Трансформацията в балет била основно въпрос на прекратяването на активното участие на ентусиастите и превръщането му в невероятен спектакъл, представян от подготвени изпълнители. Събитието, което отбелязва или поне символизира, че трансформацията станала вследствие решението на Луи, способен танцьор, да се откаже от балета – защото да забавлява публика накърнявало неговото кралско достойнство. Той взел това решение през 1670 г., когато бил на 32 години, след изпълнение в „Британик”, музикална трагедия с танци

Балерини

Балетът във Франция минал на по-горно ниво с девическата еволюция през 1690 година, станал по-драматичен и изложил на показ повече чувство. По това време един от най-важните елементи бил разнообразяването му: преди това балетът бил изцяло мъжки спектакъл, но изпълнителките започнали да поправят този ужасен недостатък. В началото техните роли били скромни, така че за съжаление не може да бъде споменато нито едно име на жена – пионер суперзвезда.