Leonhard_Euler

Леонард Ойлер (1707—1783 г.). Роден е на 15 април 1707 година в Базел, Швейцария, в семейството на беден пастор. Бащата, Паул Ойлер, получава математическо образование при Я. Бернули и предава своите познания на бъдещия велик математик, физик и механик. Висшето си образование Ойлер получава в Базелския университет, който завършва през 1724 година, получавайки званието магистър по изкуствата. Особено силно влияние му оказва неговият преподавател по математика И. Бернули, който предава своя опит на талантливия си ученик не само на университетските лекции, но и в частни беседи. През 1726—1727 година излизат и първите му научни статии. С една от тях той успешно участвува в конкурс на Парижката академия на науките.
През 1727 година Ойлер пристига в Петербург, за да стане член на току-що основаната Петербургска академия на науките. Това става по препоръка на неговите близки приятели, синовете на И. Бернули — Данаил и Николай Бернули. Тук Ойлер има прекрасни условия за работа и добро материално осигуряване. До 1741 година той публикува над петдесет научни труда и подготвя за печат още тридесет. Ойлер активно работи като преподавател на студенти, участвува в редица технически експертизи, занимава се със съставяне на географска карта на Русия, интересува се от въпросите на корабостроенето и навигацията.
В началото на четиридесетте години на XVIII век Ойлер преминава на работа в Прусия, където по покана на крал Фридрих II се заема с учредяването на Пруска академия на науките. В академията той оглавява отдела по математика и е член на ръководството на академията, която всъщност в продължение на няколко години ръководи. В Берлин подготвя над триста научни труда. Работи активно над обобщението на понятието функция, над проблемите на трептенията на струна и мембрана изучава тригонометричните редове. Продължава да се занимава и с приложни задачи, дава консултации по редица строителни работи и артилерийско дело, изучава и пръв предлага ахроматичния обектив, занимава се с редица задачи от областта на съпротивление на материалите.
От Берлин Ойлер редовно сътрудничи с Петербургската академия на науките като неин почетен член. Той активно готви и нейни кадри, като под негово ръководство в Берлин израстват редица млади руски учени.
През 1766 година Ойлер се завръща в Петербург. Той вече е на преклонна възраст и освен това почти е загубил зрението си. С помощта на някои свои ученици той обаче продължава активно да работи и до края на живота си подготвя за печат над четиристотин научни труда.
Освен като крупен учен Ойлер се изявява и като превъзходен организатор на научната работа. Член е на много чуждестранни академии, между които Парижката, Лондонското кралско дружество и др. Става носител на премии в редица научни конкурси.
Леонард Ойлер завършва жизнения си път на 18 септември 1783 година.
Отличителна черта на цялото творчество на Ойлер е неговата изключителна продуктивност. Докато е още жив, отпечатва над 550 свои работи, като след смъртта му излизат над 300 заглавия. Преписката му с европейските учени съдържа над 3000 писма и все още не е напълно позната на научния свят.
Научните интереси на Ойлер са необикновено разнообразни. Той се занимава с въпроси на математиката и механиката, теорията на еластичността, математическата физика, оптиката, теория на музиката, морското дело.
Ойлер разглежда динамиката на движение на материална точка с помощта на нов математически апарат. За пръв път той коректно формулира принципа на най-малко действие в механиката. Разработва теорията на движение на твърдо тяло около ос, като с това поставя началото на теорията на жироскопа. Изработените прецизни таблици на движение на Луната дълго време ползват морската навигация. Ойлер внася определен принос и в динамиката на движение на идеална течност. Разнообразни са и неговите работи по математическа физика, където разработва задачите за трептенията на струна и мембрана. Неговите работи стимулират изследванията на диференциалните уравнения, създаването на специалните функции и редица други математически проблеми.
Изследванията на Ойлер върху функциите на комплексен аргумент, които поставят началото на комплексен анализ, са всепризнати като начало в работите над този проблем. Изведената от него връзка между експоненциалната и тригонометричните функции днес носи неговото име. Ойлер е основоположник на работите в областта на вариационното смятане. Като предлага нови методи за намиране на решения на обикновените диференциални уравнения, Ойлер полага и основите на теорията на частните диференциални уравнения. Той обогатява математическата наука с изследванията на тригонометричните редове. Съвременната математическа наука му дължи и по-частни понятия и методи, широко прилагани при решаването на редица задачи.
Със своите изследвания в областта на математиката, механиката и физиката Ойлер става основоположник на редица научни клонове, изследвани широко в науката на XIX век.

Се. Веселинов
Източник: nauka.bg

предишна статияКогато задуха вятърът
Следваща статияСкалите не са вечни