Мерил Стрийп

Запознанството ми с Мерил Стрийп е късно и осъзнато. Не мога да кажа, че е била любимата актриса в семейството и сме тръпнели преди всеки нов филм с нея. Открих я сама – процес, който се запали като фитил и ме зарази по особен начин. Обсебих се от идеята да намирам в думите й точното послание и да гледам всичките й филми, един през друг. Изучавах и още продължавам да изучавам младата и по-възрастната Мерил Стрийп в периодите на живота й и поглъщам филмите й, гледани вече три или четири пъти със същия интерес, с който ги гледах за пръв път.

Мерил е наистина уникална и неповторима. И с риск да прозвуча налудничаво, ще призная, че повече я харесвам, когато бръчките около очите й се виждат особено добре, а именно – по-възрастна и комедийно настроена. Харесва ми осанката и погледа й, който придоби след толкова години на снимачната площадка и определено моят топ 5 ще съдържа основно по-нови нейни филми. „Out of Africa”, „Sophie’s choice”, „Kramer vs Kramer” са друга епоха, за която неизменно ще поговорим отново някой ден, но сега ви предлагам да бъдем актуални и да си припомним няколко последни появи на Мерил Стрийп на екраните.

1. It’s complicated (2009)

Срам, не срам – това беше първият филм с Мерил Стрийп, който гледах. Прекалено увлечена по книгите и театъра, аз тенденциозно игнорирах телевизора и видеотеките. Тази комедия ме намери сама и отвори прекрасния свят, в който Мерил е кралицата…

Но всичко по реда си! Ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата не сте гледали тази чутовна комедия, трябва да се поправите веднага. Защото тук се вихри не само Мерил, но и двойка страхотни мъже – Алек Болдуин и Стийв Мартин, които ще се борят за нейното сърце, всеки по техния начин. За да спечели най-добрият. Нито дума няма да кажа за сюжета, в който има много деца, чертежи, прясно изпечени кроасани и любовни вълнения на килограм. Просто трябва да гледате този филм, по възможност – ВЕДНАГА!

2. Желязната лейди (2011)

Това не е комедия. Напротив, това е филмът, който предизвика куп скандали и ниски оценки от бившите колеги на Маргарет Тачър. Но въпреки всичко светът стана на крака, защото Мерил се оказа великолепна, не – думата е величествена!

https://chitatel.net/pic/ad-gif/jewelry/_Kotva.gif

Филмът получи два Оскара – за грим и за най-добра главна женска роля и това е само черешката на успеха. Зрителите видяха погледа на Желязната лейди, такъв, какъвто вероятно е бил наистина и Мерил Стрийп успя да ни убеди, че точно така се е държала, говорила и мислила премиерът на Великобритания. „Желязната лейди“ е силен филм, след който ти се чувстваш променен и главната героиня определено има отношение към  тази промяна.

https://www.youtube.com/watch?v=hZrAKdlX0SA

3. Дяволът носи Прада (2006)

Както казах по-горе, бях заровена в книгите. До момента, в който не започнаха да ме питат дали съм гледали този или онзи филм, който бил по книга. Хмммм, казах си аз замислено и ми се стори, че нещо не правя, както трябва. И за да изкупя греховете веднага се заех с гледането на филми, чиито книги бях чела и „Дяволът носи Прада“ беше един от първите в моя списък.

Аплодирах права на дуета Мерил Стрийп и Анн Хатауей, защото наистина, наистина много ми хареса срещата им на екрана. Вълнуваща история за момиче, което завършва журналистика и иска да прави грандиозни разкрития, но попада в модно списание, в което външната опаковка продава всичко, ми напомни за мен самата в първите ми прохождащи опити да намеря работа… Така или иначе и аз имах щастието да попадна на шеф, за която не бях убедена, дали докторите чуват сърцето й по време на преглед, защото според мен то отдавна не съществуваше. „Дяволът носи Прада“ е историята, в която две жени – млада и възрастна се срещат, за да получи едната най-хубави си урок – този за истинската стойност на нещата в живота ни, а другата – да си върне усмивката. Харесвам този филм, препоръчвам го и вярвам, че 109 минути прекарани в негова компания, могат само да бъдат забавни!

4. Джули и Джулия (2009)

Ако в „Желязната лейди“ видяхме Мерил Стрийп с грим състаряващ я с половин век, „Джули и Джулия“ ни показват как би изглеждала тя, ако височината й беше с +20 см, а манията на живота й беше готвенето. „Джули и Джилия“ разказва две истински истории на жени, живели по различно време и в различни държави, но търсещи себе си по един и същ начин. През 1951 година Джулия Чайлд, скучаеща и търсеща нова посока на живота си, започва курсове по готварство, които ще създадат известната в цял свят готварска книга „Mastering the Art of French Cooking“ и ще отворят врати пред Джулия да стане готвач на френската кухня пред камерите на американската телевизия. Едно лице, с което настоящото поколение американци е израснало ще вдъхнови изгубената и тъжна Джули да намери вдъхновение в живота си. 50 години след първия курс по готварство, младата Джули ще направи блог и ще приготви всичките 524 рецепти и…

Един от основните коментари по филма е, че той среща една силна и една непозната и леко безлична актриса. Сигурно е така, но аз го гледах само заради Мерил Стрийп и останах окрилена от нейното искрено поведение. Както винаги.

5. Mamma mia! (2008)

Черешката в моята класация е “Mamma mia” по хиляди причини. И защото Мерил тук е просто потресаващо смела и искрена, и защото пеенето определено не е нейната стихия, но това не пречи на филма, и защото историята е мила, и защото песните на ABBA звучат по новому…

Мерил отново е заобиколена от мъже, но този път те са Колин, Стелан Скарсгорд и Пиърс Броснан, които просто нямат нужда от описание. И въобще, целият филм няма нужда от такова – той е шарен, красиво заснет в Гърция, пълен с усмихнати и пеещи хора и в него има много любов. Смях се толкова искрено и постоянно, докато го гледах, че съседите на долния етаж сигурно са се притеснили, но ако един филм не те разтърси, не те вдъхнови, разсмее, разплаче и не те накара да му повярваш – за какво изобщо да си хабиш времето с него? А Мерил Стрийп има някакво вълшебно умение да прави всеки филм истински и хубав. “Mamma Mia!” не прави изключение…

Oсновна снимка: vogue.tumblr.com

предишна статияКометата Хейл-Боп
Следваща статияАз вярвам в мълчаливата любов