Херодот се родил приблизително в 484 г. пр. н. е. в гр. Халикарнас в Зап. Мала Азия, а умрял около 425 г. в гр. Турии (Южна Италия). И по бащина, и по майчина линия той произхождал от знатен и богат род, което му дало възможност да получи добро и за времето си всестранно_ образование, както и да извърши далечни и многобройни пътешествия. Що се отнася до източната половина на Балканския полуостров и Черноморието, той проникнал във вътрешността на Тракия откъм Егейско море и пътувал по нашето, румънското и руско крайбрежие на Черно море.

Голяма част от живота си Херодот прекарал в Атина, когато там управлявал Перикъл, с когото той бил твърде близък. В 443 г. участвал с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, в който той прекарал последните години от живота си. Херодот, който е първият историограф не само на антична Гърция, но и на света, живял и съставил своята „История” в 9 книги през време на прочутата „пентеконтаетия” (петдесетгодишен период), през която гръцкото робовладелско общество достигнало връхната точка на своето развитие. Това бил периодът от отблъскването на персийското нашествие срещу Балканска Гърция до избухването на Пелопонеската война, време, през което атиняните и изобщо елините, гордеещи се със своята победа над персите, проявявали понятен и жив интерес не само към своята история, но и към историята на своите „варварски” съседи. Историята на Херодот не само запознава с географията и етнографията на множество гръцки и негръцки земи, народности и племена. Тя съчетава и обединява етнографските и географските сведения около главната идея на този труд: да се представи световноисторическият конфликт между елините и варварите или по-точно между гърците и персите, Може да се каже, че Херодот построил своя труд главно под влияние на две течения: 1. От своите йонийски предшественици логографите той наследил интереса към миналото, както и формата и похватите за разказване на миналите събития, пък и до голяма степен рационалистическото отношение към разказите от митологията. 2. Историческо-политическата идея за създаването на своята „История” той дължал обаче предимно на Атина от времето на Перикъл.
Разпределението на материала в труда на Херодот е неравномерно. Първите четири книги на „Историята” са, може да се каже, увод към главната тема. В тях се излага историческото развитие на Гърция и на съседните на нея страни преди Гръко-персийските войни. На главната тема, т. е. на самите Гръко-персийски войни, са посветени последните пет книги. Характерни черти за Херодотовия начин на писане са многобройните екскурси (отстъпления и отклонения), както и вмъкването на множество разкази, които на пръв поглед често пъти нямат органическа връзка с цялостното изложение и дори го нарушават.
Онова, което Херодот разказва, почива, от една страна, на неговите собствени наблюдения и познания, а, от друга страна, на писмената историческа традиция от онова време. Последната била запазена най-вече в съчиненията на логографа Хекатей Милетски. Макар че мирогледът на Херодот е непоследователен, все пак у него са вече налице елементите на историческата критика. Несъмнена слабост на неговото съчинение е преди всичко отношението му към достоверността на събитията, за които той разказва. Авторът се стреми да даде преди всичко едно интересно четиво. Той отдава голямо значение на „съдбата”, на намесата на боговете и на техните оракули в историческото развитие. Посочените и редица други слабости на този труд обаче трябва да се обяснят с епохата, в която е живял и творил неговият автор. Но независимо от тези наивни черти в мирогледа на Херодот не може да се отрече и това, че той на много места се стреми да разглежда, тълкува и критикува рационалистично митовете и неправдоподобните разкази, предания и сведения, което означава немалка крачка в развитието на гръцката историография. Тези качества правят от съчинението важен етап в развитието на историческата наука. Изобщо Херодот е първият автор, който употребява термина „история” в смисъл на изследване, издирване и отразяване в писмена форма на тази дейност.
Не бива да се пренебрегва и да се отрича широката концепция на цялото произведение. То е поставено в действително големи рамки и изпълнено със значително художествено майсторство. Авторът е имал в общи черти едно твърде вярно чувство за величината и значението на събитията, които, описва. Той е имал напълно ясно съзнание и за значението на гръцките победи при Маратон, Саламин и Платея и затова той съвсем правилно ги е представил като повратни пунктове в историята на тогавашния свят. Херодот е схванал и изразил правилно и значението на гръцката, и то специално атинската победа. За времето си атинската демокрация, макар и робовладелска, била нещо по-прогресивно от източната персийска деспотия.