Живот без въпроси, без колебания и несигурност. Живот без падения, слаби моменти и неуспехи. Живот без търсения, без неувереност и страх. Съществува ли наистина човек, който да живее в този рай? Може ли е да го създадеш сам? И колко трудности трябва да преодолееш, за да осмислиш житейския си път и естествената си радост? Режисьорът Стефан Саймон дава своя отговор на тези въпроси, пречупен през романа „Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш.
Стефан вече има опит с подобна тематика като продуцент на шедьовъра „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс и знае, че има моменти, в които крещиш от безсилие. В подобни гневни упреци живее и главният герой, бъдещият автор и създател на поредица книги за разговори с Бога – Нийл Доналд Уолш. Но много преди да започне писателската си кариера, той е служител в американската икономическа система – част от брънката, във веригата на оцеляващите и един от хората, които с лека ръка отхвърлят близките, но не пропускат да станат в 8 за новия работен ден. Стриктен към работата си и безотговорен към живота и душата си, Нийл забравя да набие спирачки и образно, и буквално, и животът му се руши. След катастрофа, той чупи врата си и тъй като вече не е здрава част от веригата, е принуден да я напусне. А загубил работата си, той сякаш губи себе си. Незнанието колко точно струваш, когато оценката ти е под формата на годишна заплата, го помита като цунами и изкарва на показ липсата на вяра в себе си. Нийл не знае с какво иска да се занимава, той просто иска да работи нещо и да изкарва пари. Нийл не знае кои са истинските верни хора до него и остава сам. Нещо повече, губи колата, дома и осигуровките си и влиза в невидимата, но мощна армия на бездомните. Щатите трябва да се гордеят с това умение да изхвърлят хората от позициите им за часове и да ги превръщат в самотници, живеещи на улицата. Нийл е съсипан. А кой не би бил. Но най-лошото е, че той се съмнява в себе си. Съмнява се и в Господ, който го наказва по непонятни за него причини.
В ролята на Нийл, Хенри Черни ще мине това бягане с препятствия, за да осъзнае, че истински животът ти става, когато го усетиш с всичките си сетива. Хващайки се за малките шансове, ти трябва да правиш онова, което искрено обичаш, не защото трябва, а защото го искаш с цялото си сърце. Крачка по крачка, Нийл ще напусне улицата, за да стане отново част от системата – с дом и работа и… Ще ги изгуби отново. Защото онзи, който не научи урока си, ще го повтори два пъти, а след пореден ден пълен с угризения и ядни мисли, Нийл пише писмо до Господ, в който задава куп въпроси, започващи със „Защо?”. Още същата нощ Бог му отговаря:
Проектирали сте върху Бог ролята на родител и така сте получили бог, който съди, възнаграждава и наказва. Обгърнали сте любовта в реалност, основата на страха. Нима ви е нужен страх, за да бъдете, да правите и да имате онова, което е присъщо правилно? Трябва ли да бъдете заплашвани, за да бъдете добри? И какво означава да бъдеш добър? Кой има последната дума за това? Казвам ти – ти си този, който създава собствените си правила, ти определяш посоката си. Любовта е всичко, което е. Да, чувал си го и преди. Но във време на грижи, съмнение или страх избираш да го забравиш. А трябва само да отговориш на един прост въпрос – как би постъпила сега любовта? Да живееш живота си без очаквания, без нуждата от конкретни резултати – това е свободата.
Не е нужно да бъдеш вярващ, за да гледаш и харесаш този филм. Не е нужно да вярваш в свръх естествените сили или божието присъствие. Мисля, че всичко необходимо, за да се превърнеш в зрител на това заглавие, е понякога да ти липсва смелост и понякога нещата да не вървят в желаната посока. А може би ще се окаже, че отговорите на въпроса „Защо” се крият в самите нас…
Запомни – ти си в процес на непрекъснато създаване на себе си. Във всеки един момент ти решаваш кой си и какво си. Решаваш го предимно чрез изборите, които правиш според пристрастията си.
„Разговори с Бога” (2006) има свое присъствие. Безмълвният монолог на Нийл, който се превръща с пълноценен разговор с Бога сигурно ще смути мнозина. Въпреки че, отказвам да повярвам, че има хора, които никога не са се обръщали към небето с молба или упрек, сигурна съм, че ще липсва такива, който ще признаят, че са получили отговор. Но понякога сънуваме или просто размишляваме на глас и сякаш някой вместо нас ни казва:
Не бива да се тревожиш за оцеляването си. Истинските майстори са избрали да живеят, вместо да оцеляват. Дерзай, прави, каквото наистина обичаш, не прави нищо друго. Разполагаш с толкова малко време. Как е възможно да пропилееш дори само миг, правейки нещо, което не харесваш, за да оцелееш? Това не е живеене, това е умиране.
Създателите на филма споделят необичайно явление – по време на снимките мъглата и снегът се появяват точно в онези сцени, в които те са описани по сценария. Сякаш Бог ги изпраща, за да се получи максимално добър кадър. И дори това да са маркетингови слухове, разпространени, за да привлекат повече интерес към филма, аз искам да повярвам, че чудесата се случват. Когато отворим очите си за тях…
