Археологията на бойните полета (на руски-военная археология, археология ратных полей) е поддисциплина на археологията. Създадена е през XIX век в Англия и САЩ. Първите изследвани чрез археологически разкопки бойни полета са тези при Нейзби – 1646 г. и Марстън Мур – 1644 г. (в Англия)  и при Литъл Биг Хорн – 1876 г. в Монтана (САЩ), където археолозите са успели да уточнят хода на сраженията. Този вид археология изследва даден археологически хоризонт, в който са били проведени военни действия. Това може да включва както бойни полета, където позициите на армиите, родовете войски, въоръжението на войниците и хода на сражението са известни от текстови документи, така – и бойни полета, за които няма исторически данни какви сражения са се провели там. Археолозите, които развиват този вид археология, са: Едуард Фицджералд, Томас Карлайл, Питър Нюман, Пол Робъртс, Ричард Фокс, Дъглас Скот, Тим Съдърланд и др. През 1996 г. чрез интердисциплинарен подход е изследвано бойното поле при Таутън – 1461 г., където се е провело едно от сраженията по време на Войната между двете рози – бялата и червената (символи на родовете Йорк и Ланкастър). Това е първото цялостно изследване на сражение от епохата на средновековието.

Военната археология е част от военно-историческата наука. Къде обаче е нейното място? Военната история е неразделна част от общата исто¬рия, а от друга страна е част и от военната наука. Военната археология е едно от трите направления на военно-историческите изследвания: военната история, която изследва историческите (писмени и устни) извори; военната археология, която изследва веществените източници (защитно и нападателно въоръжение, военна техника,фортификационни съоръжения, предмети от военния бит и др. под.) ; и накрая – експерименталната археология, близка до военно-историческите реконструкции.

Тази научна дисциплина се различава от военната история по това, че не се занимава с причините и повода за конфликта, а изследва бойно поле и с веществените доказателства за наличието на сражение или по-малък въоръжен конфликт и неговия ход.

Археологията на бойните полета включва изучаването на военното дело, защитното и нападателното въоръжение и военните технологии от праисторията, древността, средновековието и съвремието. Тя разглежда също така и събития като граждански вълнения, включително – публични демонстрации и бунтове. Тази наука съчетава подходи и методи на археологията с историята на военните и граждански конфликти. Конфликтите през ХХ век са предимно войни на основата на етническа и национална идентичност, а гражданите и тяхната среда на обитание (жилищни сгради, селища) са неразделна част от тях. Тук влиза и т. нар. „тотална война” – ангажиране на цялото население и на цялата икономика в сферата на военното дело (преминаването на икономиката на „военни релси”). В археологията на съвременните конфликти се взима предвид политическото и военното влияние на конфликта.

Изследването на археологическия материал, намерен при разкопки, проведени на бойното поле, биха могли да допълнят или да опровергаят версията, записана в учебник по история, научна монография, свидетелски разказ, песен или стихотворение, които може да представят ограничена гледна точка, да са изпълнени с предразсъдъци или да са фрагментарни. Нека не забравяме, че историята се пише от победителите! Военната археология идва на помощ, когато трябва да се локализира бойното поле или да се уточнят размерът на бойното поле; родовете войски, участвали в сражението; индивидуалното въоръжение на воините; ходът на сражението; броят на жертвите, паднали в боя, или – различните видове наранявания по скелетите.

Както при всички други археологически разкопки, всички събрани доказателства следва да се отчитат, а не някои да се игнорират, ако не са част от доказателствата за конфликта, който се разследва. Находка, първоначално преценена като неподходяща част от събрания археологически материал, може да се окаже по-късно уникална. Един пример: смята се, че  първият изстрел с огнестрелно оръжие в Европа е бил произведен през Късното Средновековие. Въпреки това, не е ясно под каква форма е бил „снарядът” – той може да е бил връх на стрела, пирон, каменно или метално топче, или пък – дори метални фрагменти.

Обсадата на замък не се счита за типичното бойното поле. Но може да има сражение извън замъка – при излаз и контраатака от страна на защитниците на крепостта или пък – при пресрещане на вражески подкрепления пред нея от страна на обсаждащите. Бойното поле обхваща широк спектър от обекти: открити терени (полета), гори, планински проходи, градове, реки, мостове, валове, преградни стени, брегови ивици, плитки морски води. А морските сражения се изследват от друга археологическа поддисциплина – морската археология.

В днешни дни целостта на някои бойни полета може да е нарушена от: шосета, железопътни линии, тръбопроводи, жилищни сгради, промишлени сгради, селскостопански сгради, земеделски земи, каменни кариери или нещо друго.

Военната археология няма за цел да прославя конфликтите и войните продължение на дипломацията с военни средства”.  Едно е да четеш в книгите за романтиката на „славните битки” или да гледаш военен филм, съвсем друго е да се озовеш на бойното поле от недалечното минало, осеяно с гилзи от патрони и снаряди, или – до зловещ масов гроб, пълен със скелети. Викингите наричали кораба „морски кон”, кръвта – „потта на меча”, битката – „буря от мечове”, а труповете – „пир за вълците и лешоядите”. Нищо романтично няма в ужасите на войната, свързани с масов гроб, пълен с разчленени и обезглавени скелети, например.

