Като отпразнуване на 5-тата годишнина на Топ 10 Нови Видове, МИСО представя някои от най-добрите видове официално описани през 2011. Както всяка година, ние смятаме, че всички тези видове са както вълнуващи така очарователни –  като такива, няма ред; няма първи, средни и особено няма такива, които изостават. Моля кликнете на линковете отдолу за повече информация основно таз годишния Топ 10 и се забавлявайте.
http://species.asu.edu/Top10

„Наздраве!”

rhinopithecus-strykeri

Латинско наименование:  Rhinopithecus strykeri
Име: Кихаща маймуна
Семейство: Cercopithecidae (Коткоподобни маймуни)

Как успя да влезе в Топ 10:  От 2000-та година, броят на откритите бозайници всяка година средно е около 36, така че не беше нищо особено когато нов примат  беше забелязан от учени, които провеждаха изследване на гибоните във високите планини на Мианмар (бивша Бирма). Rhinopithecus strykeri е първата чипоноса маймуна открита в Мианмар и се вярва, че е Критично Застрашена. Отличава се с основно черна козина бяла брадичка и с това че киха когато вали – въпреки, че се опитва да избегне навлизането на вода в обърнатия си нагоре нос като слага глава между краката си.  По време на провеждането на интервюта за Преглед на Статуса на Хулок Гибона, ловци и селяни  казали на екипа от учени, че могат да намерят чипоносата маймуна като изчакат да завали и се ослушват за кихане в дърветата. Казваме поздравления … и Наздраве.

Етимология: наречена е strykeri в чест на Джон Страйкер, Президент и Основател на Фондация Аркус

Тип Материал: холотип – антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария. Паратипове – зоологическа колекция от Hlawga природен парк, Янгон дивизия, Мианмар и антропологичен институт и музей на Университета на Цюрих, Цюрих, Швейцария.

Тип Място: Района на река Мау, североизточен Качин, североизточен Мианмар

Справка: Geissmann,T., Lwin, N., Aung, S.S., Aung, T.N., Aung, Z.M., Hla, T.H., Grindley, M., & Momberg, F. (2011). A New Species of Snub-Nosed Monkey, Genus Rhinopithecus Milne-Edwards, 1872 (Primates, Colobinae), From Northern Kachin State, Northeastern Myanmar. American Journal of Primatology 73:96 – 107.

„Боже!”

tamoya-ohboya(Photo credit: Ned DeLoach)
Латинско наименование:  Tamoya ohboya
Име: Бонерска ивичеста кубомедуза
Семейство: Tamoyidae
Как влезе в Топ 10:  Тази поразително красива но отровна кубомедуза е била виждана толкова много пъти от 2001г. насам, че е получила общото си име преди да бъде официално описана през 2011г. след като екземпляр е бил хванат през 2008г. Наблюденията над този нов вид ни припомнят за възможностите граждани да участват в изследването на видове. Повече от триста кандидати за кръщаване на вида са били приети в онлайн състезание и стотици от тези гласове са прегледани за да се избере ohboya като победител, името предложено от гимназиален учител по биология Лиса Пек. Г-ца Пек предположила че хората ще възкликнат „Боже!“ като за пръв път видят удивителната медуза – включително плувци, гмуркачи, учени и дори доктори които са лекували ужилени от медузата.

Гледайте как плува!  http://blennywatcher.com/2012/02/09/bonaire-banded-box-jelly-tamoya-ohboya/   и  http://www.flickr.com/photos/tesserazoa/3511924667/

Етимология: ohboya е наречена „Oh Boy!!!” след реакцията на някой, който за пръв път срещне този вид
Тип Материал: Холотип и паратипове – Национален природонаучен музей, Смитсъновия институт, Вашингтон, окръг Колумбия
Тип Място: Диви Фламинго, Бонер, Нидерландия (Холандски Кариби)
Справка: Collins, A.G., Bentlage, B., Gillan, W., Lynn, T.H., Morandini, A.C. & Marques, A.C. (2011). Naming the Bonaire banded box jelly, Tamoya ohboya, n. sp. (Cnidaria: Cubozoa: Carybdeida: Tamoyidae). Zootaxa 2753: 53 – 68.

