“Помощ, простете" на Фредерик Бегбеде

  • „Руската красавица не е само такава, каквато е описана в литературата, тя е преди всичко женствена. Много се говори за природните петролни залежи на тази страна, но това означава да се пренебрегне нейното основно богатство. Американките са твърде здравословни, французойките са твърде капризни, германките са твърде спортни, японките са твърде покорни, италианките са твърде ревниви, англичанките са твърде пияни, холандките са твърде освободени, испанките са твърде уморени! Остават рускините. Рускините по особен начин свеждат клепки, като хванати в провинение деца. Човек би казал, че всеки момент ще заплачат, като че ли тюркоазените им очи сподавят ридания, дошли от полярния студ, от безкрайното злочестие, от бащиното изнасилване в семейната дача, от празната чиния насред зимата, от Коледа без подаръци, от което нямат право да се оплакват, за не изпратят бащата на лагер в Красноярск, от лъжеца, който си е тръгнал, без да каже „до свидания”. Царствените им страни привличат ласките като гърди. Тези момичета никога не зъзнат, дори при минус 20 градуса, само облизват зъби, без да отклоняват поглед, добре пресметната роса едва проблясва по устните им, подобно на молитва или предизвикателство. Те са цветя, сведени над слабостта на мъжете, на които прощават и които манипулират, чиято коса мило разрошват с пръсти; дори потта им мирише хубаво, а всеки мъж се превръща в марионетка в бледите им ръце, които пърхат във въздуха като криле на лебед. Разбирате какво имам предвид. Откакто земята стана една-единствена страна, останалият свят познава властта на руските момичета; затова им отказват визи за чужбина. Жените от всички националности ги мразят, защото красотата е несправедливост, а трябва да се борим срещу всяка несправедливост. Руските момичета са врагът. Не за първи път ангели имат толкова много врагове – препрочетете Библията, тя е истински каталог на изгорени ангели.”

  • „За да запълнят самотата си и да залъжат тишината, безверниците купуват коли на кредит или свалят песни от интернет, пият още на закуска, вземат възбудителни средства сутрин и приспивателни вечер (понякога обратното), казват „обичам те” последователно на няколко телефонни секретари, абонират се за всички канали за възрастни, изпълват бележниците си със срещи, които анулират в последната минута от страх, че няма да успеят да говорят пред хора, без да потънат в сълзи, вървят по улиците, четейки есемеси, без да поглеждат око себе си, мастурбират, докато четат „Плейбой” или „Ин Стайл”, квичат от радост, когато капитанът на футболния отбор забие глава в гърдите на някой противников играч, кръстосват подземни търговски  центрове, които приличат на тематични паркове, прескачайки налягали по земята клошари, бият се да купят Nintendo Wii преди съседа си, обаждат се на зазоряване на „Бърза помощ”, за да чуят човешки глас, подаряват си дивиди колекцията с втория сезон на „Два метра под земята”, която ще си остане с целофана, защото предпочитат да се пипат, гледайки садомазохистични комикси. През останалото време бягат в обратна посока по ескалатори, за а забравят, че озоновия слой изтънява с всеки час. Хедонистичната промишленост представя ужасяващо количество развлечения, за да ангажира съзнанието ни. Но това не е ли по-скоро за да ни попречи да си служим с него? Не е нещо ново (още Платон и Паскал са забелязали, че човешкото същество бяга от действителността), но се е задълбочило. Човекът вече има една-единствена цел: да се разсейва. Бяга от нещо в удоволствието, но според мен да бягаш, означава да търсиш наопаки. Какво тогава търсим? Любовта, така ли мислите? О, моля ви, не ми пробутвайте вашите посткомунистически православни брътвежи. Господ? Поредна утопия. Сънуваме сън. Което означава, че спим прави – както вие, докато ме слушате.”
  • „Днес произвеждат мъже, които изпитват огромен страх от самотата. Мъже, които предпочитат да се настанят в обзаведен тристаен апартамент с първата срещната, отколкото да се събудят сами в леглото си. А щом заживеят с нея, упрекват я, че им е отнела свободата.”
  • „Русия е страна на ненаказаните престъпления и доброволната амнезия.”
  • „Когато казваме "мисля, че полудявам", обикновено вече сме полудели.”

Виж още:
25 цитата от "Любовта трае три години" на Бегбеде, които обожавам
Рубриката "Аз чета с Настя" в радио ФМ+ посветена на живота и творчеството на Фредерик Бегбеде
Рецензия на "Помощ, простете" на Фредерик Бегбеде
Класация в радио ФМ+ посветена на "Един френски роман" на Фредерик Бегбеде
Откъс от "Разкази под екстази" на Фредерик Бегбеде

3 коментари

Comments are closed.