cuneiform_inscription_old_langНадпис на асирийски

Научаването на чужд език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е кошмар. Въпреки това, има индивиди, твърде вещи в няколко езика. Това са полиглотите. За полиглот, според най-свободното и непридирчиво мнение, се счита този човек, който говори поне 2 чужди езика (освен родния) и разбира някои други езици. Докато, според други, полиглот е човек, който говори свободно поне 4 езика и разбира поне още 6, тоест трябва да владее (в някаква степен) над 10 езика.Тези хора изпитват ненаситен апетит за езици и са нещо като лингвистични наркомани. Специалистите все още се потят над тайната на полиглотите. Не са я открили нито неврофизиолозите, нито психолозите, нито лингвистите, нито психотерапевтите. Обяснението на феномена се крие най-вероятно в мозъчни структури, все още недостъпни за науката.

Има стари, мъртви езици – като древногръцкия и латинския, но и днес непрекъснато изчезват малки езици, говорени от неголеми общности. Смята се, че над 3000 езика може да отмрат още през този век.

Опазването на езиците като израз и основа на културната идентичност е основна цел както на ЕС, така – и на ЮНЕСКО. Неслучайно ООН обяви 2008 г. за година на езиците. Само шест езика са избрани от ООН за световни езици – английския, френския, испанския, арабския, мандарин (китайския) и руския. В 27-те страни на Европейския съюз се употребяват общо 23 официални езика, включително – и българския (разликата в бройката е заради използването на английски, немски и френски в по няколко държави.) Впрочем българският език е в сърцето на стария континент още от времето на Кирил и Методий (IX-ти век), неслучайно обявени за покровители на Европа.

Малко древни езици имат запазени текстове в писмена форма, което прави реконструкцията им изключително трудна.

Разработен е нов инструмент, който може да възстанови мъртви езици, отмрели отдавна.

Изследователи са създали софтуер, който може да възстанови древните протоезици, от които са се развили нашите съвременни езици.

За тестване на системата екипът е използвал 637 езика от австронезийската група езици, които в момента се говорят в Югоизточна Азия, в части от континентална Азия и в района на Тихия океан, и е пресъздал онзи праезик, от който те са произлязли. От базата данни, разполагаща с 142 000 думи, системата е успяла да пресъздаде праезика, от който тези днешни езици произлизат. Учените смятат, че на него се е говорело преди около 7000 години.

Работата им е публикувана в Бюлетин на Националната академия на науките.

В момента езикови реконструкции се извършват от множество учени-лингвисти, но процесът е твърде бавен и трудоемък, а компютърният метод дава много по-бързи резултати.

Дан Клайн, професор в Университета на Калифорния, Бъркли, споделя: “Твърде много време отнема на хората да прегледат всички налични данни. Днес по света се говори на 6912 живи езика. Общо обаче населението на Земята говори на около 40 000 езика, като цифрата включва и диалектите. Всеки език съдържа хиляди думи и множество граматични правила. Езиците се променят постепенно с течение на времето. Ще отнеме стотици човешки животи да се изучат всички различни промени, които са се случили през вековете във всеки един език или диалект. Точно тук на помощ идват компютрите. Звуковите промени са следите, които  човек или компютър би могъл да намери.”

Днес учените са в състояние да възстановяват езици, които датират от хиляди години, но все още е под въпрос дали някога ще бъде възможно да се отиде още по-назад и да пресъздаде праезикът, от който всички други езици са еволюирали, или дори да се разбере дали такъв език изобщо е съществувал.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.bbc.co.uk/