„Какво, по дяволите?!”

halicephalobus-mephisto(Photo credits left: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; Scanning electron microscope (SEM) image, face view of H. mephisto; center: G. Borgonie, Ghent University, Belgium; glass beads where nematodes were found living in the brownish colored bacterial biofilm; right: Esta Van Heerden, University of the Free State, South Africa; Borehole water from the Beatrix gold mine where H. mephisto was discovered)
Латинско наименование:  Halicephalobus mephisto

Име:  Дяволски червей
Family:  Panagrolaimidae
Как влезе в Топ 10:  С размери около половин милиметър, тези малки нематоди са най-дълбоко живеещите многоклетъчни земни организми на Земята. Открити на дълбочина 1.3км в Южно Африканска мина, този вид е забележителен с това, че оцелява на огромно подземно налягане както и високи температури (37o C). Според авторите, въглеродното датиране показва че  водите в, които пребивава този вид не са имали контакт със земната атмосфера през последните 4-6 хиляди години. Откритието наHalicephalobus mephisto дълбоко под земята има значение защото може да помогне за откриването на подобни подземни  дълбочини на други планети.
Етимология:  mephisto се отнася до Фауст легенда за Дявола „защото новия вид е открит  на дълбочина от 1.3км в земната кора.“
Тип Материал: Холотип – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия. За Паратипове – Музей Voor Dierkunde, Университета в Гент, Белгия и Университета на Свободната провинция, Блумфонтейн, Южна Африка. 

Тип Място: „взето от шахта 3, ниво 26, коридор 28 от златната мина Беатрикс, Южна Африка, на приблизително 1км северно от шахта 3 (28 ͦ 149 24.0699 Юг, 26 ͦ  479 45.2599 Изток).

Справка:  Borgonie,G., García-Moyano, A., Litthauer D., Bert, W., Bester, A., van Heerden, E., Möller, C., Erasmus, M. & Onstott, T.C. (2011). Nematoda from the terrestrial deep subsurface of South Africa. Nature 474: 79 – 82.

„Night Stalker”  „През нощта”

bulbophyllum-nocturnum(Photo credit left:  Jaap Vermeulen;   right: Andre Schuiteman)
Латинско наименование:  Bulbophyllum nocturnum
Име:  Нощно цъфтяща Орхидея
Семейство: Orchidaceae
Как влезе в Топ 10:  Откритие на този нов вид е значимо защото има първите нощно-цъфтящи цветове записани сред повече от 25 хиляди познати видове орхидеи. В семейството на орхидеите, техния род (Bulbophyllum) е зрелищно разнообразен с около 2 хиляди открити вида. Нежните странно изглеждащи цветове на Bulbophyllum nocturnum са доста малки и започват да се отварят около 22:00ч. но се затварят на следващата сутрин, цъфтейки само около 12 часа. Този вид е познат само от един единствен екземпляр и може би е застрашен заради загубата на хабитат дължаща се на изсичането на горите в родната му Нова Гвинея.
Етимология: nocturnum от латинската дума означаваща „през нощта“ за да отрази нощния цъфтеж на орхидеята.
Тип Материал: холотип – Горски научно-изследователски институт на Папуа Нова Гвинея, Папуа Нова Гвинея Национален Хербариум; изотипове – Кралските ботанически градини Кю и Национален Хербариум на Холандия.
Тип Масто:  Нова Британия, Папуа Нова Гвинея
Справка: Schuiteman, A., Vermeulen, J.J., De Vogel, E. &  Vogel, A. (2011). Nocturne for an unknown pollinator: first description of a night-flowering orchid (Bulbophyllum nocturnum). Botanical Journal of the Linnean Society167, 344 – 350.

Вилазките”

kollasmosoma-sentum(Photo credit: C. van Achterberg)
Латинско наименование:  Kollasmosoma sentum
Семейство: Braconidae
Как влезе в Топ 10:  Този нов вид паразитни оси лети на малко повече от един сантиметър над земята в търсене на своите жертви. Когато намери гостоприемник (мравката Cataglyphis ibericus) тази изключително дребна оса напада от въздуха като малък бомбардировач и снася яйце в нищо не подозиращата мравка. Вилазките[1] продължават средно около 0,052 секунди но са смъртоносни, трансформирайки мравките в провизии за ларвите на осата.  Когато мравките вече са в известност за въздушното нападение може да се опитат да отпратят осата с краката си или да се обърнат и да се изправят лице в лице с нападателя.  Това впечатляващо поведение за снасяне на яйца е било заснето, коeто може да се види в YouTube (линка по-долу).

Вижте ги как нападат!  http://www.youtube.com/watch?v=bpMGhGMWaTA

Етимология: sentum се формира от латинската дума  sentus, означаваща „трънлив“ или „покрит с игли“ за да отрази „тръноподобния шип на петият стернит на женския индивид.“

Тип Материал: Холотип – Холандия Център за биологичното разнообразие Натуралис, Лайден, Холандия 

Тип Място: Институт за Изследване на Земеделието и Храните и Технологии, Мадрид, Испания

Справка: Gómez Durán, J-M. & van Achterberg, C. (2011). Oviposition behaviour of four ant parasitoids (Hymenoptera, Braconidae, Euphorinae, Neoneurini and Ichneumonidae, Hybrizontinae), with the description of three new European species. ZooKeys 125: 59 – 106.

