книги

1. “Приказки за злояди деца” на Красимир Дамянов – приказки, които развиват апетита и книжния, и реалния, защото са толкова вкусно написани, че веднага искаш да се втурнеш към хладилника, за да опиташ от сиренето, млякото или яйцата. Освен този съвсем реален ефект върху злоядите деца (и родители!) не мога да пропусна факта, че приказките на Красимир са изключително готини, адски забавни, носят настроение, идеи и въобще вдъхновяват по всички направления. Моля ви, прочетете ги!

2. “Среднощният дворец” на Карлос Руис Сафон – един от първите романи на Сафон отново е мрачен, тайнствен и красив. Но този път ще изоставим Барселона, за да се пренесем в Калкута, където група деца ще се срещнат с черният дух, носещ смърт в града. Една тъмна и силна история, която заслужава да й посветите няколко вечери…

3. “Стерео тишина” на Росен Карамфилов – втората стихосбирка на Росен е просто чутовна. Изключително съм благодарна на издателство “Жанет 45”, които я преиздадоха, защото така вярвам, че книгата ще стигне до повече читатели. А тя… тя просто е хартиено доказателство, че в България има много силни хора, които се справят въпреки обстоятелствата, които им помагат да израснат като личности с ясен ум, силен характер и огромен талант.

И едно предложение на Ива Дойчинова – “Първите утрини лъчи” на Фабио Воло!