Археолозите изследват театрите на военните действия, бойните полета, върху които човешките действия и технологиите оформят „пейзажа”. Те проучват също и материалната култура, свързана с хората – личните вещи на войниците, офицерите и цивилните служители.

Първата световна война (1914 – 1918 г.) е конфликт, който мобилизира голям брой войници и сложна и разнообразна гама от материалната култура. Разкопките и геодезичните измервания, проведени в южната част на Йордания, където по време на Първата световна война воюват османските сили, от една страна, и бедуинските  племена и британските сили под командването на Лорънс Арабски, от друга страна, изследват системата от траншеи и окопи, военните лагери и находки като монети, гилзи от куршуми и снаряди и др.

Археологията на бойното поле може да се използва и за разследване на гражданските вълнения. Например, по време на “клането Питърлу” (Peterloo massacre) през лятото на 1819 г. в Манчестър (Англия) много цивилни граждани са били убити. (Тогава армията атакува 80 000 души, които са се събрали, за да протестират против безработицата и лошите икономически условия и да искат промени в Конституцията и всеобщо избирателно право. Убити са ок. 20 души, а други 700 или повече са ранени. Трудно е да бъде прецизиран истинският брой на жертвите, тъй като много от ранените криели раните си поради страх от отмъщение от страна на властите.) Въпреки че това е било по-скоро граждански конфликт, който се е провел в градска среда, а не – типично сражение между две армии, учените очакват да открият археологически доказателства под формата на скелетни травми, ако бъдат открити скелетни останки на (поне част от) участниците в конфликта. Археологическите доказателства могат да бъдат използвани, за да бъдат потвърдени или оспорени историческите записи, посветени на събитието. В подобни случаи се говори по-скоро за “археология на конфликта”, а не – за “археология на бойното поле”.

В съвременния контекст на археологията на конфликта се вписват и откритите масови гробове на жертвите на потисничеството, открити в Ирак след втората война в Персийския залив през 2002 г. В тази връзка има, за съжаление, твърде много приемственост между тези останки и други, намерени в масови гробове от праисторическата епоха. Въпреки че оръжията се променят с развитието на човешката цивилизация, крайният резултат от всеки конфликт е неприятно подобен – смърт, травми, разрушения, опропастени човешки съдби…

Археологическите записи на останки от военни действия или от по-малки конфликти се разграничават и от съдебния контекст. Ако са изминали повече от 75 години от времето на конфликта, е  все по-малко вероятно някой да бъде съден заради участието си в исторически  събития, които все още се разследват.

Бойните полета предоставят уникална възможност за изследване на материали от вторични продукти от човешката дейност, свързана със сражения или с по-дребни конфликти. А откритите артефакти са уникални „подписи” и „пръстови отпечатъци”, сочещи определени видове човешко поведение, което може да бъде установено чрез тяхното изучаване.

Манипулативното изкривяване на истината, свързана с конфликта или сражението, често се използва за влияние върху общественото мнение и поради това е потенциално опасен инструмент. Така се фалшифицира историята и се създават митове или най-малкото – неточности в събитийността.

Въоръжените конфликти са ключов аспект от човешката история, те са двигателите на промяната. Има важни исторически събития, които водят до социални и политически промени (например – раждане или загиване на държави, смяна на управляващата династия, смяна на националното правителство или пък – смяна на формата на държавното управление). Такива събития са: нашествията, войните, революциите, въстанията, бунтовете, сраженията, въоръжените конфликти, дуелите. Бойното поле може да се разглежда като театър на социално-политически преход, засягащ понякога съдбите на милиони хора. Ако сраженията са препинателните знаци на историята, то бойните полета са страниците на нейния учебник,  върху които тези пунктуационни знаци са били написани с човешка кръв. Офицерите и войниците са писали историята със собствената си кръв и с кръвта на враговете на своята държава.

Всеки археологически обект има свой собствен особен вид доказателства, в зависимост от историческия период, от който датира. Важно е да се припомни, че съответните проучвания и произтичащите от тях тълкувания трябва винаги да се извършват от експерти в използването на определен тип анализи. Един мултидисциплинарен екип ще може чрез интердисциплинарни подходи да извлече най-голямо количество информация от изследваното бойно поле.

При изследване на бойни полета от периода на двете световни войни археолозите се натъкват, освен на артефакти, също – и на фортификационни съоръжения – окопи, траншеи и „лисичи дупки” (индивидуални укрития от огневата сила на врага).

Всяко бойно поле има свой собствен индивидуален и уникален артефактичен “подпис”, представен от находките, намерени на него. Става дума за артефакти, които са били изгубени или изоставени там преди, по време на или след сражението.
Воините обикновено предпочитат да използват най-ефективното защитно и нападателно въоръжение и най-ефективните технологии, които могат да си позволят или с които са успели да се сдобият. В нередки случаи се използват трофейно въоръжение и трофейни технологии, пленени от победените врагове или пък откраднати от тях.