[1] нощно или дневно излизане на военни части извън крепост с цел нападение срещу обсадни войски.

„Спондж Боб”

spongiforma-squarepantsii-1

spongiforma-squarepantsii

(Photo credit: Thomas Bruns, Interior (left) and exterior (right) views of Spongiforma squarepantsii; center: Dennis E. Desjardin & Andrew Ichimura, SEM photograph of spores of Spongiforma squarepantsii)
Латинско наименование: Spongiforma squarepantsii
Име:  Гъба Спондж Боб
Family: Boletaceae
Как влезе в Топ 10:  Кръстена на анимационния герой Спондж Боб, този нов вид прилича повече не сюнгер отколкото на типична гъба и тялото ѝ може да бъде стиснато като сюнгер и да възвърне нормалните си размер и форма.  Тази необичайна гъба е само вторият вид от рода Spongiforma на Болере гъбите и според авторите „ нейната необичайна форма е като нищо познато“. Освен притежавайки формата напомняща за Спондж Боб, авторите отбелязват други прилики между гъбата и анимационния герой. Гъбата има плодова миризма и Спондж боб живее в ананас; увеличена структурата на тъканта на гъбата прилича на сюнгерите покриващи дъното където живее Спондж Боб; и дори микроскопичните спори на гъбата приличат на сюнгери. Въпреки че първоначално името е било отхвърлено от редакторите на журнала като „несериозно“, авторите упорствали и като резултат, обърнали внимание на необикновения нов вид и биологичното разнообразие на световните гори.
Етимология: squarepantsii е кръстено заради приликата на добре познатия  герой от анимациите Спондж Боб Квадратни Гащи; Spongiforma е род на сюнгеро-подобни гъби, които са получили името си през 2009г. от Дасярдин, Манф;  Биндер, Роекринг и Флегел.
Тип Материал: Холотип – Калифорнийския Университет в Бъркли
Тип Място: Националния парк в Ламбир Хилс, Саравак, остров  Борнео, Малаазия
Справка:  Desjardin, D.E., Peay, K.G. &  Bruns, T.D. (2011). Spongiforma squarepantsii, a new species of gasteroid bolete from Borneo. Mycologia, 103(5), 1119–1123.

Макове… сега те спят!

4.png (1400×591)

meconopsis-autumnalis(Photo credit: Paul Egan, Meconopsis autumnalis flowering in the wild at 4000 m, Nepal Himalaya)
Латинско наименование: Meconopsis autumnalis
Име: Непалски есенен Мак
Семейство: Papaveraceae
Как влезе в Топ 10: Много новооткрити видове са малки по размери и потайни хабитуси. Този красив и жизнено оцветен мак е останал непознат за науката до сега. Това се дължи частично на екстремната среда обитавана от цветята, които растат на височина от 3300 до 4200м в централен Непал. Също е доказателство за оскъдността на ботаници изследващи Азиатската флора, тъй като екземпляри от Meconopsis autumnalis са били  събрани два пъти преди това, въпреки че не са били разпознати като нови – първо през 1962г. от легендарния ловец на хималайски растения Адам Стейнтън и отново през 1994г.  от служители на Отдела по Растителни Ресурси към Токийския Университет. Скорошното преоткриване на мака  е било направено от храбри ботаници събиращи растения километри от човешки селища по време на тежки мусонни дъждове.
Етимология: autumnalis за да отразява есенния сезон когато цъфти цветето
Тип Материал: Холотип и изотипове – Кралската ботаническа Градина на Едимбург.
Тип Място: Ганеш Химал (Област Расува), централен Непал
Справка: Egan, P.A. (2011). Meconopsis autumnalis and M. manasluensis (Papaveraceae), two new species of Himalayan poppy endemic to central Nepal with sympatric congeners. Phytotaxa 20: 47 – 56.

Блуждаеща крàка наденица

crurifarcimen-vagans(Photo credit: G. Brovad)
Латинско наименование:  Crurifarcimen vagans
Име:  Блуждаеща крàка наденица
Семейство: Pachybolidae
Как влезе в Топ 10:  Въпреки че тази стоножка не може да се мери по дължина с Гигантската Африканска Стоножка (Archispirostreptus gigas,38 cm), новия вид Crurifarcimen vagans държи нов рекорд като най-голяма стоножка (16см) в една от световните горещи точки за биоразнообразие, Източната Планинска верига в Танзания. Новото наименование на рода изглежда подходящо заради дебелата, наденицо-подобна форма на тялото на стоножката, което е около 1,5см в диаметър с около 56  телесни сегменти носещи крайници – всеки с по два чифта крака. Crurifarcimen vagans обитава разлагащи се дървета в горите в източната и западната части на Планина Усамбара на височина от 940 до 1800м.
Етимология:  името на рода Crurifarcimen идва от латинските думи „crus” за крак и  “farcimen” означаваща наденица; епитета vagans от латинското „vagans” означаващо блуждаещ или странстващ; по този начин пълното наименование на вида означава „Блуждаеща крàка наденица.“

