Хартия

Изобретяването на хартията е голям принос за разпространението и развитието на цивилизацията. Преди хартията да бъде изобретена, като писмени повърхности са били използвани кости, коруби на костенурки и изрезки от бамбук, но тъй като китайската цивилизация е много продуктивна, те се оказват неподходящи поради обема и теглото си. Конопените влакна и коприната са използвани за създаването на хартията, но качеството й, поне – в началото, е далеч от задоволителното. Освен това, тези две суровини биха могли да бъдат по-добре използвани за други цели, така че не било практично да се произвежда хартия от тях.

Xue fu wu che е китайски идиом, означаващ „учен човек”. Историята зад него разказва за китайски учен на име Шъ Хуей, живял в периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.). Докато пътувал из китайските земи, за да преподава, той се нуждаел от пет каруци, в които побирал цялото си знание – книгите. По това време книгите били направени от дърво или бамбук и затова тежали и заемали много място. Четенето изисквало не само умствени усилия, но – и наличието на физическа сила.

През 105 г. Цай Лун, поданик на династията Източна Хан (221 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр), изобретил хартията от износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и платнени парцали. Тези суровини можели да бъдат лесно намерени, при това – на много по-ниска цена, в сравнение с цената на коприната. Това позволявало да се произвеждат големи количества хартия. Хартията била използвана в Китай първоначално за опаковане на стоки. Писането върху нея датира от 8 г. пр. Хр. Широката й употреба като писмен носител започва в III век,a  през VI век китайците изобретили тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички, които се пълнели с чай. По време на династия Сун (960 – 1279 г.) китайците започнали да емитират и хартиени печатни пари.

Техниката на създаването на хартията било изнесено в Корея през 384 г. През 610 г. корейски монаси занесли това умение в Япония.

В битката при река Талас през 751 г. (войната между китайската династия Тан и арабската династия Омеяди), арабите заловили немалко пленници. Наред с пленените войници имало и специалисти по изработването на хартия. По този начин, знанието за създаването на хартията попаднало и в ръцете на арабите. В ислямския свят хартия се произвеждала най-много в градовете Багдад и Самарканд.

През XI век това умение било занесено в Индия, когато китайски монаси отишли там, за да търсят будистки сутри.

Чрез посредничеството на арабите европейците и африканците също усвоили умението. Първата фабрика за хартия в Европа е създадена в Испания. По-късно фабрики за хартия са създадени в Италия и Германия. През втората половина на XVI век, това умение е занесено и в Америка. До XIX век, когато фабрики за хартия са създадени в Австралия, производството на хартия се разпространило в целия свят.

Цай Лун е споменат в книгата “100-те най-влиятелни исторически личности” на Майкъл Х. Харт.

В древен Китай преди изобретяването на хартията ученият човек бил наричан Xue fu wu che, което означава буквално “притежател на пет каруци, натоварени със знание“.

Източници:
travelchinaguide.com
nature.com
wikipedia.org