Държавните армии, обаче, често са екипирани с въоръжение, предоставено им от държавата, а то не винаги е най-ефективното към момента на дадено сражение. Например в битката при Литъл Биг Хорн (1876 г.) някои от индианците са имали по-съвременни пушки („Хенри”) от тези, с които била въоръжена кавалерията на САЩ („Спрингфийлд”).

Разбира се, артефактите, откривани на бойното поле, се различават според историческия период, в който се е случило сражението. Находките, най-общо, биват: скелети или отделни кости и черепи на хора и коне; костени, каменни, бронзови и метални оръжия или фрагменти от счупени оръжия; остриета на стрели; остриета на копия; метални „глави” на боздугани; метални части от ножници; дървени части от стрели, от копия, от щитове, или от приклади на арбалети, аркебузи или пушки; доспехи; шлемове; друга екипировка; лични вещи на войниците; пирони и болтове от обсадни машини (балисти, катапулти и др.); копчета; катарами за колани; фрагменти от дрехи; парчета кожа; пръстени; медалиони и други пендативи; каменни или оловни топчета за мускети; артилерийски гюллета; бомбарди и оръдия; авиобомби; гилзи от патрони; гилзи от артилерийски или танкови снаряди; пълнители за патрони за автомати и картечници; манерки; парчета от автомобилни гуми; сегменти от танкови вериги; понякога – цели танкове, самолети, кораби или части от тях и други такива неща – в зависимост от епохата. Още – валове, прегради, а в по-ново време – траншеи, окопи и „лисичи дупки”. В редките случаи, когато бъдат открити монети, те помагат при опитите за датиране на сражението.

Разбира се, няколко гилзи от патрони не означават, че на даденото място се е провело сражение, а също така една кост не е равна на слекет, нито пък скелет е равен на цяла армия.

Понякога недобросъвестни иманяри, разполагащи с метални детектори, или земеделци може да присвоят или да отстранят част от металните находки, което затруднява локализирането на бойното поле и намирането и на други – неметални – артефакти. Някои нагли иманяри крадат дори пендативите във форма на метална плочка с името на войника и неговата бойна част. Според един археолог, това е все едно да убиеш такъв войник за втори път; веднъж вече е бил убит физически, а втория път – чрез отнемането на неговото име и лишаването му от възможността неговите останки да бъдат разпознати и погребани официално. В случая с боното поле на Марстън Мур пък, през 2003 г. над 300 иманяри с метални детектори лишили науката от безценни артефакти, обирайки почти всички метални топчета от пистолетите и пушките, както и други метални находки. Такива необмислени действия водят до загуба на ценна археологическа информация, което деформира информацията, която поднася на учените бойното поле като археологически обект.

Всички човешки останки трябва да бъдат третирани с уважение и преклонение.  Покоят на мъртвите не трябва да бъде нарушаван, с изключение на случаите, когато скелетите са носители на важна научна информация.

Човешките и животинските костни останки могат да дадат безценна информация за ожесточеността на сражението, за вида на използваното защитно и нападателно въоръжение, за ефективността на лечението на ранените, за пола, възрастта, здравословното състояние и травмите, а също – и за диетата на воините. Скелетите разказват още дали бойците са били избирани по височина и сила или са били събрани произволно, дали са имали предишен военен опит или са новобранци. Дали са обикновени селяни или аристократи. Скелетите разказват и за случилото се с труповете на убитите след битката – дали са били изоставени на бойното поле – за храна на животни и птици, дали са били изгорени – масово или индивидуално, дали са били изхвърлени в близка пещера, или река (или в езеро/море/океан), дали са били събрани в масов гроб или пък са били погребани индивидуално. Дали някои са били отнесени до фамилното гробище (или до фамилната гробница) или до църковно/манастирско гробище и – погребани там. Ако са били погребани в общ масов гроб, подредени ли са били по някакъв начин или – произволно захвърлени вътре… Погребението в масов гроб е практикувано от неолита чак до наши дни.

Изоставянето на труповете на бойното поле може да има за цел демонстрация на сила и бруталност, може победилата армия да е бързала да се оттегли от полесражението, за да избегне нов военен сблъсък в най-близко бъдеще с по-силен противник, може викингите да са оставили труповете на гарваните, понеже вярвали, че валкириите ще ги отведат до портите на Валхала (царството на убитите, обителта на блаженството, жилището на радостта, дворецът на боговете, залата на воинската слава). В някои случаи, по заповед на владетеля, години след сражението, скелетите са били събирани от бойното поле и погребвани в ями. Археологическите разкопки на такива ями сочат наличие в тях на цели скелети или на черепи и части от скелети.
Понякога войнишки скелети са откривани и в по-различен контекст: в потънали военни кораби, в рововете около замъците или – в основите на сринати сгради или крепостни стени.

Когато слелетите са открити в разчленено състояние, е трудно да бъдат реконструирани (особено – ако липсват части от костния материал) и идентифицирани.

Автор: Неделин Бояджиев