Тип Материал: Холотипове и паратипове – зоологическия музей, Природонаучен музей на Дания, Университета на Копенхаген; допълнителни паратипове – Вирджиния природонаучен музей
Тип Място:  Регион Танга, Танзания
Справка: Enghoff, H. (2011). East African giant millipedes of the tribe Pachybolini (Diplopoda, Spirobolida, Pachybolidae). Zootaxa 2753: 1 – 41.

Ходещ кактус

diania-cactiformis
(Photo credit Jianni Liu “Walking Cactus from Early Cambrian, China”)
Латинско наименование:  Diania cactiformis
Име: Ходещ кактус
Семейство: принадлежи на изчезна клас Xenusia
Как влезе в Топ 10:  Въпреки че новият вид на пръв поглед прилича повече на кактус отколкото на животно, Diania cactiformis  принадлежи на изчезнала група наречена бронирани Лобоподи. Както единствените оцелели лобоподи (Онихофорите) , бронираните лобоподи са имали червео-подобни тела с няколко чифта крака. Diania cactiformis  е значим защото има сегментирани крака, което придава тежест на теорията, че артроподите (най-голямата група живеещи на земята животни включително насекоми, паяци и ракообразни) са еволюирали от лобоподите. Казано по друг начин изглежда че Diania cactiformis  може да споделя по-скорошен общ предшественик с артроподите, отколкото с други лобоподи и това са важни новини. Diania cactiformis  е около 6см на дължина и е открит в известното отлагане Ченгжиан в югоизточен Китай в Камбрийски отлагания от преди 520 милиона години.
Етимология:  Diania е кръстено на Диан, китайска лингвистична абревиатура от Юннан където вида е бил открит; cactiformis  се отнася за животно което има форма на кактус.
Тип Материал: Холотип – Институ за ранен живот, Северозападен Университет, Сиан, Китай
Тип Място: Юннан, Северозападен Китай
Справка:  Liu, J., Steiner, M., Dunlop, J.A., Keupp, H.,  Shu, D., Ou, Q., Han, J., Zhang, Z. &  Zhang, X. (2011). An armoured Cambrian lobopodian from China with arthropod-like appendages. Nature 470: 526 – 530.

Тарантулово танго

pterinopelma-sazimai(Photo credit left:  Caroline Fukushima; center and right: Rogerio Bertani/ Instituto Butantan)
Латинско наименование:  Pterinopelma sazimai
Име:  Тарантула на Сазима
Family:  Theraphosidae
Как влезе в Топ 10:  Не само, че тази синя тарантула е смайващо красива, но и е първото ново животно от Бразилия, което влиза в Топ 10. Бразилия е една от най-биологично разнообразните нации на планетата и постоянно е голям източник на нови видове включително и Бразилския Амазонския басейн, нейната Атлантическа гора, равнинния екорегион Серадо и горещи точки в Бразилските тропически Анди. Оцеляването на тарантулите може да се застраши от намаляващия хабитат както и от прекомерното събиране и превръщането им в домашни животни. Въпреки че Pterinopelma sazimai не е първата синя тарантула, тя е една от най-забележителните и може да е особено уязвима заради ограниченото ѝ разпространение в „екологичен остров“ – хабитат върху върховете, които имат повече валежи и различни почви от тези на околните райони.
Етимология:  sazimai е кръстена в чест на д-р Иван Сазима „важен Бразилски зоолог първият, който е събрал екземпляри от този вид  през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези индивиди са били единствените открити екземпляри от този вид доста дълго време.“
Тип Материал: холотип –  Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas;  паратипове – Museu de Zoologia da Universidade Estadual de Campinas, Campinas and the Instituto Butantan, São Paulo.
Тип Място:  Parque Nacional da Chapada Diamantina, Bahia, Brazil
Reference:  Bertani, R., Nagahama, R.H. & Caroline Sayuri Fukushima, C.S. (2011). Revalidation of PterinopelmaPocock 1901 with description of a new species and the female of Pterinopelma vitiosum (Keyserling 1891) (Araneae: Theraphosidae: Theraphosinae). Zootaxa 2814: 1–18.

Източник: nauka.bg

предишна статияТоп 10 Нови Видове – 2011
Следваща статия„Мисли & анекдоти” на Уинстън Чърчил